Е, Капур не успя да надскочи себе си.
Това бяха думите на Ян, когато излязохме от киносалона, а аз със съжаление трябваше да призная разочарованието си.
Вторият Елизабет губи при сравнението с първия филм. Но много по-лошо е, че дори и сам по себе си не успява да надскочи характеристиката "просто добър" (за мен даже е "доста разочароващ" – бел. Ян). Негативните ми впечатления се основават преди всичко на сюжета и характеристиката на образите. Безспорно в по-късните години от управлението на кралицата не са липсвали интересни и значими събития, напротив. Златният век обаче оставя усещането, че някой се е опитал да събере насила твърде много случки в твърде малко време (а филмът не е по-кратък от нормалното). Самите събития са някак набързо представени и създават впечатление за претупаност, наред с други моменти, които стоят като излишни ("портретът" на испанския крал Филип ІІ е само един от тях – така и не разбрах защо беше необходимо да бъде представен по този начин, освен доста плиткото послание "вижте колко е лош врагът"). Разказът скача от един исторически момент на друг, а оправданието за това сякаш е единствено фактът, че тези неща наистина са се случили и "така трябва да бъде". Липсваше вътрешният сюжет, историята, случваща се в душата на Елизабет (за това по-долу). Липсваше ми и "поуката" от всичко, новата идея 
– за какво всъщност беше необходим втори филм?Актьорският състав отново е звезден и в синхрон с гениалната игра на Кейт Бланшет. Проблемът е в това, което играе тя. Наистина, узрялата и привикнала с властта кралица е представена добре, но не виждаме нищо повече от поредица нейни състояния. Въпреки че Елизабет би трябвало да е главният герой в историята, доста често нейните преживявания остават на заден план, докато поддържащите герои са развити много по-добре (най-вече изпъкват Бес и Уолтър Рали). Изключения са една-две много силни сцени, свързани с нежеланието на Елизабет да убие шотландската кралица Мери и засилващата се горчивина от невъзможността й да изпита радостите на една обикновена жена. През останалото време обаче мотивацията на действията й често остава неясна и като че ли филмът не успява да разкрие душата й. Уолсингам, друг много ярък персонаж от първия филм, тук е като сянка на себе си. Донякъде е разбираемо защо е оставен извън светлината на прожекторите, но онова, което наистина ме разочарова, беше уж ключовата за образа му сцена, която беше буквално повторение на ситуация от първия филм и всъщност не каза нищо ново за образа му.
Тук стигам до онова, което много ме подразни в Златният век – повторенията на ситуации от първия филм и, по-лошото, на музиката, писана специално за определени сцени, с които се съчетава идеално. Да чуя абсолютно същата музика на фона на други кадри с претенции да създава същото настроение, за мен беше все едно да гледам лоша имитация. Смятам такова безсрамно самоцитиране (а дали не е по-правилно да се каже "липса на идеи" или дори "мързел"?) за недопустимо. Разбира се, ако някой не е обърнал такова внимание на музиката или не е гледал първия Елизабет, за него това няма да бъде проблем, но за мен беше един от най-сериозните минуси на филма.
Накрая, нека кажа, че не мога да си изкривя душата и да твърдя, че филмът е откровен провал. Не липсват добри моменти, актьорската игра е превъзходна, костюмите и декорите отново са прекрасни, събитията са напрегнати, има зрелищна морска битка с испанската армада... (която би трябвало да е кулминацията, но пък заемаше цели... 5 минути – бел. Ян) В крайна сметка Златният век не е чак толкова лош. Но не мога да му простя, че ме накара да се чудя за какво е било нужно да се прави изобщо. Сред многото други произведения по темата, този филм стои някак безличен и е жалко, че толкова голям потенциал е пропилян.