Както съм писал в профила на Октавия Бътлър този брой, редът на написване на петте книги от Patternist e необичаeн. Настоящата книга обаче си пасва точно на мястото – написана втора, през 1977-ма година, тя е и втора във вътрешната хронология на поредицата.
Действието се развива в американския Югозапад през, предполагам, четиридесетте или петдесетте години на двадесети век. Програмата на безсмъртния мутант Доро за развъждане на хора със свръхестествени способности, продължила 4000 години, като че върви към своя край. Най-обещаващото сред децата му, буйната деветнадесетгодишна Мери, наближава своя преход, след който ще се разбудят дремещите у нея сили. Може би Доро най-сетне ще се сдобие със своя истинска дъщеря, с дъщеря не на плътта и кръвта си, каквато той така или иначе никога не би могъл да има, а на ума и духа си. Каква дъщеря обаче би било това уникално създание, качествено различно от всичко, което Доро е постигнал с експеримента си за четиридесет века?
Заглавието на книгата е всъщност първият ключ към нея. Ако може да се каже, че тя има една преобладаваща тема, то това е приемствеността. По-горе загатнах за неспособността на Доро да зачева (и ражда) деца, плът на неговата плът и кръв от неговата кръв. За него истинско отроче би било плод и част от неговия ужасяващ дух. Зараждането на нещо ново и невероятно различно е в основата на Mind of My Mind.
Отношенията между Доро и Мери, и между тях и тези около тях, представляват фокусът на книгата и точно затова в началото на краткото резюме споменах времевия период като приблизително средата на двадесети век. Част от маниера на писане на Октавия Бътлър е силният интерес към социалната реалност, в която живеят персонажите й, за сметка на материалната реалност около тях. Доколкото си спомням, единствените два културни елемента, сочещи към периода, в който се развива действието, бяха отявлената неприязън към чернокожите и наличието на телевизори в къщите на по-заможните хора. Този подход отлично се вплита в цялостната идея на романа, тъй като в затвореното общество на "патернистите" реалността на "немите" хора няма толкова голямо значение. Голяма част от обема на Mind of My Mind e заета по-скоро от диалозите и мислите между героите (точно така, мислите между героите), вместо от езикови рапсодии и отплесвания в подробности за епохата (както много други автори правят, с променлив успех, за да вкарат достоверност в романите си).
Според моето усещане за книгата, тя се явява основно от типа "спекулативна/идейна научна фантастика", макар да сме свикнали да четем подобни произведения с главни герои най-вече физиката или информатиката. Главните герои в Mind of My Mind, какъвто е законът в историите на Октавия Бътлър, са разбира се хората. Вярна на доста суровия си светоглед, тя ни предлага буквално родилните мъки на създателите на "патернисткото" Гещалдт общество. С това парченце информация се страхувам, че поиздадох малко от важното съдържание на книгата, но тъй като това е основното събитие в нея (случва се някъде в първата третина, тъй че не е ужасяващ спойлер), не мога да мина, без да го спомена. Тук може би се крие и един от леките недостатъци на книгата. Цялата тази мъка, през която газят всички главни, второстепенни, третостепенни и шестостепенни герои (ах, как само си го отнасят шестостепенните персонажи!...), понякога идва малко в повече, въпреки че част от причината може да е в нагласата ми по време на четене. Но при все всичките "твърдо-научно-фантастични" характеристики, които ще спомена накратко в следващия абзац, романът си остава наситен с личности, за които на човек наистина може да му пука.
В същото време Mind of My Mind ми достави голяма – няма да се поколебая да я нарека "естетическа" – наслада от прекрасно и подробно развита научнофантастична идея. Бътлър е успяла да оформи и слее принципите на биологическата и психичната еволюция (развита от нея по-нататък в поредицата) в много солидна основа за развитие и на идейността, и на драматичността в книгата. Още си спомням колко ми бе неприятно от това, което се случи на последната страница, макар в същото време да съзнавах, че подобен край е всъщност неизбежен и дори правилен, въпреки страховитите импликации за бъдещето. С това не искам да разбирате, че съм разочарован от завършека, напротив, смятам, че е абсолютно брилянтен, но в моя случай имах запаса от емоции и познания, добит от Wildseed.
Ако все пак трябва да отбележа един дребен недостатък по казаното (отново по субективни спомени) в последния абзац, той ще е в понякога малко прекалената безпристрастна спекулативност в разсъжденията на героите. Много от книгата се състои в надлъгване и борба на воли, така че това е необходим елемент, но Бътлър като че ли по принцип има склонността да се увлича в спекулативност и това си личи леко и тук.
В заключение ще кажа, че ако има автор, който умее да пише дълбока и същевременно достъпна и ясна научна фантастика, то това определено е Октавия Бътлър. Всяка книга от поредицата Patternist е самостоятелна, макар емоционалният отклик в моя случай да зависи от връзката (най-вече откъм персонажи и леко откъм сюжет) между тях. Тъй че ако ви се отдаде възможността да прочетете някоя от тях (или ако на българските издатели някой им отдаде необходимия мозъчен капацитет, за да се сетят да ги преведат), не се колебайте. Убеден съм че всяка една заслужава поне оценката, която ще дам на тази.