Little, Big е един от най-нетипичните и странни фентъзи романи, които някога съм чел. Книгата представлява сага за едно голямо семейство и за връзките му с тайнствения и невъобразим свят на феите. Въпреки това магията и фентъзи елементът далеч не са централни в повествованието, а са по-скоро загатнати, вечно присъстващи и имплицирани под повърхността на историята и характерите на героите. Самите феи се появяват "в плът и кръв" едва в няколко кратки сцени и то по доста завоалирани начини, но магическото усещане за онзи друг далечен и едновременно близък свят не губи силата си нито за миг.
В книгата ни въвежда един от основните протагонисти – Смоуки Барнабъл. Смоуки е обикновен младеж, който води скучен и анонимен живот, докато не бива засмукан в живота на бъдещата си съпруга – Алис Дринкуотър. Влюбен до уши и готов на всичко, за да получи ръката на любимата си, Смоуки напуска Града (Кроули нито веднъж не го назовава с истинското му име, но скоро става ясно, че се има предвид Ню Йорк) и след странно пътешествие се озовава в Едждууд – място, изникнало сякаш от красива и леко налудничава фантазия. Къщата на семейство Дринкуотър, построена от прадядото на Алис, представлява едновременно невъобразима смесица от десетки къщи, архитектурни стилове, сложно астрологично уравнение от математически зависимости, самоподдържаща се машина, гигантски планетариум, неизбродим лабиринт и по свой си начин врата към един забравен и непонятен за хората свят. Една от централните теми на книгата е именно странната зависимост между външния и вътрешния размер на нещата около нас – колко много може да се съдържа в наглед малки обекти като например къщата Еджууд, която е цял свят сама в себе си, страната на феите или пък бездънните коридори на паметта. Книгата напомня силно на загадъчно алхимично изследване върху тази, а и други теми. В огромното по обем произведение Кроули проследява няколко поколения от жителите на Еджууд – периода от началото на миналия век до близкото бъдеще (спрямо годината на написване), когато Съединените щати са обхванати от депресия, а властта попада в ръцете на марионетки и тирани. Тази мащабност и постепнно разгръщане са позволили на автора да развие сериозно темите, които всъщност образуват същината на Голям, малък, а именно прозаични мотиви като любовта, семейството, наследствеността, силата на паметта. Махалото на повествованието се отмества от Еджууд към Града, от баща към син, от десетилетие към десетилетие. Историята на рода е разказана детайлно и постепенно с непрекъснати ретроспекции и преразкази и към края на книгата връзките между членовете на семейството и историята им е толкова силна и пъстра, че чувствата на героите и дилемите им няма как да не подействат на читателя. Както споменах, подробностите са много, на пръв поглед незначителни и поднесени доста разхвърляно. Вниманието обаче е изключително важно, тъй като в книгата няма случайни елементи и накрая всичко пасва в голямо-малката картина, сътворена от автора. Екшън до голяма степен липсва. Споменава се за война, за политическа и икономическа криза, за магия и пророчества, но всичко това остава като бележка под линия, оставена на въображението на четящия. Истинската сила на Голям, малък е онзи вътрешен свят на героите, който в дълбината си съдържа цели вселени и е сцена на една огромна История без начало и без край.
Кроули определено е автор-експериментатор, който си играе осезаемо с формата на романите си. Като пиша История, имам предвид именно такава с главно "И". Животите на семействата
Дринкуотър, Барнабъл и всички останали, намесени в книгата, са част от един огромен разказ със свои собствени правила и структура. Героите на книгата вярват, че тази История им е натрапена от феите, които планират възстановяването на собствените си сили. Някои си затварят очите и не обръщат внимание на като че ли оркестрираните събития. Други избощо не могат да повярват на подобни измишльотини, а трети се опитват да ги разберат с риск да полудеят. Важна в случая е формата, която Кроули непрекъснато натрапва чрез фини прийоми, били те многобройните архитектурни и алхимични метафори, сеансите с таро-колоди или пък детските приказки, които освен да разказват за премеждията на горските животинки, сякаш се опитват да очертаят и други неща. Неща, които уж приемаме за очевидни, но Кроули си е поставил задачата да ни поднесе по различен начин, представени в множество контексти и вкарани в един огромен, сложен, тиктакащ механизъм на нивото на цялостното разбиране на романа, съграден от хилядите детайли. Действително Голям, малък е много ясно структуриран роман, което поне до някаква степен облекчава четенето, обременено изключително много от тежката детайлност. В тази умишлена игра с декорите и формите, в създаването на фин метаезик в рамката на самото произведение си проличава майсторството на Кроули, което, уви, на моменти достига такива висоти, че човек започва да се чувства малко глупав и неспособен да оцени по достойнство красотата на творбата.
А красотата определено е сред най-силните козове на Голям, малък. С ръка на сърцето заявявам, че тази книга е непреводима. Не мога да си представя колко добър и отдаден преводач и колко време би отнел преводът на подобно чудо. Кроули наистина пише магически. С това нямам предвид разните завъртяни на синтактични конструкции или пък необхватните лексикални запаси на повечето стилисти. В Голям, малък думите се леят като водопад, толкова добре сглобени и подрени в едно цяло, че би ми било трудно да си ги представя разделени едни от други. И тук Кроули не спира да си играе с формите, преливайки функциите и значенията на думите, създавайки собствени смисли вътре в текста. Яркостта и животът на сцените не пускат вниманието и за миг, а самият свят е описан толкова красиво и заразително, че сякаш едвам се сдържа да не изскочи от страниците. Това е и начинът, по който до голяма степен Кроули успява да държи магическото винаги на една ръка разстояние, без всъщност да го показва явно. Сравненията, метафорите и алюзиите са толкова наситени, че дори най-обикновени действия са описани по начини, които успяват да разсмеят или натъжат. Също като заглавието – Голям, малък – романът оперира целенасочено както в едрия план на цялостната рамка, така и на микронивото на думите и изреченията. Кроули нито за миг не изпуска контрол над многобройните слоеве, които е вложил в книгата, и именно затова може заслужено да се нарече един от големите стилисти в жанра.
Плюсове:
+ Красотата на текста.
+ Цялостната постройка на романа, който успява да бъде едновременно семейна сага, фантастична приказка, притча и още нещо.
+ Ярките образи на Еждууд, Града, феите и героите.
Минуси:
– На места книгата е твърде детайлна и богата и сетивата се попретоварват и по-невнимателните/уморени мозъци изключват.
– Както споменах, Кроули се интересува повече от това как да каже нещата, а не толкова от самите неща. Затова и действието е доста оскъдно, което автоматично прави такава огромна книга доста мудна.
Абсолютно заслужена класика, не само в жанра, а и изобщо. Факт е, че четенето на Кроули е доста сложна задача и не е за всеки. Аз лично си признавам, че на моменти чак ми дотягаше малко от цялата красота и възвишеност® и ми се искаше малко старомоден екшънец. Ако ставаше дума за друга книга, вероятно това доста би смъкнало оценката ми, но специално тази е твърде красива и неповторима, а на страниците й има наистина безценни неща.