Операта, мюзикълът и водевилът са родителите на филмовата музика, но не можем да пренебрегнем и техническата революция, която катализира процеса. Първоначално немите филми са акомпанирани от пианист или цял оркестър, в зависимост от мащабите на кино салона. През 1900 година френската столица Париж става домакин на "Exposition Universelle". Идеята на събитието е преоценка на постигнатото през 18-ти век с поглед към идното столетие. Именно там за първи път киното проговаря, макар че ще минат още 
трийсетина години до масовото навлизане. Също там е и първата прожекция на филм, съдържащ едновременно картина и музика. на тази екстра Тези несъмнено важни открития за бъдещето на кино-изкуството се нуждаят от време за усъвършенстване и популяризиране, поради което живото изпълнение на музика по време на прожекции ще се запази още няколко десетилетия. С цел улесняване на изпълнителите към филмите е имало група от препоръчителни музикални композиции, които най-добре отговарят на търсената дълбочина на сюжета и настроенията.С масовото навлизане на говор и звук в кино индустрията започва и новата ера във филмовата музика. Първоначално все още се използват класически пиеси от добре познати автори. Оригиналното творчество или музиката, специално написана за филм, за пръв път става факт през 1933 година с King Kong на режисьора Макс Щайнер. Следва период на възход, макар до края на 50-те години класическата музика да остава основно средство на кино изкуството. През 40-те години навлиза джазът и освен с разнообразен звук, допринася и с по-ниските бюджети за филмова музика. 60-те години бележат навлизането на рок музиката, с което палитрата допълнително се увеличава. През 80-те с масовата употреба на синтезаторите за първи път става възможно един човек да напише и възпроизведе съвсем сам музиката за цял филм, а компютърната революция свали и последната бариера пред творците. Визия и звук извървяха заедно този път на развитие във възможностите за внушение.
По своето съдържание саундтракът, бил той към филм, игра или пиеса, условно може да бъде разделен на два вида: композиторски и изпълнителски.
Композиторският обикновено се състои от музикални теми – класически, етно, джазови или електронни, които са специално написани от автора за въпросния продукт. При този процес е много важно координирането между режисьора и композитора, за да се получи едно напасване между звука и визията. Стандартната процедура изисква на композитора да му бъде представена една първична версия на филма, върху която той да създаде музиката и след
това двете неща да се нагодят едно към друго. Понякога самите режисьори променят филмите си с цел покриване с музиката, а друг път още преди заснемането на комопозитора е предоставена една предварителна идея за съдържанието на филма, на чиято база да работи. Най-важното тук е така наречената "основна тема" на филма, която често остава като негова запазена марка. Всички помним темите от Star Wars, The Godfather, James Bond, Indiana Jones. Самата основна тема често е използвана отново във филма в различни вариации, похват използван и в класическото френско кино.Тандемът режисьор-композитор често продължава в поредица от филми, добили легендарен статус. Такъв е случаят с режисьора Серджо Леоне и композитора Енио Мориконе, създали за нас Once upon a time in America; The good, the bad and the ugly; A fistful of dollars – все култови филми в жанра спагети уестърн. Самият Мориконе получи тази година почетната награда Оскар за цялостно творчество – венец в творческия му път и подобаващо признание. Композиторските саундтраци навлизат и при компютърните игри. Относително пресен пример е композираната от известния Анджело Бадаламенти музика към Fahrenheit: Indigo Prophecy (2005). Освен това сигурно го помните от сътрудничеството му с Дейвид Линч в Twin Peaks, Blue Velvet и Mulholland Drive.
Като цяло в наши дни композиторските саундтраци са по-характерни за епичните филми тип Gladiator, Lord of the Rings, Braveheart. Те са и много по-добри за фон и за подсилване на впечатлението. Способни са да вкарат хорър елемента в една съвсем обикновена сцена, да ти повишат адреналина в очакване на кулминацията. Типичен пример за подобна градация имаме в This is going to hurt от The Ring 2. Подобна творба, като идея, имаше и в музиката към Batman Begins на Ханс Цимер, който композира още за Gladiator, King Arthur, The Lion King и още много други.Важно е тук да се спомене Горан Брегович, пренесъл в музиката си душата и сърцето на балканските народи. Той стана известен с композициите си към три от филмите на Емир Костурица: Циганско време (1988), Аризонска Мечта (1993) и Ъндърграунд (1995). И ако първият филм положи основите на успеха, а вторият ги затвърди, то именно Ъндърграунд направи Брегович легенда. Точно с музиката си към този филм композиторът достигна до масовия български слушател и все още остава еталон, когато говорим за етно музиката на Югоизточна Европа.
Изпълнителски са саундтраците, съставени от песни и инструментали на различни групи и певци, избрани защото са подходящи за таргет аудиторията на филма и/или за сцените, към които са добавени. В този случай говорим за далеч по-лесно смилаема музика. Често са използвани добре известни песни, които вече са хитове (целият саундтрак на сериала Sex and the City е съставен от популярни песни). Друг път песните стават хитове покрай филма. Отново я има връзката между режисьора и човека, избиращ музиката, само че тук създателят на филма разполага със свободата много по-лесно сам 
да избере от огромното количество песни на хиляди изпълнители. Един вид творбата му става по-лична. Пример за това е режисьора Куентин Тарантино, който сам избира музиката за филмите си (с изключение на Kill Bill, където това прави рапърът RZA). За него този процес е особено специален и той обръща голямо внимание при избирането на всяка песен:"Едно от нещата, които правя, когато имам идея за създаване на филм, е да пускам песни от колекцията си в търсене на характеристиките и духа на филма. И тогава изведнъж ме удрят една, две, три...няколко песни и си казвам: ето от тази ще се получи много добра откриваща песен. За мен откриващите надписи са много важни. Това е единственият момент на тишина, който повечето филми могат да си позволят, и музиката, която върви с тях, определя тона на филма. За това винаги търся подходящи песни за начало и край на филмите ми. Разбира се, винаги може да се използва и тишина, но това пак ще е вид послание към зрителя."
Сигурен съм, че ако сте гледали Pulp Fiction, няма начин да не си спомняте началото и музиката към него. Факт е, че Тарантино с филмите си преоткри за масовата публика тонове песни, забравени през годините. Факт е, че саундтракът на Pulp Fiction стана един от задължителните албуми за всяко младежко събиране след 1995-та година. Мисля си, че култовият статус на самия филм се дължи в голяма степен и на музиката към него и начина, по който тя изгражда образа на героите.Но освен чист сбор от песни, изпълнителският саундтрак предоставя и възможността даден артист да запише и озвучи с музиката си цял един филм. По този начин той максимално се доближава до първата категория, заради своята оригиналност. Подобни саундтраци са нещо много повече от сбор от песни и изпр
авят музиканта пред много по-голямо предизвикателство, а именно да озвучи цял един филм с настроенията и разнообразието му. Добри примери за подобни творби са Night on Earth с музиката на Tom Waits и The Million Dollar Hotel на U2.Саундтракът има своето важно значение в музикалната индустрия, но не би могъл да съществува без визуалния продукт. Двете неща вървят ръка за ръка и служат за популяризирането както на филми, така и на изпълнители. Още през 1934 година Наградите на филмовата академия на САЩ – Оскарите – се присъждат за най-добра композиция и най-добра песен към филм. От 2001-ва насам започва даването на специални награди за най-добър саундтрак (World Soundtrack Awards – WSA), а от 2004-та MTV дава награда за най-добър саундтрак на игра. Фактите говорят, че с годините саундтракът се е обособил като отделна форма на изкуство, която за разлика от чистия аудио продукт има за задача да отговори на образа, към който е добавен. Това, разбира се, не му пречи да има собствен живот и музикалните компании ни заливат с музиката към почти всеки малко по-популярен филм, сериал или игра.
Гейм индустрията също вижда музиката като важен елемент за своите продукти. Една от причините поредицата Silent Hill да се радва на такава популярност, както и цялостния имидж на самия град, потънал в забвение и ужас, надали биха били възможни без композитора Акира Ямаока. Рок музиката от своя страна служи за отличен надъхващ фон за екшън игрите. Много компании използват цели симфонични оркестри, за да озвучат продуктите си. За справка World of Warcraft съдържа епични оркестрални пасажи и за пореден път демонстрира до
брите традиции на Blizzard в озвучаването на игри. Водеща държава в популяризирането на гейм музика още в началното на 21-ви век е Япония, където Final Fantasy сериите се радват на култов статус. От там истерията завладява и САЩ с поредицата от концерти, включващи музика от поредицата, както и от други игри. Тласък в музикалната гейм индустрия дава и Grand Theft Auto 3 с множеството радио станции всяка с различен вид музика, със специално написаните за играта песни.На фона на това е важно да се припомни: най-важният елемент в работата по един саундтрак остава умението да избереш правилната песен към правилната сцена. Ще си позволя пак да цитирам Тарантино, който говори за ефекта от доброто напасване между образ и звук във филмите:
"Едно от нещата, които правят използването на музика във филмите наистина готино, е че ако бъде направено както трябва, ако използваш правилната песен в правилната сцена, се получава кинематографски ефект, който именно филмите постигат по-добре от всяка друга форма на изкуство. И когато се справиш успешно, ефектът е че винаги щом чуеш песента, се сещаш за сцената от филма, в който си я чул."
И някак си не мога да чета горните редове без да се сетя за филма Natural Born Killers, където Тарантино отново е замесен, този път само със сценария. Интересно, но точно горният цитат най-добре описва музиката, избрана от Трент Резнър от Nine Inch Nails. Да вземем откриващата песен Waiting for a miracle на Leonard Cohen. Точно тя, заедно с кадрите на живот и смърт като едно естествено състояние в природата, представлява квинтесенцията на филма. И всичко това е предадено без нито една дума. Просто музика и картина. Просто, но и перфектно от гледна точка на силата на внушение.Завършвам с ентусиазъм, както и започнах. През годините открих не една и две страхотни групи и песни, слушайки поредния саундтрак. Това за мен остана най-лесният начин да разширявам постоянно музикалните си хоризонти.
Там, където нещо се случва, има ритъм. Единствено пълният покой и тишина са лишени от него. Ритъмът, от своя страна, е най-добре въплътен в музиката. Именно поради това музиката е навсякъде: в слушалките на хилядите пътуващи хора, в магазина докато пазарувате, в ресторанти и закусвални. Духът на града също съдържа своята комбинация от звуци. Ритъмът навсякъде носи действие, живот. Саундтракът на твоя и моя живот.