Silent Hill 2
Автор: Роланд
Налага ми се да започна този материал с някои уточнения. На първо място идва фактът, че Silent Hill поредицата се състои от сравнително самостоятелни заглавия с много малки връзки помежду си. Конкретно втората част практически изобщо не е свързана с останалите. Около серията обаче има доста сериозна митология, елементи от която за съжаление са нужни, за да се оцени пълноценно историята на коя да е от частите. Затова в края на този текст съм се постарал да обясня неразбираемите моменти от сюжета.
Друг проблем е, че макар и интригуваща сюжетно, Silent Hill 2, както и всяка друга част от серията, е силна най-вече на ниво атмосфера, не на последно място и заради зашеметяващата съпътстваща музика на Акира Ямаока. В този ред на мисли некадърните части в курсив са моят жалък опит да придам малко литературност на преразказа. Изключение са само първите два абзаца от началния текст, които са превод. Ако ви дразнят, извинявам се най-искрено, но са доста нужни сюжетно, така че не ви препоръчвам да ги прескачате.
Silent Hill 2 има няколко различни финала. Включил съм само сериозните в материала, тъй като има и два, направени като бъзик (UFO и DOG финалите). Въпреки че някои от тях започват идентично, разликите са сериозни, тъй че не прескачайте. Текстът на писмото, споменаващо се в тях, е изваден след това.
Последно, конкретно с тази игра от Silent Hill серията и създанията и героите в нея са свързани доста теории, които лично за мен допринасят за пълноценното оценяване на сюжета. Постарал съм се да включа най-важните накрая.
И ми остава да ви пожелая, с надежда, приятно четене.
В неспокойните си сънища виждам града. Сайлънт Хил. Обеща ми отново да ме заведеш там някой ден. Но никога не го направи.
Е, сега съм сама в него... В нашето "специално място"... И те чакам.
Мери... Нима е възможно? Наистина ли си жива? Мъртвите не могат да пишат писма, нали? Но как? И защо в Сайлънт Хил?
Джеймс Съндърланд така и не е успял да се възстанови от смъртта на жена си преди три години. Мери Съндърланд умира от нелечима болест, оставяйки го да се бори със спомените си за любовта, която са споделяли. Затова, когато един ден Джеймс получава писмо, подписано от нея, той се втурва към далечното градче Сайлънт Хил, за да разкрие истината зад тази жестока шега. А може би и с малко абсурдна надежда...
Магистралата пред входа към града е затрупана от свлачище и Джеймс се принуждава да заобиколи пеша. Така се озовава в гробището на Сайлънт Хил и се изгубва в гъстата мъгла, спуснала се над околността. Докато се лута, среща млада жена, която се представя като Анджела и му казва, че издирва майка си. Той я пита за посоката към града и тя го упътва, но го предупреждава, че е по-добре да стои надалеч от Сайлънт Хил, защото "нещо не е наред" там. Джеймс обаче е решен да разбере кой му е изпратил писмото, подписано от Мери, и продължава напред.
Мъгла. Навсякъде мъгла. И всичко е толкова тихо, че ако не бяха белите вълма, които да поглъщат стъпките ми, те щяха да се чуват на километри. Бих извикал, но ме е страх. Страх ме е да наруша тишината. Страх ме е какво ще ме чуе...
Още с влизането си в града Джеймс осъзнава, че Сайлънт Хил вече не е красивото идилично градче, което двамата с жена си са посетили преди години. Мъглата покрива всяка улица като покров и сякаш тук не е останала жива душа. Сградите гният, ръждиви катинари висят от вратите на магазини с изпочупени витрини. Градът изглежда изоставен от много време. Ала Джеймс бързо открива, че това не е така. Още след първия завой той се сблъсква с гротескно създание, лазещо по тротоара като хлебарка. Изчадието прилича на кльощав човек, 
затворен в усмирителна риза, създадена от собствената му плът. От широк отвор в гърдите на изрода капе подобна на катран течност, която дими при досега си със земята. Ужасен, Джеймс изтръгва една дървена летва от близката ограда и пребива чудовището до смърт, още преди да осъзнае какво върши.
Въпреки шока, срещата с урода само подсилва усещането му, че в Сайлънт Хил се случва нещо нередно, и той решава на всяка цена да открие мистериозния изпращач на писмото. Първата спирка по пътя му трябва да бъде Роузуотър Парк, който е свързан с много мили спомени и може би е "специалното място", за което говори Мери. Всички пътища към парка обаче са отрязани и Джеймс се принуждава да влезе в жилищния комплекс Блу Крийк, чийто заден вход ще го отведе до целта му. Скоро става ясно, че градът е пълен с изчадия, подобни на онова, което е убил в началото, и той бързо се сдобива с пистолет, за да може да се справя с тях.
В мрачните изоставени апартаменти на Блу Крийк Джеймс отново среща Анджела. Тя държи нож и очевидно обмисля самоубийство.
Що за безумна жена? Какво прави насред този извратен град, след като тя самата ме предупреждаваше да стоя надалеч от него? Какво търси наистина? И как се е измъкнала от чудовищата?
– Анджела... Анджела, остави ножа, моля те...
Тя се обръща и ме поглежда... В очите й има толкова мрак! Толкова болка! Какво я е накарало да дойде тук?
Накрая Джеймс я убеждава да остави ножа и тя му го предлага, според думите си, заради собствената й безопасност. Когато той протяга ръка, за да го вземе, Анджела изпада в паника, хвърля оръжието на близкия шкаф и бяга от стаята. Докато Джеймс успее да излезе от апартамента, нея вече я няма.
Бродейки из етажите в търсене на изхода, той се натъква на странни манекени, съставени от два ханша с два чифта крака, слепени заедно, които оживяват в негово присъствие и го нападат. Формите на тези създания му напомнят за нещо, но не може да си спомни какво.
Изведнъж...
Мъждивата светлина на деня изчезва от прозорците, сякаш върху тях са се спуснали метални капаци. Чувам стържене като от милион ръждиви железа и докато се озъртам паникьосано, светът около мен става още по-кошмарен от преди. Ужасът, който само допреди секунди се таеше в сенките на изпочупените врати и разбитите коридори, сега сякаш излиза наяве и започва да гризе реалността. Стените се превръщат в ръждиви метални плоскости, подът се стапя, докато от него не остава само телена мрежа, а аз се втурвам да бягам...
Кошмарната реалност, появила се сякаш като заместител на мъгливия ужас на Сайлънт Хил, е разместила стаите, отворила е врати там, където преди ги е нямало, и е издигнала стени на мястото на входове. Апартаментите са изпълнени с нови и непознати предмети, а демоничните създания, които само допреди миг са се таяли в сенките, сега са излезли из коридорите като самоуверени ловци.
Джеймс осъзнава, че дори и това да е само кошмар, този кошмар може да го убие, и продължава да търси път навън от комплекса. Не след дълго той с облекчение осъзнава, че алтернативната реалност отново отстъпва в сенките и над града се спуска познатият мъглив мрак, който сега му действа почти успокоително.
Шум в един от апартаментите. Трясъци и дрънчене на съдове, но не и викове. Какво става? Краката ми сами ме отвеждат натам. Знам, че в апартамента ме очаква поредният изрод, но нещо е различно. Трябва да видя...
В следващия апартамент, в който Джеймс влиза, го посреща ужасяваща гледка. Мускулест гигант с огромна пирамидална каска, скриваща изцяло главата му, изтезава един от манекените, които бродят из комплекса. Джеймс панически се хвърля към гардероба, преди чудовището да го е видяло, и в същия миг то се обръща. Захвърля останките от живата кукла на пода и тръгва към гардероба.
Влачи краката си с мъка, а гръбнакът му е изкривен, все едно пирамидата на главата му тежи тонове. Докато се тътри към мен, чувам силно стържене и виждам, че зад гърба си тегли чудовищен меч. За бога, що за изрод е това?
Трябва да бягам, ала не мога да помръдна. Краката ми са едновременно циментирани за пода и втечнени. То знае, че съм тук вътре, знае и идва за мен! Още само няколко мига и ще отвори гардероба, Пирамидената глава ще го отвори, ще го отвори и ще ме разполови с онзи двуметров сатър...
Но нещо навън привлича вниманието на чудовището и то излиза от апартамента, минавайки край скрития Джеймс. Разтреперан от първичния ужас, който е изпитал само преди миг, той излиза от гардероба, отваря входната врата и внимателно се оглежда. От Пирамидената глава няма и следа, ала изпод една от съседните врати се разнася светлина. Джеймс тръгва към нея с надеждата да срещне друг жив човек.
Човекът, когото среща там обаче, определено не е жив. От хладилника в оплисканата с кръв кухня на апартамента се подават разфасованите останки на прясно разчленен труп. Това не е първото тяло, което Джеймс вижда тук, и като всички предишни, човекът изглежда така, сякаш е изгубил живота си едва преди минути.
Искам да изляза от тази воняща дупка, но чувам звук от банята. Отварям рязко вратата, стиснал здраво оръжието, но ме очаква поредната изненада.
Дебел русоляв младеж е коленичил пред тоалетната чиния и повръща вътре. Стреснат, свалям оръжието, а той се обръща към мен. Всичко в него е бледо. Очите му са сивкави, косата му е като избеляла, кожата му е пепелява. А зад погледа му не различавам никаква интелигентност. Обаче има нещо друго...
Мъжът се представя като Еди и първите му думи са да отрече, че има нещо общо с трупа в хладилника. От несвързаната му реч Джеймс изобщо не успява да разбере какво прави в Сайлънт Хил, защото Еди постоянно повтаря колко го е страх, колко съжалява и че не е направил нищо лошо. Тъй като вижда, че не може да стори нищо за него, Джеймс го съветва да се скрие някъде и излиза.
Пътят му към задния вход на Блу Крийк е препречен с решетка, но за щастие ключът за нея е паднал точно от другата й страна. Джеймс протяга ръка да го вземе, ала изневиделица от мрака се появява нечий крак, който изритва ключа надалеч. Чува се смях на малко момиченце, а после забързани стъпки, стапящи се в далечината.
След още много лутане, съпътствано постоянно от срещи с извратените обитатели на Сайлънт Хил, Джеймс успява да намери задния вход. Ала точно преди да излезе, пред него се изпречва Пирамидената глава.
Стои пред мен, на не повече от метър, надвиснал е като палач и въпреки че пирамидата покрива главата му, знам, че ме гледа. Вдига ръка... ръката с меча!
Отскачам встрани...
...и чувам кънтящия трясък, когато ръждивото острие се стоварва на пода, където стоях допреди миг. Опитвам се да се отдръпна, но стаята е толкова малка!
Той тръгва към мен. Върви бавно, сякаш всяка крачка му коства неистова болка. Господи, защо ми е толкова познат! Защо съм толкова силно привлечен към него?!
Ръката му отново се вдига и аз имам само миг да се хвърля отчаяно нанякъде, на където и да е, за да оцелея още секунда или две. Удрям се в стената и осъзнавам, че съм се озовал в ъгъла на стаята. И той е точно пред мен.
Няма мърдане. Няма спасение.
Вдигам пистолета и стрелям. Един куршум, два, три, четири, пет, шест, щрак, щрак, щрак...
Стрелям в гърдите му, в ръцете, в краката, стрелям навсякъде, ала по някакъв начин всички куршуми се удрят в главата му, в тази ужасяваща ръждива метална пирамида, и отскачат, отскачат без дори да я одраскат, а той идва, идва и вдига ръка, и този огромен меч, който може да ме пререже на две, който ще ме размаже по стената, който...
ВОЙ!
Чудовищният зов на противопожарна сирена изпълва града. Ръката с меча замръзва насред въздуха. А после увисва безжизнена.
Пирамидената глава ми обръща гръб и тръгва към изхода, влачейки убийственото си желязо след себе си. Сякаш мен ме няма. Сякаш не съм достатъчно важен. Сякаш така – жив – ми е по-зле...
Осъзнавам, че пръстът ми продължава конвулсивно да стиска спусъка. Поемам си дъх. И после правя най-смелото нещо в живота си. Тръгвам след него.
Джеймс излиза през задния вход и се озовава на улицата, водеща към Роузуотър Парк. На една тухлена стена току 
до изхода от жилищния комплекс е седнало момиченцето, което по-рано е чул вътре.
– Чудовища? Мъгла? Ти луд ли си?
Той я пита как се казва и защо е изритала ключа. Детето се представя като Лора и се държи грубо и предизвикателно. Когато Джеймс я предупреждава за опасностите на Сайлънт Хил, тя му се изсмива и той осъзнава, че Лора не вижда нито чудовищата, нито мъглата, която постоянно покрива града. Вместо да слезе от стената при него, както я увещава, момичето го обижда и му казва, че и без това никога не е бил добър с Мери и не я е обичал истински. След това, преди шокираният Джеймс да успее да я спре, за да разбере откъде познава жена му, Лора скача от обратната страна и изчезва.
Тъй като няма други алтернативи, той продължава към парка.
Мъглата сякаш се е пропила в тревата. Пейките са влажни, а езерото Толука дори не се вижда отвъд парапета. Дори Мери да е имала предвид това място, в него вече няма нищо от магията, която двамата чувствахме тук преди.
Чакай... този силует... там, горе, надвесена над парапета... Мери?
– Мери?!
Тя се обръща... Мъглата се разпръсва за миг и веднага виждам, че това не може да е моята Мери. И все пак... и все пак е тя. Но такава, каквато никога не е била. Косата й е разпусната, облечена е предизвикателно. Всичко около нея говори за самоувереност и... други неща... Това не може да е моята Мери. Но нещо в нея ме привлича, сякаш съм я познавал през целия си живот...
– Здравей – казва жената. – Аз съм Мария.
Въпреки че новопоявилата се жена не е Мери, тя е като нейна близначка, но с изцяло различно поведение и облекло. Съпругата, която Джеймс е изгубил, е била свита и нежна жена със скромна външност и без излишна суетност. Мария, която носи лицето й, има стилна прическа и дрехи, които колкото скриват, толкова и разкриват тялото й. Тя се държи с Джеймс открито и почти съблазнително, но въпреки това казва, че не го познава изобщо, нито е чувала за Мери. Предлага му да дойде с него, защото не иска да стои сама в този плашещ град. Когато той я пита какво изобщо прави тук, Мария отклонява въпроса и насочва разговора към Лора. По нейна молба двамата тръгват да търсят детето, защото Мария се бои да не й се случи нещо.
Докато преследват момиченцето, се озовават в боулинг зала, където Джеймс отново среща дебелия младеж Еди. Очевидно Лора не харесва и него, защото досега го е обиждала. Еди изглежда унил и продължава да говори за някакви свои престъпления и как нямало да му бъдат опростени. Споменава някакво убито куче, но в следващия момент отрича да има каквато и да е вина за това.
Накрая Джеймс и Мария проследяват Лора до болницата Брукхейвън. Там на Мария й става лошо и започва да кашля. Тя се оправдава с махмурлук и решава да се заключи в една от болничните стаи, за да си почине, докато Джеймс търси момичето.
Излизам от стаята й и в следващия миг отново чувам стърженето и тежките крачки. И го виждам. В коридора срещу мен. Втурвам се по стълбите, забравяйки Мария в ужаса си, ала той ме следва, стърженето не спира. Озовавам се на покрива. Сякаш съм го изгубил... Но какво е това на пода? Дневник? Дневник... написан от Мери... Тя е била тук? Тя се е лекувала тук?
Стърженето... зад гърба ми... о не...
Обръщам се рязко, ала нещо тежко и студено ме удря през лицето и ме запраща отвъд ръба на покрива...
Джеймс се събужда на пода на последния етаж, пропаднал през остъкления покрив. Всичко около него е покрито с 
ръждив метал и той осъзнава, че отново се е озовал в алтернативния Сайлънт Хил, където единствените цветове са на засъхнала кръв и ръжда. И в мрака освен него броди още нещо...
Гротескни и едновременно невероятно сексапилни, с дълги стройни крака и издути лица, обърнати към вътрешността на черепа, които не спират да мърдат конвулсивно... имат униформи и шапки на медицински сестри, ала металните пръти в ръцете им не са предназначени за лечение... Има нещо невероятно вулгарно във външността им, в късите им поли, в скованите им движения... и нещо отвратително познато...
Джеймс панически си пробива път през ордите демонични жени, които са го наобиколили, и стига до стаята на Мария... ала нея я няма там. Докато се лута из изкривената реалност на болницата, той открива още следи, че Мери се е лекувала тук, а също и че Лора може би също е била пациент по това време. Накрая Брукхейвън се връща към мрачната реалност на мъгливия Сайлънт Хил и Джеймс намира момиченцето. То му казва, че е познавало Мери допреди миналата година и когато той я обвинява, че го лъже, му обещава да му покаже едно писмо за доказателство. "Доказателството" обаче се оказва примамка към стая, пълна с чудовища.
Когато успява да се измъкне от капана, Джеймс открива, че Лора отново е избягала, но пък Мария го чака в стаята си и двамата тръгват към изхода.
Още само минута и ще сме навън, ала аз чувствам с костите си, че няма да е толкова лесно...
Стърженето...
Обръщам се рязко и на не повече от два метра от нас стои Пирамидената глава. Той вдига меча си и го стоварва на сантиметри от краката на Мария.
– Бягай! – изкрещявам и следвам собствения си съвет, без да видя дали тя ще ме последва.
Коридорът криволичи и се извива, и скоро вече не мога да видя чудовището. Ала чувам стърженето, а чувам и писъците на Мария. Не се спирам да я изчакам.
Асансьор! Право пред мен! Ако само работи...
Втурвам се в кабината и панически натискам бутона за затваряне. Мария тича след мен. Три метра до асансьора. Два метра.
Тя се спъва и пада.
Надига се.
Пристъпва напред...
...и през гърдите й избликва острието на меча му.
Тя изкрещява, а аз отчаяно протягам ръка към нея, ала вратите на асансьора се затварят и той потегля нагоре.
Останал сам и отчаян от загубата на Мария, Джеймс открива, че единственият начин да стигне до последното "специално място" от спомените си – хотелът Лейквю – е да мине през подземен тунел, който според картата, която намира, е скрит под Историческия клуб на Сайлънт Хил.
Докато търси входа към тунела, Джеймс вижда в клуба странна картина, представяща екзекуция от древните времена на града. Открива стряскаща прилика между вида и оръжието на палача и Пирамидената глава, но решава да не си блъска главата в обмисляне.
Подземният тунел се спуска надълбоко, на стотици метри под повърхността. Накрая Джеймс се озовава в най-долните отделения на затвора на Сайлънт Хил. И там отново среща Еди. Този път младежът изглежда ядосан. До него има убит човек, а в ръката си държи пистолет. Най-накрая той разкрива на Джеймс, че след като е търпял подигравки години наред, най-накрая чашата е преляла и вече щял да наказва всеки, който проявявал неуважение. След това той изчезва през един страничен вход, оставяйки Джеймс сам в мрака.
Подземните тунели на затвора са свързани с по-стар лабиринт, изграден може би преди векове. Докато се лута из тунелите, Джеймс на няколко пъти чува в далечината стърженето на огромния меч и малко по малко разбира, че този лабиринт е дом на Пирамидената глава. А също и на десетки от изчадията, бродещи по улиците на града над главата му.
Изведнъж чувам женски писък.
– Анджела!
Натам! Зад вратата!
Отварям я широко и виждам най-гнусната гледка в живота си.
Тя се е свила в ъгъла и само повтаря "Татко не, моля те, недей!", а към нея бавно се приближава нещо, което мога да оприлича единствено на изправено легло с човешки крака! Чаршафите се усукват, под завивките се виждат две тела. Голямо и малко. Те се борят! А под тях има уста. И тя зейва все повече с всяка следваща крачка на изчадието.
Джеймс вади оръжието си и се справя бързо с чудовището, ала вместо да му благодари, че я е спасил, Анджела започва да му крещи, че и той иска същото като баща й, че всички мъже искат само това, а после изчезва през вратата с писъци.
Чудейки се какво се е случило с това момиче, той продължава по пътя си...
...за да се натъкне не на друг, а на Мария. Затворена зад решетки, легнала в легло, което е единствената мебел в килията. И жива. Тя го вижда и сяда в леглото...
– Джеймс, скъпи, добре ли си? Да не би да ти се е случило нещо, след като се разделихме в онзи дълъг коридор? Да не би... да ме бъркаш с някой друг? Глупчо, винаги си забравял толкова лесно! Помниш ли онзи път в хотела? Каза, че си взел всичко, нали? Обаче забрави онази видеокасета, която си направихме. Чудя се дали е още там...
– Чакай, как знаеш всичко това? Мислех, че си Мария?
– Да, Джеймс?
– Но не си ли?
Тя става от леглото и протяга ръка през решетките. Усещам мекотата на дланта й по бузата си. Очите й искрят с весел пламък. И с нещо друго...
– Аз съм която поискаш да бъда, Джеймс. Няма значение коя съм. Важното е, че съм тук. За теб. И те чакам. Ела при мен и ще видиш какво мога да ти дам...
Ала решетките нямат врата и единственият начин да се влезе в килията, е през входа, намиращ се в стената от другата им страна. Джеймс трябва да намери заобиколен път сред тунелите на лабиринта.
Лутайки се, той отново се натъква на Пирамидената глава, но успява да му избяга.
Накрая Джеймс открива вратата на килията и я разбива.
Очаква го ужасяваща гледка. Мария лежи на леглото мъртва, с избодени очи и прерязано гърло. Потресен от това, че я губи за втори път, той бързо бяга от стаята.
Няколко завоя по-късно отново се натъква на Еди. Този път Джеймс му казва в прав текст, че е абсурдно да убива хора, само защото са го погледнали накриво. Еди обаче само се ядосва и вади оръжие. В последвалата престрелка младежът не спира да крещи на Джеймс, че двамата са еднакви, че Сайлънт Хил ги е "извикал" при себе си защото са различни от останалите. Когато добре насоченият куршум на Джеймс го ранява смъртоносно, Еди му се изсмива, преди да умре, казвайки му, че и той е убиец.
Разтърсен, Джеймс продължава да издирва изхода от лабиринта. Преминава през целия затвор, сблъсквайки се с много от изчадията, които е срещал досега, а и други, невиждани до момента. Всички те резонират с нещо дълбоко в него, което не успява да назове, но това го притеснява все повече и повече, докато мисълта го обсебва с такава сила, че надделява дори над ужаса му от чудовищата. Нещо повече, той вече не е сигурен в причините, довели до идването му в Сайлънт Хил, нито в реалността на спомените и възприятията си.
Накрая Джеймс излиза на открито и се озовава на малък дървен кей със завързана за него лодка.
Мъглата се стеле над езерото, плътна като сняг. Водата е черна, няма светлина, която да отразява и имам чувството, че езерото е бездънно. Няколко маха с греблата и вече изглежда и безкрайно, ширнало се във всички посоки, до края на хоризонта. Виждам само на няколко крачки около себе си и скоро нямам представа накъде се движа.
Тогава виждам светлината. Далечният фар, който се издига точно пред хотела Лейквю...
Стискам греблата и насочвам лодката натам. Идвам, Мери...
В хотела Джеймс отново среща Лора. Тя му дава писмото, което е твърдяла, че търси по-рано в болницата. Това писмо потвърждава подозренията му, че двете с Мери са се познавали, тъй като са се лекували заедно в Брукхейвън. Нещо повече – Лора е сираче и тъй като никога не е имала деца, Мери е искала да я осинови, след като оздравее. За ужас на Джеймс, датата на писмото потвърждава и че Мери наистина е била жива в последната една година.
Финалната истина е разкрита, когато той открива видеокасетата, спомената от Мария, и я пуска в плейъра в стаята, в която са живели двамата с Мери, докато са били на посещение в Сайлънт Хил.
Започва като филмчето, което си спомням. Мери стои до прозореца. Смее ми се, че я снимам. Оправя косата си в рядък пристъп на суетност. Говори за това как някога Сайлънт Хил е бил свещена земя... Моята Мери...
Но после нещо се обърква. Записът се променя. Това вече не е нашата касета. Виждам я в леглото. Болна, слаба. Защо изпитвам такъв гняв? Аз й съчувствах... но не само. Мразех я.
О господи! Това съм аз. Над нея. Какво правя? Защо? Защото ми отне живота! Защото ми отне щастието! Превърна ме в болногледач тогава, когато я исках до себе си здрава и жизнена! Той... аз... той вдига възглавницата. Тя не може да се защити! Захлупва лицето й...
Господи!
Ръцете й са заклещени под възглавницата... Краката й ритат. Немощно. Толкова я обичам. Толкова я мразя!
Касетата свършва и Джеймс осъзнава последната истина. В края на краищата не болестта е убила Мери, а самият той. Ужасен от разкритието, той се втурва извън стаята, сблъсквайки се с Лора. Когато в шока си й казва какво е извършил, тя бяга от него.
Джеймс се опитва да я намери, но вместо това, когато отваря вратата към стълбището към горния етаж, го заварва обхванато в пламъци. И насред пожара, който въпреки горещината сякаш не поглъща нищо от околната дървения, е застанала Анджела. Джеймс се опитва да я убеди да слезе при него, в безопасност, но тя му се изсмива, казвайки, че майка й никога не й е простила и тя също никога няма да си прости. Когато той прави опит да се качи при нея, горещината на пламъците го отблъсква.
– Горещо, нали? Това е Адът, Джеймс. За мен този град винаги е такъв...
След което Анджела се качва по стълбите и той никога повече не я вижда.
Лутайки се из внезапно потъналия в зловещата алтернативна реалност хотел, Джеймс стига до зала, над която се издига тераса. На терасата стоят не е един, а три демона като Пирамидената глава. А в центъра между двама от тях и пред третия, върху метална рамка е разпъната Мария. Тя е жива и го моли да й помогне. Молбите й са пресечени от меча на застаналия отзад демон, който преминава през корема й.
Другите двама скачат в залата срещу Джеймс, стиснали копия. Ала той вече знае какво представлява Пирамидената глава. И може да го нарани.
– Не си ми нужен повече. Приемам те. Отхвърлям те.
Той бързо отблъсква демоните назад. Сякаш по даден сигнал, те изведнъж подпират копията си в земята и се нанизват на тях. Третото чудовище просто се стопява в нищото.
Обладан от нечовешко спокойствие, Джеймс излиза от залата и се озовава в непознат коридор. Докато върви по него, той чува молбите на Мери да й прости...
"Leave" финал
Джеймс излиза в основата на метална стълба, която го отвежда до площадка високо над хотела. Там го очаква Мария, но този път облечена със скромните дрехи на Мери. Тя прави последен опит да го помоли да я приеме, да я вземе със себе си, но той я отхвърля, казвайки й, че винаги ще бъде верен на жена си. Мария се вбесява и се превръща в чудовище, което се опитва да го убие. Джеймс обаче я надвива.
След последната смърт на мистериозната жена, той се озовава в стая, подобна на спалнята, в която е убил Мери. И там го чака именно тя, отново смъртно болна, но все още жива. Джеймс я моли да му прости и признава вината си и това, че не е могъл да понесе живота, който е бил принуден да живее, грижейки се за нея. Мери му прощава и му дава писмото, което той си е мислел, че е получил преди да пристигне в Сайлънт Хил.
Накрая Мери отново умира и Джеймс напуска града, заедно с Лора, изпълнявайки последното желание на съпругата си да се грижи за детето.
"In Water" финал
Джеймс излиза в основата на метална стълба, която го отвежда до площадка високо над хотела. Там го очаква Мария, но този път облечена със скромните дрехи на Мери. Тя прави последен опит да го помоли да я приеме, да я вземе със себе си, но той я отхвърля, казвайки й, че винаги ще бъде верен на жена си. Мария се вбесява и се превръща в чудовище, което се опитва да го убие. Джеймс обаче я надвива.
След последната смърт на мистериозната жена, той се озовава в стая, подобна на спалнята, в която е убил Мери. И там го чака именно тя, отново смъртно болна, но все още жива. Джеймс я моли да му прости и признава вината си и това, че не е могъл да понесе живота, който е бил принуден да живее, грижейки се за нея.
Мери обаче успява само да му даде писмото, а после умира, без да му прости. Той отнася тялото й със себе си в колата, с която е дошъл в града. Най-накрая, след прочитането на писмото, Джеймс си спомня истинската причина да дойде в Сайлънт Хил. Желанието му е било да се самоубие на това "специално място", където са били последните му щастливи спомени с Мери.
Той подкарва колата и я засилва към езерото Толука, изпълнявайки по този начин първоначалната си цел.
"Rebirth" финал
Джеймс излиза в основата на метална стълба, която го отвежда до площадка високо над хотела. Там го очаква Мария, но този път облечена със скромните дрехи на Мери. Тя прави последен опит да го помоли да я приеме, да я вземе със себе си, но той я отхвърля, казвайки й, че винаги ще бъде верен на жена си. Мария се вбесява и се превръща в чудовище, което се опитва да го убие. Джеймс обаче я надвива.
След последната смърт на мистериозната жена, той отново взима лодката и излиза в центъра на езерото Толука. По време на обикалянията си из града, Джеймс е открил няколко странни окултни предмета. Сега той изведнъж осъзнава не само каква е целта им, но и как да си послужи с тях. С тяхна помощ той ще измоли от Старите богове немислимото.
С тяхна помощ той ще си върне своята Мери...
"Maria" финал
Джеймс излиза в основата на метална стълба, която го отвежда до площадка високо над хотела. Там го очаква Мери, която твърдо заявява, че така и не му е простила за това, че я е убил. Той обаче й казва, че това не го интересува и че отдавна не изпитва нищо към нея. Тогава тя се превръща в чудовищно създание и се опитва да го убие, но се проваля.
След повторната смърт на жена си Джеймс открива необяснимо как оживялата наново Мария и след като тя му дава истинското писмо на Мери, двамата напускат Сайлънт Хил заедно. Точно преди това обаче тя започва да кашля силно. И цикълът се затваря...
Допълнения:
Информацията, дадена по-надолу, е събрана главно от подсказките, разхвърляни из играта, но в известна степен и от допълнителните материали, осигурени от Konami и Team Silent, както и от спекулации на фенове. Представям ги като факти, защото повечето от тях са такива, а останалите са достатъчно убедителни.
Писмото:
Следва пълният текст на писмото, във варианта, в който различните финали ни го показват. Интересно за играещите играта е, че през цялото време отрязъкът, който Джеймс си мисли, че е получил, е в инвентара му и можеш да го гледаш когато си поискаш. С напредване на играта текстът става все по-блед, а думи от него започват да изчезват. Накрая "писмото" се превръща в обикновен празен лист, но интересното е, че Джеймс изобщо не осъзнава това и продължава да вижда думите на Мери там, въпреки че играчът знае, че ги няма.
В неспокойните си сънища виждам града. Сайлънт Хил. Обеща ми отново да ме заведеш там някой ден. Но никога не го направи.
Е, сега съм сама в него... В нашето "специално място"... И те чакам.
Чакам те да дойдеш да ме видиш. Но ти никога не идваш. Така че аз си стоя тук, увита в своята какавида от болка и самота. Знам, че ти причиних нещо ужасно. Нещо, за което никога няма да ми простиш.
Иска ми се да можех да го променя, но не мога. Чувствам се толкова жалка и грозна, докато стоя тук и те чакам... Ден след ден гледам пукнатините по тавана и мога да мисля само за това колко несправедливо е всичко...
Докторът дойде днес. Каза ми, че мога да си отида у дома за кратко. Не защото съм по-добре. Просто това може да е последният ми шанс...
Мисля, че знаеш какво имам предвид...
Въпреки това се радвам, че си идвам у дома. Ти ми липсваш ужасно. Но ме е страх, Джеймс. Страх ме е, че ти всъщност не искаш да си дойда. Винаги, когато идваш да ме виждаш, усещам колко ти е тежко...
Не зная дали ме мразиш, или ме съжаляваш... Или просто те отвращавам...
Съжалявам за това.
Когато за пръв път разбрах, че ще умра, просто не исках да го приема. Постоянно бях ядосана и си го изкарвах на онези, които обичах най-много. Особено на теб, Джеймс.
Затова те разбирам, ако ме мразиш.
Но искам да знаеш едно, Джеймс.
Аз винаги ще те обичам.
Въпреки че животът ни заедно трябваше да свърши по този начин, не бих го заменила за целия свят. Преживяхме няколко прекрасни години заедно.
Е, това писмо стана твърде дълго, затова ти казвам довиждане. Казах на сестрата да ти го предаде, когато вече ме няма. Което означава, че докато четеш тези редове, аз съм вече мъртва.
Не мога да ти кажа да ме помниш, но и няма да преживея мисълта да ме забравиш.
Тези последни няколко години след като се разболях... Съжалявам за всичко, което ти причиних, което причиних и на двама ни... Ти ми даде толкова много, а аз не можах да ти се отплатя с нищо.
Затова искам сега да живееш заради себе си. Направи това, което е най-добро за теб, Джеймс.
Джеймс...
Ти ме направи щастлива.
Мери
Градът Сайлънт Хил
Много неща остават недоизяснени в самата игра, но допълнителните бележки, спекулациите и познаването на останалите части от Silent Hill поредицата ни дават доста ясна представа за причините за случващото се.
На първо място трябва да се изясни природата на Сайлънт Хил. Във всяка от игрите причините за събитията са различни, но картината, която можем да сглобим, е следната: някога, в далечното минало, мястото, където в последствие е бил издигнат градът, е притежавало мистична сила. Било е свещено и хората са го смятали за лечебно. Историята на Сайлънт Хил обаче е изпълнена със зверства: убийството на Алеса Гилеспи, изгорена жива от собствената си майка (Silent Hill 1), серийният убиец Уолтър Съливан (за когото намираме косвена информация в Silent Hill 2, но който играе ключова роля в Silent Hill 4) и множеството жертви, удавили се в езерото Толука.
Всички тези и много други бедствия извращават добротворните енергии на града, превръщайки ги вместо това в поквара, която малко по малко унищожава Сайлънт Хил изцяло, потапяйки го в алтернативна реалност на оживели кошмари и чудовищни сили. Трябва да се отбележи, че това се случва в съвсем близкото минало, в последните няколко години. Събитията във втората игра се развиват скоро след тези в първата, където градът вече е приел сегашния си извратен облик, но Джеймс многократно споделя, че едва преди няколко години мястото е било прекрасен малък курорт, а и героят от първата игра, Хари Таунсенд, отива там с дъщеря си на почивка, без да знае за промяната, настъпила в Сайлънт Хил.
Градът "призовава" към себе и определени хора. Нито причините, нито критериите на избор са ясни, защото варират в различните игри, но конкретно в Silent Hill 2 трима от четиримата герои са убийци (за това по-надолу) и всеки от тях вижда своя собствен Ад по улиците на Сайлънт Хил. Единственият невинен персонаж е Лора, дошла по собствено желание, за да открие Мери, и тъй като тя не е омърсена от убийството на друг, в нейното съзнание кошмарът не съществува. Тя вижда единствено един изоставен град, който не крие опасности за нея. Затова и Лора се разхожда спокойна и необезпокоявана.
Героите:
Джеймс Съндърланд е разтърсен от убийството на жена си и лабилен психически. Той потегля към Сайлънт Хил, за да се самоубие там, където двамата са били щастливи. По пътя обаче психическата травма от смъртта на Мери и близостта му с вече прокълнатия град причиняват нервен срив и той си въобразява, че е получил писмо от мъртвата си съпруга. В ума му се развива цяла нова история, в която тя е умряла преди три години, вместо на практика току що, така че той забравя и своята роля в убийството й.
В основата си обаче Джеймс е отрицателен образ. Егоизмът му го е довел до убийството на жената, която обича, и въпреки терзанията си и мазохистичното желание да се самонакаже, за него истинският проблем не е самото убийство, а дали ще получи прошка от Мери. Освен това поведението му в Maria финала (в който след всичко останало отхвърля презрително съпругата, която е убил) ясно показва, че той изобщо не се е поучил от случилото се и е готов отново да повтори всичко. Когато Мария започва да кашля – начинът на Сайлънт Хил да затвори кръга – Джеймс изобщо не вижда, че отново е предопределен да изгуби "своята Мери", въпреки втория шанс, който е получил, и незаинтересовано й казва да вземе някакво лекарство.
Освен това визията на чудовищата, с които се сблъсква, разкриват множество сексуални комплекси и потиснат гняв, които вероятно са го гризели години преди да убие Мери. В процеса на игра могат да се забележат намеци (най-вече в лицето на самата Мария), че той никога не е получил от жена си онова, което наистина е искал, и убийството й е било форма на отмъщение за него.
Всички сериозни финали на играта могат да се третират като продиктувани от егоизма на Джеймс и де факто в нито един от тях, освен може би донякъде в Leave финала, Джеймс не прави нещо, което да не е продиктувано от собствените му комплекси и суетност.
Анджела Ороско е жертва на сексуален тормоз от страна на баща си. Той я е изнасилвал, но майка й не само не й е помагала, но и я е обвинявала за станалото, което е насадило у нея силна самоненавист и комплекс за вина. Анджела успява да избяга от къщи, но баща й я открива и я връща обратно. Тя не издържа психически и го наръгва с кухненски нож, убивайки го на място. Чувството й за вина става нетърпимо и тя отново бяга от къщи. Тогава усеща повика на Сайлънт Хил и се озовава насред кошмарните му улици, за да срещне собствения си Ад.
Ролята на Анджела в Silent Hill 2 е странична и няма отношение към историята на Джеймс, но пък подсилва невероятно атмосферното влияние на играта, защото тя е може би най-изтерзаният и объркан персонаж там след самия Джеймс.
Еди Домбровски години наред е търпял присмеха не само на връстниците си, но и на всички около себе си. Накрая нещо в него се е пречупило. Започнало е с прострелването на куче, което е лаело по него. След това е застрелял професионален футболист в крака, за да не може да играе. Ужасен и разкъсван от чувство за вина, Еди бяга от родното си място, преследван от полицията, и се озовава в хватката на Сайлънт Хил. Там извършва и първото си убийство – човека в хладилника, когото Джеймс открива. След още няколко убийства Еди сякаш "приема" себе си такъв, какъвто е, и спира да изпитва вина. Такъв го открива и Джеймс в подземията под затвора – готов да пръсне черепа на всеки, който го погледне накриво.
Също като Анджела, ролята на Еди е да подсили идеите на играта и да даде знаци за истината зад историята на Джеймс, но и той няма реално отношение към събитията в основната сюжетна линия.
Лора е осемгодишно момиченце, което сякаш броди из града абсолютно безцелно. Тъй като е единственият "невинен" герой там, за нея Сайлънт Хил не крие опасности. Лора е сираче, което се сприятелило с Мери по време на общия им престой в болницата Брукхейвън. Сега тя търси Мери, защото изглежда не знае, че жената на Джеймс е умряла, а към него се държи грубо, тъй като е била свидетел на самотата и болката на Мери и това, че той не е идвал да я види.
Свръхестествени персонажи и чудовища:
Тук се впускаме в тежко травмирания ум на Джеймс. Тъй като Сайлънт Хил събужда за всеки човек неговите лични кошмари, всички създания, които героят среща, символизират част от психиката му.
Мария е родена от копнежите на Джеймс. Тялото й е това на Мери, но облеклото й всъщност принадлежи на стриптийзьорка, която Джеймс е видял в 
един нощен клуб (през който двамата с Мария преминават в търсене на Лора), а поведението й е това, което той тайно винаги е желаел да види у Мери. Потиснатата сексуална енергия на Джеймс превръща Мария в изкусителна и мистериозна жена, едновременно крехка и ранима, но и силна и доминантна. Истинската причина за съществуването й обаче е той постоянно да губи своята "идеална Мери" за наказание, че е убил истинската си съпруга. Затова и Пирамидената глава "убива" Мария неколкократно в процеса на играта.
Нейното собствено съзнание обаче е също толкова истинско, колкото на всеки жив човек. В предисторията към Silent Hill 2, наречена Born From a Wish и пусната с по-късните версии на играта, Мария е главен герой. Тя се озовава в града без спомени за това коя е, какво представлява и защо е тук. В процеса на развитието на историята обаче истината малко по малко се разкрива и когато осъзнава, че не е нищо повече от фантом, роден от желанията на Джеймс Съндърланд, тя за кратко обмисля да се самоубие, но после приема ролята си и се опитва да го накара да я обикне.
Пирамидената глава не е толкова сложен образ, колкото Мария, но също толкова изпълнен със символика. Видът му идва от древните палачи, извършвали екзекуции по тези места и това показва от самото начало каква е функцията му – да "наказва" Джеймс за грешките му. Освен това се виждат прилики между него и Култът на Сайлънт Хил, който играе важна роля в първа, трета и четвърта част на поредицата. Тъй като обаче той няма никакво участие в Silent Hill 2, го оставяме настрана.
Пирамидената глава е единственият истински "мъжествен" демон в играта, тъй като всички други излъчват някаква извратена женственост. Дрехата му представлява окървавен чаршаф, подобен на касапска престилка. Пирамидалният му шлем и мечът очевидно са ужасяващо тежки, дори за него самия, символизирайки наказанието и мъчението. За това усещане допринасят и стоновете и сумтенето, които издава постоянно.
Най-твърдо застъпваната хипотеза е, че Пирамидената глава е символ на потиснатия гняв на Джеймс и желанието му да се самонакаже. Това обяснява и привидно напълно безразборната агресия, която чудовището проявява не само към хората, но и към останалите демони от града. В повечето случаи тази агресия дори носи сексуална нотка, както при разчленяването на манекена в сцената, където се появява. Освен това да вижда отново и отново как този екзекутор убива силно еротизирана версия на жената, която е обичал, носи огромна болка на Джеймс, което потвърждава теорията за самонаказването.
В мига, в който този мазохистичен нагон е задоволен обаче, силата на Пирамидената глава над Джеймс се стопява и демонът става уязвим за него. Изпълнил ролята си, той се самоубива, нанизвайки се на собственото си оръжие. Причината за двете копия на 
чудовището, с които Джеймс се бие в края на играта, е че в този момент от Silent Hill 2 той вече търпи наказание не само за убийството на Мери, но и за това на Еди.
Абстрактният татко е личният демон на Анджела, с когото Джеймс се сблъсква случайно в подземния лабиринт под затвора на Сайлънт Хил. Той е нейното наказание по начина, по който Пирамидената глава е това на Джеймс. Именно Абстрактният татко дава на играча най-ясна представа какво се е случило с Анджела, тъй като в изправеното легло се виждат борещи се голяма мъжка и малка женска фигури, като голямата изглежда изтезава малката. Като всички останали чудовища в играта, и Абстрактният татко излъчва агресивна сексуална енергия, особено с огромната 
уста в основата си.
Лежащата фигура е първото чудовище, което Джеймс среща в Сайлънт Хил. То представлява ужасът му от болниците и вътрешното му страдание – пациент в усмирителна риза, оформена от собствената му плът, гърчещ се в агония. Някои виждат в отвора на гърдите му женски полов орган, но аз не бих отишъл чак дотам...
Манекенът е може би най-явният символизъм. Два женски кръста с чифт крака, слепени огледално, оформяйки по този начин цяло тяло, манекенът представлява онова, което Джеймс е виждал от тялото на Мери, докато я е задушавал с възглавницата – долната част на торса й и чифт ритащи крака.
Сестрата с балоноподобната глава изглежда като зомби на сексапилна жена, чиято глава е гротескно издута и постоянно конвулсиращото й лице е обърнато навътре към черепа. Сестрата е символ на хоспитализацията на Мери, а извратената сексуалност, която се излъчва от нея, отново е плод на потиснатите сексуални комплекси на Джеймс.
Мандарините (които не съм споменал в хрониката, както и останалите създания до края на списъка) са крушоподобни чудовища, с които Джеймс всъщност не се сблъсква, но които висят от решетестия под на някои местности току под краката му. Те символизират тежестта на вината и болката, които са толкова големи, че не им позволяват да се намират над земята.
Затворникът е друг демон, когото Джеймс реално не среща, но когото чува много ясно. Той стои затворен в една от килиите на затвора и крещи истерично. Смята се, че символизира едва удържания гняв у Джеймс.
Малките абстрактни татковци са умалени версии на таткото на Анджела, които Джеймс среща в хотела Лейквю към края на играта. Въпреки че оригиналът е създаден от съзнанието на Анджела, тези негови отрочета са символ на вината на Джеймс, че е задушил Мери, и в тях има само едно гърчещо се женско тяло.
Хлебарките са вездесъщите обитатели на Сайлънт Хил. Огромните буболечки не са символ на нищо и се срещат във всяка игра от поредицата, така че се смята, че са неизменна част от самия град.
С което този материал най-накрая стига до финала си.
Писането на Тъмните Хроники е процес също толкова трудоемък, колкото е и рядък в списанието. Казвам това с надеждата да получа отклик за този материал. Нямам предвид насилени хвалби, а реален фийдбек, който да ми покаже дали съм се справил и имате ли вие, като читатели, нужда от подобни материали и съвети как те да станат по-добри.
Надявам се, че съм ви бил поне донякъде интересен. До скоро :)