Филми по комикси

Алексис

X-Men 2

Защо: Защото подозирам, че щях да бъда убита ритуално, ако бях избрала Дявол на доброто, Жената-котка или Електра. И защото откровено, това е най-добрият комиксов филм, който съм гледала – дори го гледах 2 пъти на кино, което за мен си е много.

Свободни размисли: Честно казано, аз като цяло обичам филми по комикси, та затова и харесвам дори такива, които повечето други хора намират за боклуци. Това е, защото аз не ги приемам сериозно и така не ми пречи да се забавлявам с тях, независимо от дупките в сюжета, тъпите реплики, недоклатените герои или дървените актьори.

И все пак, X-men 2 се откроява с това, че имаше доста силен сюжет; за мен определено е много по-силен от първия филм и на светлинни години от втория. Освен това там имаше Роуг, готини сили, Ейдриан Броуди (ако и да беше много малка роля) и интересно развитие на историята. Най-важното е обаче, че нямаше нещо, а именно – Феникса, това много ми хареса, е, разбира се, в светлината на третия филм, иначе не би имало значение.

Аз не съм чела комиксите и не съм предубедена. Не знам, какво са променили и как са осквернили оригиналния сюжет, но може би именно затова мога така щастливо да си гледам филмчето отново и отново.

След всички тези словоизлияния, мога само да ви го препоръчам. Първата част разбира се е нужна, за да има стойност ставащото, но не е задължителна. Третата е по-скоро, за да не остава незавършена поредицата. Та, гледайте ги.

Амелия

Град на греха

Защо: Заради безкрайно яките мъжки персонажи и невероятно красивият им романтичен мачизъм. Заради помитащата със стила си визия и уникалната атмосфера. Заради куулнесът, просмукал се във всеки кадър. И не на последно място – заради курвите.

Свободни размисли: Спомням си, че когато изгледах Sin City за първи път, ме обзе едно такова чувство на неопределена благодарност към евентуалния Господ, мирозданието, човечеството и т.н. за това, че ми е даден шансът да съществувам в точно тази епоха, в точно този момент, за да мога да видя точно този филм. Да, звучи патетично, но винаги ме сполетяват подобни емоции, когато стана свидетел на появата на нещо, което разбива канони и пренаписва дефиниции. Ако сте го гледали, знаете какво имам предвид – това НЕ е типичната суперклиширана комикс бозица, гравитираща около произволни супермутирали супергерои, борещи се със суперамбициозните уърлд доминейшън начинания на още по-произволни суперзлодеи в едни суперсмешни с претенциите си заглавия, пълни със суперскъпи спец-ефекти и суперевтини драмички. Това НЕ е стандартният летен MARVEL блокбъстър. Това Е един от най-стилните филми, с най-завладяваща атмосфера и най-кефещи герои, правени някога и поне засега – моят персонален фаворит сред немуподобните (заедно с V for Vendetta, но той ми харесва по съвсем различен начин; другата ми любов, 300, пък му отстъпва по всички параграфи). Като гледам скоро няма да сдаде първото място. Липсва конкуренция просто.

Рандъм

V като Вендета

Защо: Защото успява да е едновременно страхотно разказана история, визуално пиршество и изпълнена със смисъл филмова творба. И естествно, заради V.

Свободни размисли: Филм-събитие. Без почти никакъв опит с четеното на комикси, оценявам Вендета от чисто филмова гледна точка и с ръка на сърцето заявявам, че ме остави без дъх. Дистопичната Англия, потопена в посредственото, ограниченото и страха, е поставена в крайно рязък и стимулиращ сетивата и въображението контраст с ексцентричността и пищността на протагониста, чиито монолози безотказно те разтапят от кеф. Символите на Лондон експлодират като фойерверки на фона на класически музикални творби, ножовете на V плетат смъртоносния си танц, а страхотният актьорски състав (то не са Хюго Уйвинг, Натали Портман, Джон Хърт, Стивън Фрай...) изиграва перфектно една универсална история за властта, страха и стремежа към свобода.

Гаро

Град на греха

Защо: Защото това е филмът, останал в комикса, задминал комикса. Взел необходимото от модерните възможности на киното и компютрите, оправдал всички предварителни очаквания. Визия и внушение, създадени специално за зрителя, галещи окото и провокиращи възприятията. Защото е баси якият филм!

Свободни размисли: Няколко месеца нямаше събиране, без да си пуснем трейлъра на Sin City. Беше толкова надъхващо и впечатляващо! Самият факт, че след това гледах филма 4 пъти на кино и още толкова с приятели в опит да промотирам идеята, че комиксовите филми не са тъпи (една погрешно-битуваща теза в някои кръгове), следва да говори колко много ми е харесал. При това определено не съм от типа хора, даващи 25 и повече лева за един филм на кино. Е, тук си струваше до стотинка!

Демандред

Призрачен свят

Защо: Защото успява перфектно да съчетае в неразривно цяло остра сатира и разтърсваща драма. Заради прекрасно развитите герои и безупречната актьорска игра. Защото нагледно демонстрира, че адаптациите на комикси и тийн-комедиите могат да са нещо много повече от елементарно забавление.

Свободни размисли: Призрачен свят успя да ме грабне още в първите си десетина минути, в които имаше ударна доза култови гаври с клишетата за американските тийнеджъри и гимназии. Постепенно обаче количеството на хумора намалява (но качеството му остава отлично, а сатирата все така хаплива и прецизно насочена) и филмът еволюира в силно въздействаща драма с оригинални и пълнокръвни герои. Те се опитват да намерят своето място в обществото и да се справят с всевъзможните проблеми, с които хората, различаващи се от масата, се сблъскват. Всичко това е представено с чудесно чувство за хумор, много мъдрост и човечност, без да се изпада в прекалена сантименталност и точно затова Призрачен свят е любимият ми представител на жанра си, колкото и да ми беше трудно да пренебрегна X-Men 2.

Моридин

V като Вендета

Защо: Ами просто това е не само най-добрият комиксов, но и изобщо един от най-добрите филми, които съм гледал. Изпълнен с мрачна философия, с чувство, със стил, с антиутопичност и революция, V като Вендета е като че ли точно обратното на това, което сме свикнали да приемаме по подразбиране за комиксовите филми. И между другото, едно от малкото кино-преживявания, които са ме карали на няколко пъти да изтръпвам.

Свободни размисли: Трудна категория за любим филм. Едно, че не съм особен фен на комиксите по принцип, второ, че за сметка на това пък имах поне троен избор. За разлика от 300 и Град на греха обаче, които ми харесаха на чисто хормонално + стилово ниво, V като Вендета съдържа солидни дози идеи и послания, а няма друг по-сигурен начин да накараш стария бат Мор да гласува за теб. Ако добавим към това някакви безкрайно разчувстващи сцени, като тази с историята на затворничката, а също и вземем предвид смазващата атмосферичност на една фашистка Англия на не повече от 15 години от нашето собствено настояще, изборът май става изначално предрешен. Ще добавя разкошната актьорска игра и изкования с кадифената сила на гласа на Хюго Уийвинг V-монолог и ще завърша с най-важната, но далеч не единствената разтърсваща фраза в този филм – "And a revolution without a dance is a revolution not worth having."

Роланд

X-Мen 3

Защо: Защото е най-добрият супергеройски филм изобщо. Защото е единственият такъв, който успя да пренесе истинското комиксово усещане за мащаб на големия екран. Защото Фамке Янсен е най-великият Феникс на всички времена, пък ако ще и грам общо да няма с оригинала.

Свободни размисли: Много хора ми мрънкаха да сме направели разделение между "сериозни" и "супергеройски" комикси (каквото впрочем планираме все пак да направим между сървайвъл и психологическите хоръри). Решихме да не го правим просто защото "сериозните" комиксови филми са горе-долу два-три наброй и който ги е харесал наистина, тъй или иначе са му по-любими от супергеройските. Аз самият, ако бях напълно обективен, може би бих писал за V като Вендета. Всички обаче знаем, че при "любим еди какво си" думичката "обективен" просто не играе. А за мен третият X-men отвява всичко друго. От малък съм запленен от отхвърлените от обществото мутанти на Стан Лий и Крис Клермонт, старая се да чета всичко Х-менско, което мога да намеря. И ако първият филм беше наистина качествена социална драма, а вторият – доста шаблонен супергеройски екшън, то X-men 3 успя да съживи в съзнанието ми именно мащаба на комиксите, който мислех за недостижим за големия екран. Магнито, местещ Бруклинския мост не защото му е необходимо, а защото е Магнито, Феникс, която притежава силата да унищожи всичко по пътя си и ние виждаме това. Сторм, чието настроение променя климата над цял град... И т.н. и т.н. Този тип елементи, примесени с конкретни ъгли на заснемане, които да наподобят панели от комикс, може би не са в състояние да впечатлят истински обикновения кино-зрител, но за комикс-гийка и нещо повече – за X-нърда – са просто незабравими.

Ян

X-Мen

Защо: Защото е изненадващо добра екранизация по любимия ми комикс.

Свободни размисли: Този филм го чаках с огромно нетърпение и страх. X-Men са любимите ми комиксови герои, гледал съм целия анимационен сериал няколко пъти и не бях убеден, че магията може да се предаде качествено на голям екран. Брайън Сингър обаче успя да ме изненада страшно приятно. Отличен каст, който перфектно пасва на ролите, кефеща музика, чувство за хумор. Какво повече му трябва на човек? Продълженията също са на ниво, така че X-Men си остава любимата ми екранизирана комикс поредица.

Трип


Ще започна и тук с една уговорка – принципно не съм особен фен на тоя род филми. Затова и нямам любим и затова ще си избера някой от направилите ми впечатление, при това наскоро, филми.

Батман в началото

Защо: Защото Батман винаги ми е харесвал. Един от малкото комиксови супергерои, които не са супергерои, и един от малкото с, ъм, потенциал за интересна character-driven история. И защото Нолан определено тръгна по правилен път с първия филм от новата поредица.

Проблемът с кастинга на Батман бе категорично решен, също и този с ролята на Алфред и Гордън. Много ми хареса начинът, по който Алфред бе изкаран от клишето на "хладния неразговорлив иконом с превзетия акцент", а пък Гордън не само е по-млад, но и доста по-интересен.

За пръв път джаджите на Батман са истински оръжия, а не полупластмасови играчки, а самият той е наистина мрачно алтер-его на един доста изтерзан вътрешно Брус Уейн (променения глас, безкомпромисния начин, по който се разправя с гадините, вида му на heavy shock trooper), вместо зализан добряга, нахлузил маска с рогца и костюм с издут пакет, цепка на задника и зърна на гърдите.

А, да, и противниците му вече не са отявлени карикатури.

Свободни размисли: Вторият филм ще е брутален…

AlDim

Sin for Vendetta: Blade vs. Batman

Защо: Би било ултимативният комиксов филм!

Свободни размисли: Mного ми е трудно да определя кой точно ми е най-най-любимият комиксов филм. Да речем, Sin City и V for Vendetta със сигурност са най-качествени от всичките, които съм гледал, но качеството само по себе си не е достатъчно, за да викна "that's the one!" и да изпиша 2 параграфа хвалебствени слова. Също така под въпрос е и "Любим филм по комикс – кога?" Ако ме бяхте попитали като бях на 9, щях да ви кажа, че Batman тотално е оправдал нечовешките ми очаквания и е най-великото нещо евър. Ако ме бяхте попитали, като бях на 17, щях да ви кажа, че това съвсем определено е уникалният с подхода си към хоръра (и най-вече – ритането на вампирски задници) Blade. Друг тънък момент е, че мангите също са комикси, а по тях има такова титанично количество брутални адаптации, че подбирането на победител става меко казано непосилна задача. Та викам да се огранича до любими (игрални) филми по (западни) комикси и да си спестя мъките, като ги оставя наравно всичките.