Брой 50 Ревюта
КНИГА НА БРОЯ
 |
Троя: Повелителят на сребърния лък Автор: Дейвид Гемел Издател: ИК ИнфоДар Цена: 15 лв. Ревю: Ян |
За огромно мое съжаление на 28 юли 2006-та година си отиде любимият ми писател Дейвид Гемел. Поради безумната политика на родните издателства той остана сравнително непознат за голяма част от читателите. ИнфоДар са се захванали да поправят тази несправедливост, па макар и с малко странен избор на заглавие. На запад Гемел е известен като един от най-добрите автори на героично фентъзи. Поредиците му Drenai и Rigante се радват на огромен успех и са преиздавани многократно. А романи като Legend се считат за еталони в жанра. Повелителят на сребърния лък обаче е първа книга от последния проект на британския автор – трилогия за троянската война. И всъщност не е фентъзи, а страшно качествен псевдоисторически роман. Лично за мен това не е никакъв проблем, но дали няма да дистанцира една немалка част от по-младите читатели?
Гемел решава да подходи доста нетрадиционно към преексплоатираната тема за троянската война и вместо да ни преразкаже познатата от Илиада история, се фокусира върху второстепенните персонажи. Под второстепенни разбирам онези, останали "зад кадър" в Омировата епика. Не, няма нужда да се притеснявате – и Хектор, и Ахил, и Парис, и Одисей са на линия, но просто не са главни герои. В крайна сметка кому е нужно да се преповтаря вече написаното, когато може да се създаде една страшно интересна история, представена през погледите на по-малко известни фигури?
Повелителят на сребърния лък ни представя Еней – наричан от приятелите си Хелиакон – младият принц на Дардания, преследван от мъчителни спомени от своето детство; жрицата Андромаха, предопределена да стане жена на троянския герой Хектор; и легендарния микенски войн Аргуриос, жадуващ единствено за отмъщение. Съдбите на тримата се преплитат в легендарния град Троя, раздиран от интриги и предателства и изправен пред огромна опасност.
Повествованието върви леко, без накъсвания, присъства точната доза от леко пиперливия хумор на Гемел, а героите са пълнокръвни и карат човек да разбира, ако и на моменти да не одобрява действията им.
Плюсове:
+ Качествена история.
+ Майсторски и достоверно написана.
+ Отлично чувство за хумор.
Минуси:
+/– Книгата всъщност не е фентъзи.
Обобщение: Ако има книга, която бих ви препоръчал с две ръце, то това ще е Повелителят на сребърния лък. Гемел за пореден път демонстрира на какво е способен един добър писател с живо въображение и добро чувство за хумор. Мога само да съжалявам, че трилогията за Троя ще остане последното му произведение. Книгата се чете на един дъх и ще ви остави искащи още. Браво, ИнфоДар.
Оценка: 9/10 Ян
 |
Звезден Прах Автор: Нийл Геймън Издател: ИК Бард Цена: 9.99 лв. Ревю: Роланд, Опасна Тиква |
Оценка: 6.5/10 Роланд, 8/10 Опасна Тиква
 |
Аурелион: Монетата Автор: колектив от Фентъзи Клуб "Светлини и сенки" Издател: НЧ Възродена Искра Цена: 7 лв. Ревю: Моридин |
Когато ми попадна това заглавие, бях едновременно заинтригуван и малко скептичен. Книгата е интересна с две неща – първо, тя е писана от деца, и второ, писана е от децА. Няколко. Колективен роман, както го е определил колегата kalein във въведението си. Авторите са членове на казанлъшкия клуб за фантастика "Светлини и сенки" и освен в писането, са участвали и в илюстрирането на Монетата. На мен ми беше доста любопитно да разбера как точно сработва този "колективен роман" и съответно реших, че няма да е никак излишно да подкрепя малко каузата на развиващата се българска фантастика като същевременно задоволя любопитството си.
Е, скептицизмът ми се задържа почти до средата на книгата, но в един момент постепенно започна да отстъпва място на нарастващото ми задоволство и уважение към тези младежи, които са вложили толкова много енергия и чувство в подобен проект. Да, и езикът, и сюжетът са доста наивни на места, усеща се много силно детското в писането, но после поглеждам разни "творби" на много по-възрастни хора и сравнението безусловно отива в полза на Аурелион. С известно ошлайфване и опит (а романът е дори трети за някои от членовете на авторския колектив, макар доколкото разбирам да е първият наистина голям и сериозен опит), момчетата и момичетата зад тази книга биха могли да се превърнат в доста качествени млади писатели.
Сюжетът в началото е малко тромав, но после се превръща в класическо приключение. Вярно, доста клиширано в основния си замисъл, но същевременно изпълнено с разни оригинални идеи, които успяват да задържат интереса до края на повествованието. Главните герои са няколко и ако съдим по думите на kalein може да се предположи, че всеки от тях е "движен" от различен автор, което звучи доста интересно като концепция и се е получило учудващо кохерентно. Ако разбира се изначално е било така.
Мефоди е млад школар, многообещаващ магьосник с рядка дарба в свят, в който магията бързо започва да се стопява и никой не разбира защо. Киа е наемница и крадла с идеали и силни чувства, която обикаля улиците с металния си реактивен костюм. Монетата започва в момент от живота й, който силно я променя – срещата й с малкото елфче Айк, вероятно най-оригиналният клиширано пророчески герой във фантастиката. Рафаел е високомерен квадронор – страж-паладин в света на Аурелион, който помага на останалите от чувство за чест, без да споделя особено мотивите им. Всички те, а и още неколцина, които ще се появят на страниците на романа, си поставят за цел да разберат загадката на изчезващата магия и на тайнствената Монета.
Плюсове:
+ Романът наистина изненадва със зрялост. Въпреки че изказът е детски, светогледът, който Аурелион: Монетата разкрива, е впечатляващо прозорлив. Не очаквайте някакви сериозни идеи, но изводите за нашия собствен свят са доста правдиви.
+ Както казах и по-горе, постройката на сюжета е класическа, но е бъкана с разни странични оригинални хрумвания. Историята си е интересна.
+ Сетингът на света на Аурелион. Романът за мен поне е доста далеч от понятието "new weird" (и изобщо това не е толкова жанр, колкото философия на писане), но добре се вписва в графата "микс от технологии и магия", която някои хора водят за стиймпънк, но тук технологията е с пет до десет идеи по-напредничава.
+ Героите са особено живи и макар да не изненадват с някакво особено развитие, с изключение на Киа и Рафаел в самото начало, личностите им са добре мотивирани и обособени.
+ Поне доколкото аз знам, това наистина е първият колективен роман и като такъв работи перфектно.
+ Книгата има авторски илюстрации. Не са Моне, но винаги съм уважавал авторските илюстрации в книгите.
Минуси:
– Това все пак не е особено сериозен роман и не искам да ви оставям с грешно впечатление. Ако го захванете не с добро намерение и с любопитство, а с критикарски мотиви, те определено лесно могат да бъдат удовлетворени от наивните стил и диалози. Пак напомням обаче, че предвид възрастта на авторите постижението никак не е малко.
– Повечето стилови проблеми могат да бъдат изчистени с малко усилие, но странното упорство сцените да се предават от "ничия" гледна точка и едновременно да гледаме в мислите на всички герои е особено дразнещо и като цяло лоша идея. Лоша идея е изобщо толкова много да гледаме в мислите на когото и да е – действията им трябва да са мотивирани от това, което се случва на героите, а не от някакви наши случайни определения за чувствата им. Но освен това е просто объркващо да четеш как Киа гледа замисления Айк и се чуди какво му е, след което буквално на следващия ред знаеш какво му е, защото гледната точка вече е преместена в главата на Айк.
+/– Малко се натъртва на общоприетите ценности, но това е окей, тъй като романът наистина се представя достойно в задачата да опише различни аспекти на доброто и лошото в нашия собствен свят.
Доволен съм от експеримента и определено мисля да преслушам и другите две книги от трилогията, когато излязат. Поздрави на младежите от Казанлък и ръководителката им, и им пожелавам успех в творческия път. Дано се превърнат в истински нови български таланти.
Оценка: 8/10 (в контекста на обстоятелствата по създаването й), 5/10 (ако я оценяваме по-обективно като фантастика) Моридин
 |
Децата на Хурин Автор: Дж. Р. Р. Толкин Издател: ИК Бард Цена: 17.99 лв. Ревю: Гибли |
Всеки истински почитател на творчеството на Толкин вече си е купил и прочел тази книга, така че тук ще се опитам да обясня на не толкова запалените що е то Децата на Хурин и струва ли си. Накратко – отговорът е да. Нямам предвид само разкошното издание, което напълно съответства на оригиналното с все твърдите корици и цветните илюстрации на Алън Лий (червена точка за Бард), а възможността да се докоснем отново до творба на Толкин – съгласете се, шансовете не са големи, като се има предвид, че човекът е мъртъв от доста години.
Децата на Хурин всъщност е завършената версия на "Нарн и хин Хурин", части от която са публикувани преди, включително на български (Недовършени предания, Силмарилион и др.). Завършена е доколкото е било възможно от сина на Толкин, Кристофър, въз основа на многото бележки, чернови и различни версии на историята. Не си мислете обаче, че ви поднасят смлени остатъци от наследството на великия автор само за да се измъкне още малко печалба. Тази книга не е просто сбор от чернови, а плод на дългогодишен труд от страна на Кристофър, който подхожда към оригиналните текстове с голямо уважение и е свел намесата си до необходимия минимум. Няма ги прекъсванията от Недовършени предания, разказът е преминал допълнителна редакция и се различава по отношение на някои събития от историята, включително финала, в който се разкрива и съдбата на самия Хурин и на Морвен (ако тези имена не ви говорят нищо, това не е повод за притеснение – книгата има въведение, което обяснява ключовите събития в историята на Средната земя, повлияли върху съдбата на героите, а в приложението накрая е включен речник на всички имена с кратки обяснения. Да не забравяме, има и карта.)
Децата на Хурин съдържа и някои доста интересни бележки от Кристофър за творчеството на баща му, различните версии на историята и работата по сглобяване на разказа, от които може да се направи изводът, че Толкин старши е имал трудности със завършването на каквото и да било, а на сина му никак не му е било леко.
Сюжетът на Децата на Хурин вече е известен от публикуваните преди това откъси. Разказът обхваща може би най-драматичната и впечатляваща история от ранните епохи на Средната земя. Съдбата на Турин и сестра му Ниенор, децата на Хурин, е белязана от злата воля на Моргот като наказание за делата на бащата, дръзнал да се опълчи на тъмния властелин. От ранното си детство до самия край Турин се бори с тази орис, определена от врага, и макар историята му да е трагична, в нея има и надежда.
Плюсове:
+ Това все пак е Толкин – майстор на словото и създател на свят, пленяващ въображението, да не говорим колко хора светят името му.
+ Книгите на Толкин не са чак толкова много, че да пропуснете тази.
+ Добра история с пълнокръвни герои.
+ Страхотно оформление, ...
+ ...и на добра цена (такова издание си струва).
Минуси:
– Това все пак е Толкин – някои не го харесват, така че решавате сами дали ви се чете.
– Историята е вече известна в по-голямата си част от предишните публикации на откъси.
– Настроението е мрачно, а светлината в тунела е от идващия насреща влак.
 |
Мечът на Шанара Автор: Тери Брукс Издател: ИК ИнфоДар Цена: 17 лв. Ревю: Ян |
Кой не знае Тери Брукс, кой не е чувал за него? Вероятно има и такива щастливци, макар да се съмнявам, че са кой знае колко много по родните територии. Все пак поредицата на Брукс вече е издавана на български език, па макар и с отвратителен превод. Доста годинки по-късно издателство ИнфоДар се е заело с нелеката задача да представи книгите на родния читател в значително по-добър вид. Логичният въпрос е струва ли си? Приносът на Брукс за популярността на жанра е безспорен. Мечът... е първото фентъзи, което не само успява да влезе в класацията на Ню Йорк Таймс, но и се задържа дълго време. Немалък успех за един доста пренебрегван по онова време жанр. Оттам насетне всяка книга на Брукс неизменно е част от престижната класация, а успехът му дава възможност на много други автори да пробият. Дотук добре, но все пак по-важното за всеки читател би трябвало да е качеството на самия текст, а по този параграф нещата далеч не са в толкова ласкави краски.
Историята накратко: Ший Омсфорд е последният потомък на Джърл Шанара, легендарният крал на елфите, който преди векове се е изправил лице в лице с могъщия Господар на магията Брона и въоръжен с Меча на Шанара го е победил. Но не всичко е такова, каквото изглежда. От Севера се надигат страховити сили, които заплашват да погълнат Четирите земи, черепоносци летят в нощта и според друида Аланон самият Господар на магията се е завърнал. Единственото възможност за спасение е младият Ший да открие Меча и да довърши започнатото от своя предшественик.
Мрачен владетел, надигнал се от мъртвите, младеж, призван да открие митичен артефакт, способен да го унищожи, зловещи слуги, преследващи го на всяка крачка от пътешествието му – звучи ли ви познато? Да, и аз съм чел Властелинът на пръстените. Същото важи и за г-н Брукс, който очевидно се е вдъхновявал от произведението на маестро Толкин до степен не просто да използва същия сюжет, но и да препише дословно цели пасажи, променяйки само имената. За наша радост заимстването (за да не употребявам по-силни думи) се изчерпва основно с Мечът на Шанара и следващите книги от поредица демонстрират наченки на някаква оригиналност. За жалост Тери Брукс така и не успява да се превърне в добър писател чисто в литературен аспект. Това си личи особено много в Мечът..., която е първата му книга. Езикът му е тромав и изобилства от множество прекомерно дълги изречения, които особено в оригинал могат да докарат на човек нервни тикове. Използваните сравнения на моменти са твърде неуместни и будят усмивки у всеки читател с повече от две-три книги зад гърба си. За наша радост в превода тези проблеми са сведени до минимум и книгата е много по-четивна. Да се благодарим на особеностите на българския език и усилията, вложени от преводачката.
Плюсове:
+ Класическо произведение в жанра, преиздадено с качествен превод.
Минуси:
– Липсва чувство за хумор.
– Слаб авторов стил.
– Откровено преписване на цели пасажи от Властелинът на пръстените.
– Прекомерно висока цена.
Обобщение: И в крайна сметка струва ли си Мечът на Шанара? Отговорът не е еднозначен. Ако сте ветерани в жанра, книгата определено няма с какво да ви изненада. Брукс е предвидим и клиширан и на пазара има далеч по-качествени заглавия. Ако сте новаци и тепърва прохождате обаче, това е едно добро начало и ще ви даде основата, на която да оцените подобаващо наистина качествените заглавия. Лично аз се радвах много, когато прочетох книгата за първи път преди десетина година, но тогава имах сравнително малък опит и слабостите й не ми направиха голямо впечатление. Днес ситуацията е доста по-различна и в резултат оценката е доста по-ниска. Като цяло Мечът... е не лош начин да убиете няколко часа, но нищо повече.
Оценка: 5/10 за стари фенове и 7/10, ако ви е първо фентъзи Ян
 |
Страх и омраза в Лас Вегас Автор: Хънтър С. Томпсън Издател: ИК Прозорец Цена: 9.90 лв. Ревю: Рандъм |
Вероятно доста от вас са запознати с едноименния филм на Гилиъм с участието на Джони Деп и Бенисио Дел Торо. Книгата на Хънтър Томпсън отдавна се е превърнала в истинска култ-класика в модерната американска литература. С нея авторът й полага основите на т.нар. гонзо-журналистика. Гонзо, ако не знаете за него, е странният син мъпет, нещо средно между лешояд, закачалка за палта и голямо пухкаво същество с апетит към пилета. Със същата откачена хибридност може да се похвали и журналистиката на Томпсън. При нея журналистът сам се превръща в център на събитията, пречупва ги максимално през призмата на собствените си усещания, омесвайки литературата и фактите, гротескната фикция и бруталната реалност с надеждата, че крайният продукт ще съдържа повече субективна истина, отколкото обективния и повърхностен медиен бълвоч.
Хънтър С. Томпсън, под името Раул Дюк, се е отправил заедно с адвоката си – сто и петдесет килограмовия Самоанец – към Лас Вегас, за да открие Американската мечта. Двамата фучат из пустинята в кабрио, натъпкано до горе с всички възможни видове наркотици и алкохол, готови да се разбият докрай, само и само за да зърнат същността на Мечтата. Следва низ от кошмари и сюрреалистични халюционогенни видения в змийското лоно на покварата – Вегас. Облаци от прах и шеметни мотоциклетни състезания, улични гонки, хазарт и измами, видяни в кривото огледало на потопеното в киселина, мескалин, етер, уиски и рокендрол съзнание. Страх и омраза е откачена книга, която е писана да бъде такава. Има ги кошмарните изживявания по време на лошите LSD-пътувания, помията, изпражненията, екстазът и лудостта, страхът и омразата. Книгата е своебразен погребален химн на цяло едно знаменателно поколение от американската история, заредено с любовта на децата на цветята, оптимизма на Тимъти Лиъри, бунтарството на Боб Дилън. Смелите мечти са потъпкани от силните на деня, във Виетнам измират хиляди, Мохамед Али е изправен пред затвор заради отказа си да убива непознати, а самият Джон Ленън обявява смъртта на ерата. А във Вегас надрусаното съзнание на Раул Дюк наблюдава стотиците хищни гущери, фашизоидните глупави хлапета, дебелите самодоволни полицаи-шопари, които "се стремят да бъдат на ти с дрога-културата, за да могат да се борят срещу нея". Героите препускат из Вегас, вършат купища престъпления, но няма кой да ги задържи, въпреки болезнената им параноя, която трепти в унисон с отровните вибрации на тълпата, защото просто на сбърканото общество не му пука. Американската мечта е мъртва, изразява се в това да натрупаш достатъчно пари и власт, за да можеш един ден да тъпчеш останалите, както си бил тъпкан самият ти. Никой не си дава сметка откъде започва целият кошмар, но така или иначе никой не може да съзре адската картина, освен "зверовете" като Раул Дюк и Самоанеца – хора, премахнали фалшивото човешко и отдали се на по-истинското зверско. Абсурдните ситуации и болезнено-налудничавите детайлни картини са навсякъде из романа, напоени с много хумор, качествени разсъждения, параноя, страх, омраза и вълни от погнуса в този откачен гонзо-журналистически роман, съчетал духа на творбите на Керуак и Бъроуз и довел хибридността си до екстремни абсурди и истини.
Плюсове:
+ Кошмарната картинност и фантазия, които създават собствена наркотична реалност.
+ Хуморът.
+ Първообразът на гонзо-журналистиката – колкото чалната, толкова и гениална.
Минуси:
– Определено не е за хора със слаби нерви.
– Тематиката е твърде тясно свързана с американската реалност от 60-те и 70-те и поради тази причина е трудно смилаема за човек, който не е пряко запознат с нея.
Книга-фойерверк, тъпкана до горе с въображение и лудост, а и с доста качествени разсъждения, скрити под пластовете наркотични реалности.
 |
Вълшебна Луна Автор: Волфганг и Хайке Холбайн Издател: ИК ИнфоДар Цена: 13 лв. Ревю: Трип |
Последната книга, която ревюирах в тази рубрика, беше Потайно острие на Р.А. Салваторе. Ако не е станало пределно ясно още тогава, тук ще го кажа в прав текст – онази книга е опасна. Не точно по начина, по който са опасни аудиозаписите на Осама бин Ладен или речите на Хитлер, но опасна по един твърде подобен начин, най-вече заради крехката средна възраст и впечатлителността на таргет аудиторията й.
Настоящата книга, която е отявлено ориентирана към хора със средна възраст между 12 и 15 години, е просто доста посредствена и за щастие напълно безвредна.
Ким е момче, отдадено напълно на фантазиите си, подхранвани постоянно от купищата комикси и научнофантастичните боклуци, които чете. Сестричката му Ребека изпада в кома вследствие на рутинна операция от апендицит. Нещата обаче са по-сложни, отколкото изглеждат (всъщност не особено) – духът на Ребека всъщност е в плен на злия магьосник Бораас, повелител на Кралството на сенките, и една вечер мъдрият вълшебник Темистокъл, пратен от приказната земя Вълшебна Луна, се появява в спалнята на Ким (хехехе), за да го помоли да им се притече на помощ. Ким, разбира се, се притича на помощ. От изконната бестселър формула (книгата е продала над 2 000 000 бройки на Запад) – кръв, секс и насилие – липсва само сексът, но за сметка на това имаме едноока мечка и космат великан.
Плюсове:
+ Не непременно плюс според мен, но задължително за предвидените за книгата читатели, са непрестанният екшън и приключенстване. Ким, при все залюхаността, която демонстрира в "нашия" свят, е бетер бат Арни + Слай + Владо Карамазов от Сървайвър, когато трябва да срещне лице в муцуна ужасяващите (и навярно в резултат на това безобразно глупави) черни рицари от армията на Бораас – няма мама, няма татя, хвърли ми сабля дамаскиня, па гледай ми сеира.
+ Към края на книгата има няколко момента, когато образността почти преминава в сравнително готин сюрреализъм.
+ В книгата няма твърде много глупости, за нещастие налични в изобилие в по-голямата част от съвременното детско-юношеско фентъзи, а клишетата не дразнят чак толкова много.
Минуси:
– За сметка на това Вълшебна луна прелива от тях. Целият роман е твърде, твърде занаятчийска работа. Верните сподвижници, мъдрият вълшебник, пророчеството, злото, което е по-близо до теб, отколкото предполагаш, черната армия, бялата армия, цветната армия (и такава има), гордите и препатили ездачи на границата между доброто и лошото кралство, воюващи с голи ръце (!?!), и разбира се момчето, което открива героя в себе си в първите двайсетина страници, когато почва да сече с първия попаднал му меч така, сякаш е бил роден с него в ръка.
– Героите са плоски, та чак прозрачни. Ким се бие и задава тъпи въпроси, за да могат останалите персонажи да му ръсят информация за света на тежки, сплъстени, солени буци. И дотам. Няма майка, няма баща. В по-голямата част от времето даже буквално забравя, че се намира във Вълшебна луна, за да спаси сестра си, ебати! Темистокъл пък е отчаян дедо, предлагащ през половината книга на всички да се предадат, щото така и така са преебани. Извънредно дразни. Келхим (еднооката мечка) и Горг (косматият великан) са пичове, но от един момент нататък героичността на Ким заблестява толкова величествено, че в общи линии те може да ходят да се ш*бат някъде. Същото се случва и с останалите герои с потенциал за нещо повече, като например момчето-амфибия Адо или златния дракон (лудница) Рангариг.
– Сюжетът, напълно шаблонен докъм втората третина, се разплита тотално в края на романа. Недомислици, божества от машината, елементарни измъквания, и така нататък. И всичко това, маскирано с псевдо-Ин/Ян философизми, които за ококорения предпубертет може и да изглежда като да значат нещо (макар да се съмнявам), но човек, прочел поне една книга с логичен и/или задоволителен завършек, би си задал напълно резонния въпрос "За чий черен четвъртит чеп я прочетох до край тая книга (за какво седнах да я чета въобще???), след като ревюто в ШД изрично ме предупреди, че свършва кретенски?"
Съзнавам, че минусите в тази статия натежават много повече от плюсовете, но въпреки това не смятам, че Вълшебна луна е тотално губене на време. Не с нея бих започнал да се образовам в четене, ако бях дете, но книгата не е и твърде лош избор за тази цел.
 |
Вълчият брат Автор: Мишел Пейвър Издател: ИК Хермес Цена: 7.95 лв. Ревю: Гибли |
Бащата на Торак е убит от демон-мечка, който опустошава гората и носи смърт за всички живи същества. Преди Червеното око да се издигне високо в небето, мечката трябва да умре, или ще стане непобедима. Торак се е зарекъл да открие планината на Световния дух и да се изправи срещу мечката, въпреки че е само на дванайсет години и изобщо не е сигурен как може да я спре...
Вълчият брат е част от серия, наречена Хроники на древния мрак, от която досега на английски са издадени 4 книги от планирани 6 (Wolf Brother, Spirit Walker, Soul Eater и Outcast). За моя радост, защото обичайният минус на поредиците – развлачване и несамостоятелност на книгите – напълно отсъства в първата. Тя представлява една завършена сама по себе си история, която оставя място за много развитие, но без да крещи "купете и следващия том, за да видите края". Вълчият брат наистина те кара да искаш още – само че с качеството си.
Наистина това е книга, която се откроява – с необичайния избор на авторката да пише за времето преди 6 000 години и с умението й да направи този далечен свят пълнокръвен, а хората в него – истински. Макар да е писана за млади читатели, книгата притежава много повече дълбочина от очакваното и обичайното за такова произведение. Мишел Пейвър е пресъздала живота на древните хора изключително достоверно, доближавайки ги до нас, живеещите хилядолетия по-късно, и пробужда любопитството към този вече изчезнал, но все още жив във въображението ни свят.
Плюсове:
+ Майсторски развита история, завладяващи приключения.
+ Пълнокръвни герои.
+ Фентъзи елемент на границата на реалното.
+ Досег до един изчезнал свят.
+ Завършена история и удовлетворяваща развръзка.
Минуси:
– Все пак книгата е писана за деца, не очаквайте нещо твърде светопреобръщащо.
Като цяло Вълчият брат е капка свежест в морето от еднакви заглавия. Радвам се, че имаме възможност да се запознаем с тази поредица на български и се надявам, че и останалите книги ще бъдат издадени достатъчно бързо.
Оценка: 8/10 (за млади по възраст и душа читатели 9/10) Гибли
съдържание