Оказва се, братя и сестри, че било. При това изненадващо интелигентен хубав игрален филм на Дисни и дори, ако смелостта ми позволи да добавя, изненадващо интелигентен хубав игрален филм на Дисни, който се подиграва с анимационните класики на същите тези Дисни. Звучи твърде хубаво, за да е истина? Ами да, но въпреки това си е точнотакава.
Жизел е красива млада девойка, която живее в китна дървесна къщичка в гората и прекарва дните си в песни и радост, заедно със своите приятели-животни, докато чака единствената си и истинска любов. Принц Едуард пък е доведен син на злата кралица-магьосница, който, без да подозира, че майка му е толкова зла, прекарва времето си в лов на тролове. Когато чува песента на Жизел в гората, той моментално се влюбва в нея и след като я спасява от един трол, решава, че ще се оженят още утре. Едуард обаче не знае, че майка му е твърдо решена това да не се случи, защото така той би станал крал. В резултат тя се превръща в старица, за да примами девойката до един магически кладенец, след което е блъсва вътре.В този момент филмът става игрален и Жизел (Ейми Адамс), облечена в огромната си и бухнала бяла сватбена рокля, излиза от канал и се озовава насред Таймс Скуеър в съвременен Ню Йорк. Това вече е предпоставка за много болка (за съжаление филмът е за деца, тъй че не очаквайте 18+ изпълнения), но най-голямата гавра на съдбата идва от факта, че тази приказна уонаби-принцеса, която вярва в истинската любов, пее си с птичките и изобщо припърхва като балерина на LSD, се натриса на нюйоркчанина Робърт Филип, който е адвокат по бракоразводни дела.
Естествено това, което се случва, може да се предвиди от километри – Жизел научава Робърт на някои неща за импулсивността, разкриването на чувствата и Истинската Любоф, а той нея – на малко реализъм и на това, че
Истинската Любоф не е само песни и влажни погледи. В мелето се набъркват долетелият през същия онзи вълшебен кладенец Принц Едуард (превърнал се спонтанно в Джеймс Марсдън), годеницата на Робърт – Нанси (Идина Мензел), слугата на Едуард (и шпионин на кралицата) Натаниел (Тимоти Стал), а накрая и самата зла кралица, изиграна за около пет минути максимум от Сюзан Сарандън.Накрая (пък и през останалото време) се лее захар на големи лепкави струи и всичко е цветя и рози.
Филмът има няколко основни достойнства. На първо място, Ейми Адамс просто е родена да играе подобна роля. Всяко нейно движение, всеки поглед все едно идва от Красавицата и звяра или Ариел (всъщност анимационното й алтер-его си беше директен клонинг на въпросната Ариел). Тонът й, поведението и всичко около нея... просто е неописуемо. Тази интензивна инфантилност, която изглежда толкова естествено в анимациите отпреди няколко десетилетия, вкарана в контекста на съвременен Ню Йорк, създава просто зашеметяващ ефект.
В този ред на мисли другото най-голямо достойнство на Омагьосана е именно в контраста. Захарта и розовостта на Дисни, прекарана през призмата на прагматичния и забързан съвременен свят, се превръща в нещо изцяло ново, което на моменти си е почти гавра с дисниевските класики. Като се почне от някои песни като Happy Working Song и стигнем до това, че същите на моменти биват прекъсвани най-грубо и категорично, или осмиването на някои очевидни клишета и примесването им със съвременни концепции като излизането на срещи.Както може да се предположи, песнички все така си има, но са малко на брой и достатъчно комедийни, за да не дразнят. Откъм изпълнение всички се справят добре, макар и Ейми Адамс да ги засенчва до един. Най-разочароваща е, изненадващо, Сюзан Сарандън, която извън озвучаването на героинята си, има реално екранно време точно пет минути, в които като цяло най-вече се излага. Музиката е жизнерадостна и приятна, а
колкото и да е странно, за мен кадрите от Манхатън бяха адски ценни, просто Ню Йорк е хванат откъм най-красивата си страна.Нещо, което заслужава отбелязване, лично за мен, е че освен Ейми Адамс, от която без друго очакваме да може да пее, Джеймс Марсдън доказва, че изпълнението му в Лак за коса не е било случайно и човекът наистина има доста прилични вокални заложби. И понеже аз си му се радвам и на принципна основа, това само добавя към колорита на момчето.
И така, Омагьосана е едно от онези редки заглавия, за които определението "Забавление за цялото семейство" всъщност е наистина оправдано. Филмът е едновременно лигава захарна приказка за Истинската Любоф, подигравка с лигавите захарни приказки за Истинската Любоф и просто жизнерадостна комедия. Препоръчвам с доста чиста съвест.