Неприятности в рая ни среща с двойката симпатични мошеници Гастон и Лили, които са влюбени един в друг. Двамата избират Париж за мястото на поредния си удар. След като открадват украсената със скъпоценни камъни чантичка на богатата и красива вдовица мадам Коле, те решават да я върнат, за да вземат обявената голяма награда. Елегантният и изтънчен Гастон успява да очарова мадам Коле и да стане неин личен секретар, и двамата с Лили започват да подготвят мащабен обир. Естествено, нещата се объркват, защото богатата вдовица се влюбва в Гастон, той също не е съвсем безразличен към нея, а в един момент се намесват и другите ухажори на мадам Коле. Като цяло историята е интересна, добре развита и пълна с обрати. Основните достойнства на творбата обаче са други. Неприятности в рая е много забавен филм. Диалогът е изключително остроумен, изтънчен и пълен със запомнящи се реплики. За разлика от повечето ранни звукови комедии, тук са широко използвани и чисто визуалните шеги и гегове, и няколко от най-добрите сцени сработват перфектно без помощта на нито една дума благодарение на креативността и изобретателността на Любич и перфекционизма му по отношение на детайлите. Определено съм гледал и по-смешни филми (макар и да не са много), но пък почти никой от тях няма толкова сериозни други достойнства като този. Едно от тях е цялостната атмосфера на творбата, изпълнена с елегантност, изтънченост и еротизъм. Любич е майстор на палавите намеци и закачки и успява да създаде наситена със сексуално напрежение атмосфера, като за
целта освен множеството хитроумно замаскирани намеци в диалога са използвани и няколко впечатляващи с изобретателността си визуални трикове. За съжаление обаче дори и така завоалирано поднесени, еротичните алюзии са неприемливи според приетите няколко години по-късно правила за цензура в холивудските филми (т.нар Production code) и на Неприятности в рая е отказано разрешение за повторно пускане по кината през 1935 г., не получава такова чак до 1968 г. и е почти забравен. Но всяко зло за добро – точно заради своята по-голяма откритост и по-безгрижното отношение към любовта и секса, демонстрирано от героите му, той е много по-лесен за възприемане от съвременната публика, отколкото типичната холивудска романтична комедия от 30-те и 40-те.По принцип в романтичните комедии много рядко и любовната история, и хуморът са на ниво – обикновено едното е за сметка на другото (твърде често и двете куцат, но това е друга тема). Неприятности в рая e едно от редките изключения в положителна посока. Чувствата, които главните герои изпитват един към друг, не са много силни и дълбоки по сценарий, но изглеждат далеч по-убедителни, отколкото в типичния представител на жанра. За това спомага и отлично пресъздадената романтична и елегантна обстановка в Париж от 30-те години на 20-ти век.
Нещото, което лично за мен прави Неприятности в рая шедьовър, е неговата шлифована до съвършенство структура. Той е една от тези толкова редки творби, в които практически няма излишен момент и всички елементи са съчетани в едно неразривно свързано цяло. Темпото е отлично премерено – действието се развива бързо и
динамично, но без това да става за сметка на хумора или прекалено опростяване на сюжета. Всичко си е на мястото и работи безотказно. Визията на пръв поглед не е особено впечатляваща, но при по-внимателен анализ се вижда, че декорите са чудесно подбрани, монтажът е безукорен, а камерата винаги успява да покаже по най-елегантния начин множество дребни детайли, които разкриват характера на героите или пък са част от някоя изобретателна визуална шега.Друга отличителна особеност на Неприятности в рая е съчетанието между голямо количество качествен хумор и убедителни главни герои, които са много далеч от карикатури, успяват да спечелят симпатиите на зрителя и да го накарат да се вълнува от съдбата им. Нещо, което се постига изключително трудно, но е една от запазените марки на Любич. За това спомагат и актьорите в главните роли, които се представят на ниво и балансират умело между комедийната и драматичната страна на персонажите си. От друга страна второстепенните герои са чисти карикатури, но пък допринасят за някои от най-смешните моменти в творбата.
Усещам, че пак почнах да прекалявам с хвалбите, затова ще спра дотук. Само ще добавя, че макар да е силно вероятно да не останете толкова очаровани, колкото мен, просто ми е трудно да си представя как някой, който има и най-малкия интерес към творби от този тип и епоха, може да не хареса поне в известна степен Неприятности в рая. Той е един от тези редки филми, които допадат практически на всеки зрител, и затова горещо ви го препоръчвам.