Обзор на 2007

     2007-ма изтече под знака на нищоособенността. Влязохме в ЕС, но не го усетихме много, освен дето лятото ни зарадваха с промоционални нови цени на всичко, освен въздуха. Изкарахме една поучителна учителска стачка, която ни научи на това, че с калпава организация не се постига нищо и че като не си шофьор на тролей, нямаш особени шансове да постигнеш нещо със стачкуване. Посрещнахме си и медиците, слава богу, и само с един детски живот закъснение. Изобщо годината беше пълна с подобни уж значими събития, които обаче слабо развълнуваха повърхността на езерото. Същото може да се каже и за фантастичния и фентъзи фронтове, които бяха преизпълнени с качествени заглавия, но нито едно, което да те остави зяпнал. Материалът по-долу е селекция на част от екипа на ШадоуДенс за по-интересните събития, случили се през 2007-ма.

Роланд

Книга:
Троя: Повелителят на сребърния лък – защото е страшно добра. За съжаление Гемел така и не успя сам да завърши поредицата. За повече инфо ревюто от предния брой.

Филм:
Тегава откъм филми година, в която най-впечатлилите ме неща се случиха в началото. Престиж ме грабна със силен актьорски състав, разкошна игра и интересна история. Бих добавил и Рататуи, който е страшно впечатляващ визуално.

Промяна в Шадоуденс:
Повече или по-малко считам, че всички промени, които сме правили и ще правим за в бъдеще, са за добро. Нещото, с което се гордея обаче, е наличието на томболата с наградите (за която огромната заслуга е на Роланд) и... абе за другото ще прочетете съобщение на сайта и в редакционното. Мисля си, че списанието става все по-професионално и изпипано.

Събитие:
Излизането на три книги с мой превод. Най-скъпа естествено ми е Гоблините, защото е първата, която преведох, но и с Кафенето на лунатиците се гордея. Да превеждам Хамилтън си беше мечта, която се превърна в реалност.

Общи приказки:
Адски силна откъм концерти година и с Гибли посетихме почти всички. Най-специален за мен обаче беше концерта на Майкъл Болтън в НДК и понеже събитието вече съм си го описал го вкарвам в тази категория.

В общи линии странна година пълна с доста събития. Изпълни се една детска мечта – да превеждам книги, прекарах страхотна почивка на море с любимия човек, сдобих се с една камара комикси (при това повечето страшно качествени) и минах Eye of The North. Като цяло доволен съм. Догодина повече.

Демандред

Книга:
Хроники на западния бряг – два хубави романа на любимата ми писателка, развиващи се в интересен нов фентъзи свят.

Филм:
Записки по един скандал – Кейт Бланшет във върхова форма, което автоматично го прави събитие.

Промяна в ШадоуДенс:
Вече имаме съдържание на броевете и търсачка към него, голямо удобство е.

Събитие:
Светът разбра, че Дъмбълдор е гей, всичко друго бледнее пред това шокиращо разкритие.

Форумен клоун на годината:
Шайхири.

Общи приказки:
В личен план не особено вълнуваща година като цяло. Що се отнася до ШадоуДенс, доволен съм как се развива списанието, а също и от броевете, които направихме през изминалите 12 месеца.


Амелия

Книга:
Някой учебник ще да е, само дето не съм чела никакви, издадени конкретно през тази година. Фентъзито ми писна с повтаряемостта на идеите и сетингите си и спрях да го следя преди години, а научната фантастика ми е толкова дразнещо ненаучна в 90% от случаите, че я зарязах, защото почнах да развивам язва от нерви. Ако трябва все пак да избирам книга с тематиката на списанието, май ще се спра на последния Хари Потър, ако и да не съм чела нито него, нито предишните. Щото е последен. И щото слага края на една поредица, която щем, не щем, се оказа някакъв доста значим обществен феномен. Та така...

Филм:
Бибрутално. Има ли нужда да обяснявам защо?

Промяна в Шадоуденс:
Най-сетне има хубави статии за хубаво аниме :р Бъзикам се, разбира се, а най-полезните промени за мен бяха Съдържанието и Търсачката. За догодина ще си пожелая на Дядо Мраз нов дизайн, че този взе да ми писва...

Събитие:
Заминаването ми за Канада и последвалото ми връщане оттам. Това, което се случи между тези двете, ще се постарая да го забравя, даже може и на хипноза да се подложа. Също и сватбата на най-добрия ми приятел. Остаряваме, ех...

Хипохондрясал до малоумие невротичен олигофрен на годината:
А.З. ТОЧКЪ. Срам ме е, че съществувам!

Общи приказки:
Това официално беше най-отвратителната и наситена с откровения година в живота ми.Разбрах какво е да си НАИСТИНА сам. Нещо повече: разбрах какво е да си наистина сам и да ослепяваш. Разбрах какво е да си в абсолютна неизвестност за утрешния ден. Разбрах какво е да губиш най-ценното си сетиво и да не знаеш дали ще го имаш отново, какво е да живееш 5 месеца с мисълта, че си болен от една от най-коварните болести. Разбрах, че здравеопазването в Канада смърди и че информацията в Интернет вреди. Разбрах колко е важен сънят, защото го загубих. Разбрах, че съм най-големият си враг, че съм жалка, страхлива и неспособна да живея сама. Разбрах, че семейството е по-важно от кариерата, а здравето – по-ценно от парите. Разбрах кои са истинските ми приятели. Разбрах какво означава думата "стрес". По едно време разбрах и че съм здрава, но все още не мога да дойда на себе си.

Съжалявам, че ви приказвам тея патетични шитни, но ТОВА беше моята година. И да се е случило нещо друго – не съм забелязала – толкова самовглъбена в нещастието си бях. Соу, уелкъм ту май пърсънъл хел енд плийз, дон’т трай дис ет хоум. Един побъркан тъпанар е достатъчен.


Гаро

Книга:
Троя: Повелителят на сребърния лък. Аз по принцип чета доста бавно и винаги мога да позная кога една книга наистина ми е допаднала, защото усещам, че неусетно съм забързал темпото. Точно такъв беше и случаят с Троя и купищата интересни истории, които открих в нея.

Филм:
300. Някак си приех филма като наследник на Sin City. Заради смесицата от страхотни герои и разтърсваща визия. Най-впечатляващото кино преживяване за 2007-а година, според мен.

Промяна в ШадоуДенс:
Вътре съм! Удоволствие и предизвикателство е да споделям и информирам, да помагам на други да откриват неща, които са ми се сторили интересни. За това ми харесва да бъда част от екипа и да пиша тук. Това е моята лична промяна по отношение списанието.

Събитие:
Victoria’s Secret Fashion Show. През последните няколко години това се превърна в нещо като предвестник на коледните празници и един малък подарък за почитателите на красиви полуголи жени и изискано бельо. Шоуто на Voctoria’s Secret излъчва толкова много стилен сексапил, грижливо опакован с рекламната панделка на фирмата, че достойно заслужава да  бъде отбелязано от всички почитатели на красотата.

Най-добър концерт:
Manowar (Калиакра Рок Фест). Те дойдоха (защото феновете поискаха така)! Те пак ще дойдат (явно феновете са ненаситни)! Една дългогодишна мечта се изпълни и нямаше разочаровани сред хилядите на стадиона в Каварна. Съвсем скоро ще видим и DVD-то с концерта от България, защото феновете искат и обичат Manowar. Защото кралете на метъла направиха най-добрия концерт на годината.

Общи приказки:
Винаги в края на годината имам чувството, че 12-те месеца са навързани като поредица отсъбития, между които дните неусетно се изнизват. Започваме от следновогодишното разтоварване на хранителния режим и неусетно са дошли AVN Awards. След това идва ред на Оскарите, Баба Марта, пролетната шопинг фиеста по улиците и шокът от това как изведнъж мястото по тротоарите драстично е намаляло, защото времето се е стоплило и хората са плъзнали като хлебарки след акция на хигиенисти в мазето на стар панелен блок. Най-опасни през този сезон са така наречените жени-камикадзе. Характерно за тях е, че бързат много, но искат да видят какво ново има в магазините за дрехи с оглед затоплянето на времето и нуждата от освежаване на гардероба. Поради гореизложените факти централните улици са населени от движещи се бързо жени, обърнали глава към околните витрини, което води до чести сблъсъци, ако човек не внимава. Мен лично се опитаха да ме отнесат 4 пъти и от тогава съм нащрек.

Ще познаете пролетта по това, че слепите музиканти отново са на пейките пред Народния театър, пързалките за кънки са история, а кафенетата на открито неумолимо превземат Витошка и околните градинки. С нетърпение ще започнат плановете за отпуската и къде може да попътува човек за няколко седмици. И ето на, лятото е тук, отново сме в собствен сос, а споменът за зимните студове, доколкото ги има с това глобално затопляне, ще звучи като чиста проба романтика на фона на вадичката пот по гърба ми. Вярвам и догодина Цонко Цонев ще осмисли морското пътешествие на няколко десетки хиляди рокаджии, а след това през месец август отново за кратко ще имам моята празна София. Ще се влюбя пак в златната есен и нейните цветове, ще ме изненада неочакван дъжд. Ще започнат поредните сезони на любимите сериали и ще знам, че всичко си е на мястото. Докато не дойде краят на годината и не се замисля за отминалите 12 месеца и за тези, които ме очакват. И май ми се иска да е все така хубаво и пълно с изненади: 2007 – 2008.


Матрим

Книга:
Сарантийска Мозайкa – Кай си е Кай, дори и по-слабите му книги са събитие (изключая Фионавар).

Филм:
Red Garden. Това е аниме сериал, между другото, и да, знам, че не сте го гледали. Иноваторският стил на анимация отблъсна доста хора, но пък сериалът има не кофи, ами камиони със стил, интересни герои, прекрасна музика и шокиращо приличен финал (особено за аниме сътворено от GONZO).

Промяна в ШадоуДенс:
Ревютата, които Трип пише за разни фентъзи боклуци. Къртят мивки просто..

Събитие:
Влязохме в Шампионската Лига. Който се сети за кой отбор говоря, печели една виртуална бира по избор.

Фентъзи герой на годината:
Бойко Борисов.

Общи приказки:
На голяма част от колегите в списанието им е гадно, че сериалите им ги спряха заради стачката на сценаристите, а аз се подхилквам гадно, защото игрални сериали гледам около два пъти годишно общо взето, а и въпросните дори не са и американски.


Моридин

Книга:
Хари Потър и Даровете на Смъртта твърдо. Признавам, че не успях да прочета всички евентуални претенденти за подобна титла, но съм много доволен от начина, по който тази поредица успя да се превърне в истинска класика и да е изключително увлекателна и малко или много зряла, дори за човек на моите години. Други добри книги – 10 на минус девета на Ники Теллалов, по всяка вероятност Пергаментът на Хал Дънкан, Троя на Дейвид Гемел, дочувам, че и последните книги от бардското ИСФ се оказват от качествена по-качествена. Май не беше лоша година.

Филм:
За мен конкуренцията беше доста голяма, видях прекрасни филми, като бих отличил особено Звезден прах като страхотно попадение. Аз бях и един от малцината, които искрено се изкефиха на 300. Имаше и още добри филми таз година, но всъщност само един наистина отсявам на голямо разстояние от другите – Изворът на живота. Определено Моят Филм.

Промяна в Shadowdance:
Годината беше изключително плодотворна специално в това отношение, имаме много нови автори, пооцветихме дизайна, предприехме и финализирахме доста инициативи, като в самия край на годината идва може би най-амбициозната, за която Рол е говорил в редакциона. Аз лично съм най-доволен от въведеното съдържание, но то понеже аз го правих ;p

Събитие:
Това е първото ни лето в Евросъюза, а аз нищо особено не забелязах да стана, така че ставам поредната жертва на европейския скептицизъм. В национален план вероятно най-голямото събитие беше освобождаването на медиците, но то пък някак си доста се помрачи от милионите коментари и афери, свързани със случването му. В личен план 2007-ма се отчете с две много готини поредици от събития по отношение на моя милост – първо една поредица от концерти – отидох на всичките си любими групи (само Therion останаха), а някои даже ми станаха любими с концертите си (Maiden). Страхотна година за българския метъл фен!!! И се очертава да продължава така, супер! Другата поредица беше от пътувания – първо си направихме една страхотна екскурзия с любимата из Класическа Централна Европа (баси името дето турих..), после фирмата ме командирова в Германия и видях бележития Хайделберг, а накрая ми се случиха и две посещения на Белград. Но не ми стигна и мисля другата година да попътуваме с кимито още :) Сбъдна се и една отколешна моя мечта – най-сетне станах част от разработката на компютърна игра – изначалната причина изобщо да започна да се занимавам с програмиране!

Най-смотан град на годината:
В това все повече се превръща родната София – или аз все повече започнах да го забелязвам. Мръсотията, манталитетът и въздухът тук са наистина непоносими. Намразвам го това място. Преди поне ходех по парковете да се успокоявам, сега и това не правя… Дотам стигнах, че да искам да гласувам за "вражеската" партия на изборите, белким някой нещо все пак да свърши в тоя град.

Общи приказки:
То аз май повечето си го казах по горните подточки. Благодаря на Мели, че ме радва вече втора година, на пандите по цял свят за това, че ме идентифицират с такива пичове като тях, на колегите от ШД за това, че правим цялата работа да върви и даже да дава по някой плод, на Ники за той си знае какво, на Гаро за организацията, на брат ми, че реши да живее по ергенски и в стаята ми вече има място за мен; и разбира се на Академията, без която цялото това изречение би било твърде неуместно.


Рандъм

Книга:
Хроника на птицата с пружина на Харуки Мураками. Страхотна смесица от магически реализъм, пълп, ноар, сайкеделик, психо-драма, супернечъръл и какво ли още не. Мураками пише поезия на сънищата, само че в проза.

Филм:
Звезден прах. Адски приятно фентъзи, което искри с оригиналност, хумор и топлина. Обективно погледнато сигурно не е най-големият шедьовър, но пък беше най-приятното ми изживяване на кино за 2007. Да не споменаваме гениалния Робърт ДеНиро.

Промяна в ШадоуДенс:
Поразкрасеният дизайн, новите функционални джаджи, за които благодарете на Мор, както и няколкото нови автори, които се включват доста добре.

Събитие:
Тук ще е някой концерт определено, защото за друго не се сещам. Искаше ми се да е този на Туул в Белград, но уви, май ще се спра на Мейдън в София.

Кръчма на годината:
"Бай Иван" в Пловдив. Която всъщност се зове другояче, но никой не я знае с истинското й име. Заради червеното вино, фантастичната атмосфера (Направо кванти хвърчат там, повече отколкото в зле написана фантастика с фазоизместване. А пък и цял клуб по фантастика възродихме във въпросната) и, естествено, заради бай Иван.

Общи приказки:

Странна година. Хем наситена със събития, хем не мога да я свържа с нищо конкретно. Поне си походих доста по концерти и попътувах малко из страната. Вярвам беше доста силна за ШД, но това читателите ще го кажат. А, да не забравя – пишете във форума, не боли, даже е забавно понякога.


Роланд

Книга:
Тази година бе изпълнена с книги, които ми допаднаха, но нито една, която да ме впечатли дотолкова, че да я определя за заглавие на годината. При българските първенството си поделят Троя: Повелителят на сребърния лък, Хари Потър и Даровете на Смъртта, Последен Патрул и Краят на Дъгата. Като цяло 2007-ма беше силна откъм добри заглавия, но практически лишена от изключителни такива...

Филм:
Лак за коса без никакво замисляне. Може би това не е обективно най-добрият филм на 2007-ма, но безапелационно е заглавието, което ме впечатли най-силно, зареди ме с най-много енергия и в крайна сметка доведе, наред с това да го гледам 6 пъти (което принципно не съм правил за никой филм), до ексцесии, които бих предпочел да не споделям с народонаселението...

Промяна в Шадоуденс:
Може би благодарение на разнообразните презентации, които правихме през годината, а също и това, че мнозина от нас се прехвърлиха вече почти изцяло на четене на английски, но за мен най-сериозната промяна е това, че избистрихме до край концепцията на списанието за самите себе си. И в случай, че за вас пък не е ясна, нека я обобщя – ШадоуДенс е критичната медия в българското уеб-пространство. Целта ни е актуална и обективна информация. А също (при това не на последно място) и да запознаем вас, читателите, с това, което българските издатели са твърде лениви и недалновидни, за да ни предложат на роден език.

Осъзнаването на това определено ми допадна, признавам си...

Събитие:
Събитието на годината за мен е твърде лично и все още с неизяснен резултат, тъй че на този етап ще си го спестя. В по-общ план, също както и при книгите, за мен 2007-ма беше изпълнена с хубави събития, но нито едно, което да блесне над останалите.

Неориентиран леминг на годината:
Категорично Трип. Човек просто трябва да го познава лично, за да оцени до край чара на относителната му непригоденост към практичността. А стане ли това, вече си негов до гроб.

Общи приказки:
Като цяло май вече стана ясно, че за мен 2007-ма е година, в която не мога да отлича нищо достатъчно ярко, което да ми се е запечатало в съзнанието. Или това, или е почнала да ме тормози склерозата. Взех някои животопроменящи решения, направих сериозни стъпки в реализирането им, получих един евентуален тежък удар в тази насока, както и някои обнадеждаващи знаци. Тъй или иначе суеверността не ми позволява да говоря за това, преди да е ясно всичко.

Тази година позицията ми към хората около мен, иска ми се да вярвам, еволюира до степен да разбера кой колко ми е близък и на кого колко държа, и съответно  постигнах относителна хармония със себе си. Превърнах се в някаква извратена комбинация между розово хипи, пръскащо любов с щедри шепи, и безчувствен екзекутор на малки деца. Засега хората не се оплакват...


Трип

Книга:
Taзи година при мен бе изпълнена предимно с книги, които не прочетох. При това положение ще трябва да се спра на седмия Малазан, който прочетох в оригинал. Пък и той компенсира, беше относително толкова дълъг, колкото останалите книги, излезли тази година, взети наведнъж.

Филм:
Имайки предвид сравнително николкото филми, които гледах тая година, бих поставил на първо място Престиж. Ако трябва да избера дума, с която да го опиша, тя би била "плътен". Сюжет, актьорска игра, конфликт, идея… Такива филми се правят все по-рядко.  

Промяна в Шадоуденс:
Набираме популярност :) Тази година се наговорихме и се напредставяхме пред какви ли не хора и взехме, че почти си повярвахме какви пичове сме. Нищо, трябва си, вече сме на седем години, човек горе-долу на тая възраст почват да го взимат насериозно, тъй че си беше време.

Събитие:
Мда, личничко е, и определено е с неизяснен край (и начало, всъщност). Не, няма да се женим с Роланд, никой от нас няма да ражда и не, никой от екипа няма да издава книга. Това последното нямаше никаква връзка с потока на предната мисъл, но го вмъкнах, защото: в края на тази година един колега в интернет медийното пространство обяви своята собствена книга, която всички ние чакаме трепетно нетърпеливи да разлистим и, най-вече, да ревюираме.

Неориентиран леминг на годината:
Категорично аз. Човек просто трябва е мен, за да оцени до край колко дразнеща на моменти е относителната ми непригоденост към практичността. А стане ли това (мисля че ми трябва съвсем малко да го осъзная напълно), ще направя всичко по силите си да го променя. Пък ако ще и да загубя част от чара си. Имам си предостатъчно така или иначе…

Общи приказки:
Още една година. Мамка му. Нищо. Борбата с ректалните гъбични налепи продължава. ТОЗИ ПЪТ ще им дам да се разберат. Взел съм си дълго чесало…