Моридин


     Подходих към това заглавие с надеждата за нещо като Планета Страх, с може би малко повече пуцаница и главно повече Моника Белучи. Донякъде тя се оправда, донякъде – не. Отрочето на Майъл Дейвис се афишира като намигане с респект към филмите на Джон Ву и доста добре влиза в този етикет, но има един доста основен проблем и той е, че пуцаницата е твърде много. Може би това би трябвало да се очаква, в който случай ще сте вероятно доволни, но както вече казах, аз очаквах значително по-голяма доза пародия (за разлика от колежката Морвен, която, ако съдим по нейното ревю е очаквала по-голяма доза смисъл – е, и двамата сме излъгани май).
     Положителните страни на Стреляй смело са две. Първо, Клайв Оуен. От този човек капе куулнес на някакви супер огромни парчета. Ако си мъж, ти пада ченето от гот, ако си жена, вероятно излизаш сравнително мокра от киносалона. Оуен изиграва ролята си от-до, като прекрасно се вписва в образа на всемогъщ рефлексно случаен мъж с естествено тайнствена история, който започва да отмъщава за чужди каузи, след като става свидетел на убийството на млада жена и остава с бебето й в ръце. Абсолютният стоицизъм, с който пръска куршуми на кило (но не ги хаби!), улучва всеки и всичко и винаги излиза на косъм, но не особено притеснен от ситуацията, е възхитителен.
     Второ, репликите са като за учебник. Някои хора упорито не искат да разберат красотата на пънчлайна, но аз определено не съм от тях, та по достойнство оцених гениалните мачовизми, които се леят от екрана. Якото е, че Стреляй смело никак не се взима насериозно, така че определено няма да имате чувството, че някой там се е надскочил в претенциите.
     Моника Белучи за съжаление не е от най-силните страни на филма, но не е и слаба. Просто вече е малко, хм, на възраст. Какво да се прави. Все пак добра роля, а еротичната сцена (накъсана от престрелки по просто възхитителен начин) даже беше донякъде възбуждаща. Въпреки това любимото ни превъплъщение на сексапила не се разголи фронтално нито веднъж и свали точките на филма.
     Пол Джиамати, който играе лошият в сюжета, се представи с една идея по-слабо, отколкото съм свикнал да го гледам. На моменти преиграваше с доста безцелната си злоба и изглеждаше главно жалък, което естествено е част от ролята, но не чак такава част.
     Историята е приятно никаква, с едно малко извинение за плот-туист на края, но без особено перипетии дотам. Ефектите са съсредоточени в упражнения по операторско майсторство върху стрелбата от най-различни ракурси, та не остава време за друго. Няколко гениални и напълно невъзможни каскади заслужено обраха аплодисментите на публиката.

     С което мисля да приключвам не твърде вдъхновената си статия. Филмът си струва, ако си падате по пуцаницата, има известно количество черен хумор, но съотношението стреляне/гавра за мен е престъпно високо в полза на първото.
     

Оценка: 6.5/10 (ако сте фенове на многото стреляне и на куул-хумора, щото друго във филма просто няма)



Обратно към Стреляй смело