Същевременно детективът Ричи Робъртс е поставен начело на новосформиращото се бюро за борба с наркотиците. Борейки се със собствените си лични проблеми и презрението на колегите си заради нежеланието си да взима подкупи, Робъртс тръгва по следите на Лукас.Заснет по действителен случай, Американски гангстер, противно на името и плакатите си, всъщност не е екшън. Вместо това той е нещо като историческа драма, която се занимава основно с живота и личността на Франк Лукас, както и на детектива, който го преследва.
Ако филмът наистина блести с нещо, то това са брилянтната режисура на Ридли Скот, която както винаги е нагледен урок за това как се снима мащабна кино-продукция, и страхотната игра на Уошингтън и Кроу. Първият успява да придаде на Лукас многопластовост и дълбочина, които определено не са типични за стандартния наркобарон от американското кино, а Кроу, в ролята на изнемогващия под товара на личните си проблеми Робъртс, за пореден път доказва, че за актьор с такъв талант е наистина обидно да получи Оскар баш за ролята в Гладиатор.
Американски гангстер обаче страда от два неприятни дефекта. Единият е, че Франк Лукас е много по-централен и важен за сюжета от Ричи Робъртс, но пък Ръсел Кроу е не по-малък актьор от Дензъл Уошингтън. В резултат филмът е поне с четиридесет минути по-дълъг от нужното, а във въпросните четиридесет минути ни занимава с личния живот на Робъртс, който всъщност не ни вълнува особено, пък не е и кой знае колко интересен, но е набутан там, за да се изравни присъствието и ролята на Кроу с тази на партньора му.
Вторият проблем на Гангстера е, че вече съм го гледал. Още преди две години, когато се казваше Господар на войната. Да, факт е, че е по действителен случай и е доста по-сериозен и драматичен от филма с Никълъс Кейдж, пък и в крайна сметка по-добър. Обаче това не променя факта, че сюжетът му, с изключение на леко дразнещия финал (който не обича финали с надписи в стил "какво се случи по-нататък", за да ни покажат, че е по истинска история, да вдигне ръчичка), всъщност е идентичен с историята на Никълъс Кейдж, дори до детайли като красивата съпруга на бандита и изтерзаното ченге, което го преследва. А такива неща неминуемо дразнят, защото Ридли Скот няма нужда да пунтира други филми, за да направи качествено кино, пък и Американски гангстер има целия нужен му потенциал да няма нищо общо с леко абсурдния си първообраз.
При все това обаче филмът си заслужава, не на последно място и заради страхотно пресъздадената атмосфера на Ню Йорк от седемдесетте години, и определено препоръчвам да го гледате.