Има три начина човек да гледа на този филм, от които зависи и с какво впечатление в крайна сметка ще остане от него. Да ги наречем негативен, среден и позитивен. Ще ги изброя в този именно ред.Негативният начин да гледате на Златният век е като на продължение на Елизабет. Няма какво да се лъжем, с филм като този е трудно да се сравняваш. И от гледна точка на това съпоставяне продължението наистина издиша. Много по-малко сюжет, за сметка на лични драми. Много по-плоски и бледи второстепенни герои. Всъщност почти престъпно плоски и бледи второстепенни герои, предвид някои от актьорите, впрегнати в ролите им. Да разполагаш с Джефри Ръш и Саманта Мортън, а да ги натикаш в тия трирепликови двуизмерни рамки, е обида към добрия вкус. Колоритността на епохата е заменена с едва ли не домашни проблеми, а това дразни, защото ти си отишъл да гледаш филм за "златната епоха" от царуването на Елизабет, не за това колко същата е незадоволена сексуално. Ако гледаме под такъв ъгъл на Златният век, той е обречен на пренебрежение.
Средният начин, който е може би и най-обективен, е да възприемем филма просто като филм, без да правим сравнения с оригинала му. Погледнат така, Златният век е едно именно средно заглавие. Първо, въпреки недостатъците, изброени в горния абзац, главните герои са много добре развити. Не само Елизабет (Кейт Бланшет), но и Сър Уолтър Рали (неясно защо преведен като Райли) (Клайв Оуен) са силни и разностранни образи, а за актьорската игра едва ли изобщо има нужда да отварям дума. Визията на филма е изключителна. Като се почне от яркия царски двор, мине се през Галадриелското излъчване на Елизабет с доспехите към края на филма (при това Галадриел от войнствения си период в Силмарилион) и се стигне до изключителните сцени с испанската армада (един от най-ярките примери за това как трябва да се използват специални ефекти във филм – малко, но зашеметяващи), Златният век предлага истинско пиршество за очите. Другото, с което филмът може да се похвали, е страхотен саундтрак, който, без да се запомня с нещо конкретно, изгражда много силна атмосфера.И стигаме до третия начин да гледаме на Златният век, който е и начинът, по който аз подходих, макар и напълно непреднамерено. А именно – като върли почитатели на Кейт Бланшет. Защото този филм е горе долу това – неин актьорски етюд. А тази жена може да играе. Всъщност за мен лично това е най-добрата сравнително млада актриса в момента, напълно съизмерима с титанични личности като Мерил Стрийп, Ема Томпсън или Глен Клоуз. Обожавам я каквото и да играе, а още с първия филм доказа, че Елизабет е много неин образ. Дотолкова, че си го изигра в малко по-напушена версия още веднъж във Властелина. И да постигнеш реална еволюция на персонаж, който си играл преди
почти цяло десетилетие, при това така, че човек наистина да вижда как е израснал героят ти и промяната да му се струва логична... това си е постижение от най-висш порядък.Кой от трите начина е правилният за Златният век? Очевидно нито един. И трите са еднакво валидни и еднакво необходими за пълноценното оценяване на филма. Именно защото едно голямо количество хора гледат на него само от една страна, оценките му са толкова разнородни и като цяло такова количество зрители и критици са разочаровани от него.
За мен продължението на Елизабет не беше разочарование. Напротив, то доразвива именно жената Елизабет, вместо отново да ни занимава с интригите около трона й. И когато с тази роля се е нагърбил титан от ранга на Кейт Бланшет, при това с помощта на великолепния Клайв Оуен, резултатът е толкова ужасно и неоспоримо добър, че всички очевидни и обективни слабости на Златният век просто избледняват до пълна маловажност. Дали това е правилният начин, е без значение. Това си е моят начин.