Claymore
Автор: Амелия (и други фенове)
Не исках да почвам годината с лошо, но колегите казаха, че им е писнало да четат апологетики за някакви непопулярни анимета и затова реших да ги зарадвам с малко злостен флейм по адрес на едно по-популярно такова. Така че да си знаете. Надолу ще изливам концентрирана омраза, породена от страданието, което 26-те изключително бездарни серии на Claymore ми причиниха. В крайна сметка все нещо трябва да компенсира за погиналите ми без време неврони. А ако сте фенове на това заглавие, сега е времето да затворите тази страница и да си идете по живо, по здраво. Четенето на ревюто си е на ваша отговорност.
"Честно – 6 епизода убер кух ангсти шит. Мисля да преустановя гледането му."
Amelia, форум anime.ludost.net, 13.05.2007
Сега ще кажете, че сама съм си виновна за мъките. Е, да, можех да го зарежа още в началото и да си спестя близо десетте часа болка. Така и постъпих, между другото – теглих му една здрава майна на доста ранен етап. Няколко месеца след това обаче реших, че е крайно време да си напиша негативната статия, а сред новопоявилите се сериали, с които се бях сблъскала през годината, единствената друга алтернатива беше Romeo X Juliet, който със сигурност би ме убил... Така че останах с вързани ръце, жертва на обстоятелствата и прочее оправдателни простотии. Най-якото от целия експириънс беше, че след като изгледах Claymore до края и изчетох посветената му тема във форума на anime.ludost.net, видях, че далеч не съм единствената пострадала. Някои от формулираните там мнения подействаха като мехлем на изранената ми душица и дотолкова ми харесаха, че си изпросих употребата им като секцийки в моята статия. Толкова е хубаво да видиш, че не си сам!
И така, дами и господа, Claymore!
"Приличаше на Берсерк в женски вариант до момента, в който не излизаше. Още от първи епизод си пролича, че дори да са взаимствали идеята от Берсерк, доста са прецакали нещата. Общо взето историята на анимето се обобщава с грозни анорексички трепят чудовища, ние следваме историята на най-грозната анорексичка, точка."
Drown'In'Darkness, форум anime.ludost.net, 01.10.2007
Мда-а. Поради някакви неясни причини, известно време това аниме беше спрягано като наследник на Berserk, негов женски вариант дори. Илюзията ми за подобна благинка беше безмилостно анихилирана още в първите секунди на сериала, когато осъзнах, че дигата на аниме-индустрията отново се е скъсала и всеки миг ще бъда залята от стихийния фекален потоп на най-омразните ми комерсиални шонен клишета.
Уел, залята бях.
После плувах шест серии, като много внимавах да не си отварям устата, за да не глътна нещо и накрая отнякъде ми хвърлиха спасителен пояс, който побързах да хвана. Дъно не стигнах, поне първия път. То е далече – 20 епизода по-нататък и, бога ми, дълбочината му е необхватна...
Во
кратце, историята е следната. В някакъв свят, намиращ се в нещо като нашето
средновековие, щъкат злокобни чудовища-човекоядци (йома), които имат свойството
да взимат облика на истински хора, най-често техни жертви, за да могат да живеят
и да си мърсуват незабелязано сред околните. С екстерминирането на тази паплач
се занимава някаква мистериозна организация, която създава т.нар. клеймори –
страховити жени–воини, чието название идва от огромните клеймор мечове, с които
си служат. Въпросните жени, до една, са оцелели жертви на нападенията на йома
и са се сдобили със свръхестествените си умения посредством имплантиране на
плът от чудовищата в техните собствени тела. Понеже това ги превръща в полу-човеци,
полу-човекоядци, от този момент нататък те живеят под непрекъснатата заплаха
да не изгубят човешкото в себе си, докато освобождават чудовищните си сили (йоки)
по време на битка. Такива случаи има и резултатът от тях са "каксейша" (пробудените)
– най-силните и кошмарни врагове, с които една клеймор може да се сблъска.
Дотук добре. Доста приличен, почти Берсеркски сетинг, особено ако се абстрахираме от факта, че при комбинацията на две доста лакоми раси, се получава някакъв анорексичен хибрид, който почти няма нужда от храна, за да съществува. За съжаление дотам си и остава...
Повествованието започва с нашата главна героиня Clare, която, разбира се, е много специална клеймор, но ако ви разкажа защо, ще ви спойлна кофти цялото аниме. Докато прочиства някакво инфестнато от йома село, тя среща моят личен най-голям кошмар в лицето на Raki – престъпно дразнещ младеж, склонен към хленч и реване до почти фатална дехидратация. Сега, понеже това е шонен, при това от най-долнопробните, предполагам веднага ви става ясно, че оттук насетне, в продължение на 26 серии, зрителите са обречени да гледат жалкото комбо да се влачи поединично, или сдвоено насам-натам и да отправя неопределени заплахи към мирозданието за маморване на другарчето. По-нататък на Clare й се налага да се възправи срещу голямо количество врагове, един от тях бидейки самата организация, която я припознава като заплаха и започва да я праща на все по-безумни мисии за изтребването на каксейша, заедно с други опасни клеймори. Черешката на тортата е срещата с архиврагинята на Clare (задължително е да има такава, нали), за която мога да ви кажа най-различни неща, но ще се въздържа, за да не ви оспойля излишно.
"Още една смрад... Направо да не повярва човек как прецакват вече прецаканите неща..."
Wayfinder, форум anime.ludost.net, 14.09.2007
Всъщност, независимо от хулите, аз доста си падам по шонените, дори по долнопробните такива. В списъка си от изгледани анимета имам не един срамотен гилти плежър. Така че съм в състояние да кльопна, че дори и да харесам при 
определени обстоятелства (ако съм с много висока температура примерно) едно 90% от най-гадните клишета в жанра. Какъв тогава ми е проблемът с Claymore, при положение, че от самото начало ми стана ясно за какъв клиширан боклучец иде реч и се настроих така че да го гледам с възможно най-много позитивизъм? Отговорът е прост и блика от всеки шибан кадър на сериала – мелодрамата.
Щеше да е чудесно, ако хубавият сетинг, сюжетът,
диалогът и екшънът не бяха подчинени на това да ни бъде нон-стоп натяквано какви
многострадални Геновеви са всичките клеймори и каксейши. Щеше да е прекрасно,
ако не се ползваха най-елементарните възможни похвати, за да ни бъде онагледено
това. Щеше да е просто ФЕНОМЕНАЛНО готино, ако проклетото нещо не се взимаше
толкова насериозно или поне беше оправдало огромните си претенции за сериал,
предназначен за по-зрели индивиди, предвид демонстрираната в него кървавица.
Уви, нищо от това не се случва. Напротив, отново и отново слушаме малоумни реплики
на рандъм наблюдатели за това кой колко изстрадал изглеждал, какви тъжни очи
имал, колко самотен бил и през какви ужасни изпитания минавал. Отново и отново
гледаме Raki или някой друг олигофрен да рони сълзи и да пелтечи нечленоразделно,
сломен от състрадание към тегобите на някоя от русите темерутки и собствената
си безпомощност пред габаритите на нейното нещастие. Отново и отново ни въвират
в носа скандални с идиотизма си саможертви. Усещането на сълзливост е подсилено
от някаква доста безлична, но иначе драматична и пълна с патос класическа музика,
която пускат в по-лигавите моменти. Като цяло саундтракът е доста WTF – наред
със симфоничните изпълнения има и някакъв метъл инструментал, който почна да
се появява по време на месомелене в някой от по-късните епизоди. Той е само
един и е в абсолютен контраст с останалите. Звучи доста не на място за всеки
случай. OP и ED мога да ги коментирам само с една дума – j-rock – там положението
е лов ит ор хейт ит. На мен ендингът ми харесва.
Това, разбира се, не са единствените проблеми на анимето. Сред другите се отличава и доста ниско интелигентният инфодъмп – повярвайте ми, оценявам по достойнство информацията за отдавна изчезналите мъжки клеймори, но определено бих й се зарадвала повече, ако не ми я бяха спуснали в средата на бахти-му-и-битката, карайки времето и противниците да замрат, за да изслушат послушно и вежливо говорещата. Много е евтино. Наличието на някакви многознаещи специалисти, които следят и коментират битките отстрани също е от най-пошлите пошлости и тук е особено пошло. Освен това, към края, започва ужасно развличане на действието, докато на Clare най-сетне й дойде пауърът, след задължителните 3 милиона тона сълзливи рикапи, ретроспекции и прочее досадни Naruto похвати. Самият финал боли много и се нарежда сред най-тъпите неща, които някога съм виждала – запознати казаха, че няма нищо общо с мангата, която все още излиза и уж била доста по-добра. Всеки случай завършекът остана достатъчно отворен, че да позволи направата на още 3-4-5-10 части (в зависимост от темпото) от тоя шит, но тях със сигурност ще си ги спестя.
"OMG, това е нелепо. Мислех, че не може да се случи, но ето на – случи се:
Аниме с толкова много и толкова добре раздвижен екшън да лъха толкова сериозно."
The--Butcher, форум anime.ludost.net, 29.09.2007
В интерес на истината в анимето има и някои хубави моменти. Някъде към 7-ми – 8-ми епизод започва развитието на доста прилична, макар и стандартна история. Виждаме миналото на Clare и това, което я е подтикнало да стане клеймор. Появяват се и много други жени – някои от тях просто разкошни. Всяка клеймор и всеки каксейша имат 
различен спешъл и благодарение на това човек може да стане свидетел на някои наистина красиви битки, с много кръв и отрязани крайници. Е, има още какво да се желае откъм хореография и кръвопролития, особено към края, но и това не е зле. Нещата се помрачават леко от експлозивните йоки аури, които обгръщат воюващите, всеки път, когато почерпят по-голямо количество от йома силите си. Ужасно е драгънболско.
Допадна ми и това, че клеймор кабалът всъщност се оказва доста зловреден и в повечето време се опитва да се отърве от по-непослушните каки. Самото струпване на организирани бойни единици от летални жени ми се вижда чудесна, перверзно-секси идея и ме изпълва с възторг. А като заговорих за перверзия, има нещо почти еротично в начина, по който се пробуждат Пробудените – в крайна сметка това се случва след като загубиш контрол над звяра в себе си и се предадеш изцяло на вътрешната си стихия. Неслучайно мъже клеймор вече не се правят – прекалено са склонни да минават границата заради сексуалното удоволствие, което им носи. Друга си е психическата стабилност на фригидните жени, нали? :D
Ще ми се да похваля и арта на персонажите. Макар всичките клеймор да са руси със сребристи очи и еднакви униформи, показаните в анимето са доста различни, разпознават се лесно и повечето са доста красиви и пълнокръвни. Това при наложените ограничения към дизайна си е цяло постижение. Рисунъкът конкретно на героите ми допада много, макар, че не е нещо невиждано досега. Цветовете са мрачни и убити и в тях бледите клеймор почти греят. А някои от каксейша са направо триумф на злокобната красота. Бекграундите за съжаление са доста нескопосани, но това не е болка за умиране.
И за финал:
"Нема такава тъпня."
Amelia, форум на anime.ludost.net, 02.01.2008
Е, излъгала съм. ИМА такава тъпня. Даже не е само една – страшно тъпи анимета, с лопата да ги ринеш. Въпросът е, че донякъде ме е яд, защото сериалът определено е имал потенциала да стане нещо страхотно, но създателите му са го пропиляли безхаберно, обличайки чудесните, сравнително зрели идеи в някакви дрешки, подходящи единствено за 12-годишни лоботомирани дечица. Ебати! От това все пак МОЖЕШЕ да излезе наистина яка касапница, достоен наследник на Berserk. Но не би. А аз май отсега нататък ще си се придържам към непопулярните елитарни анимета, задоволяващи снобарията ми. По-здравословно е. Пък майната им на колегите :P
Оценка: 6/10