Филмът, за сметка на това, е пределно наясно какво представлява и затова се справя идеално с поставената си цел. Пълнометражният Звезден прах е приключенско фентъзи със свежи герои, качествен хумор, епика и екшън в чудесни пропорции, което радва от жизнерадостното си начало, до логичния хепиенд накрая.Историята накратко. Младият Тристан Торн (Чарли Кокс) живее в селцето Уол, кръстено на стената, която се издига в близост до него, за която се твърди, че води до друг свят. В опит да спечели сърцето на възлюбената си Виктория, той й обещава да й донесе падащата звезда, която виждат една нощ да се спуска от другата страна на стената. Научавайки от баща си, че самият той е бил роден в магическото царство Стормхолд, Тристан тръгва да търси звездата. Само че и други я търсят, а и самата звезда се оказва не точно това, което е очаквал.
Търсенето на сюжетни дълбочини точно в този филм е меко казано несериозно, но това не пречи на Звезден прах да е изключително чаровна и добре разказана история. Героите, както споменах, също са симпатични образи. Като се почне от залюхания (поне в началото) Тристан, минем през чаровната, ако и леко надменна Ивейн (Клеър Дейнс – звездата), натъкнем се на злата, но страхотно красива (поне в началото, хехе) вещица Ламиа (Мишел Пфайфър), след което стигнем до безскрупулния принц Септимус
(Марк Стронг) и абсурдния капитан Шекспир (Робърт ДеНиро), всички до един са запомнящи се живи персонажи, точно каквито са му нужни на един приключенски филм.Ефектите на филма са на ниво, особено онези, свързани с магиите на Ламиа и падането на звездата, но поне на мен ми липсваха някои много красиво описани в книгата моменти като панаирът на Уол или омагьосаната гора, които тук изцяло ги няма.
Саундтракът също е на ниво, като особено добро впечатление прави финалната песен Rule the World на, представете си, Take That.
Ако Звезден прах има някакви проблеми, то това са три неща. Първото е поразтегленият финал, който в един момент почва да бие на антиклимактичност, плюс че тъй като е специално измислен за филма и липсва изцяло в романа, можеха да се постараят повече с ефектите и екшъна.
Второто е проблем единствено за хората, чели книгата, или феновете на Геймън по принцип. И то е, че в този филм няма Геймън. Няма го нито във визията, която е една много симпатична, но
напълно тривиална фентъзи бозица, нито в хумора, който е свеж и чаровен, но отново напълно стандартен, а го няма и в историята, която е една идеално композирана приказка без никакви отклонения от нормата. И точно там е проблемът. Нийл Геймън винаги е отклонение от нормата. При него винаги мисленето е извън кутията, хуморът е като стрела в окото, изстреляна от чаша чай, а сюжетът аха-аха да ти заизглежда нормален, и голямата любов на смелия герой му съобщава, че не могат да имат деца. На мен поне типично Геймъновото ми липсваше много по време на целия Звезден прах и въпреки че не мога да преценя дали кино-адаптацията щеше да е по-добра, ако абсурдизмите от книгата бяха на лице, съм длъжен да предупредя феновете на Геймън. Третото е съвсем лично впечатление и е напълно възможно да не важи за вас, но аз ще си го споделя. Филмът е много приятен, забавен и интересен... първия път. Евентуално и втория. Но от самото си начало поне за мен бе напълно неспособен да предизвика "уау" ефект, а при третото гледане ми беше направо скучен. На други е възможно да се хареса много повече, но в личната ми таблица, уви, така и не можа да надскочи "много готин" в скалата.
Което не променя факта, че Звезден прах е много готин и поне едно гледане на голям екран е просто задължително. Разбира се, докато четете това ревю, вече може и да нямате възможността за такова, но ако е така, изчакайте двд-то и не си разваляйте впечатленията с рипове. Филмът предлага всичко, което можете да искате от едно забавление – визия, история, герои, екшън и музика. Странна работа, че не го пуснаха през лятото...