Брой 50 Любими филми
Sci-Fi & Fantasy филми
Идеята за тази подрубрика се зароди съвсем спонтанно и без някаква конкретна причина. Изведнъж си дадохме сметка, че тъй като е невъзможно за кой да е киноман да назове един свой любим филм или дори да направи адекватна класация, можем вместо това да започнем да разказваме за любимите си филми от всеки различен жанр, който ни хрумне. Този брой започваме с двата най-стабилно застъпени в списанието – фентъзито и фантастиката – а в течение на следващите броеве ще продължим с останалите. Своеобразен индивидуален евъргрийн. Аз самият, докато редактирах текстовете на колегите, си припомних някои много любими филми, а и си набелязах такива, които не съм гледал, така че мисля, че рубриката ще ви допадне.
N-joy the reading.
Роланд
Alexis
Фантастика
Филм: Завръщане в Бъдещето
Защо: Защото и сега като го гледам, ми е интересен и не ме дразни, че ефектите са древни. Защото мога да го гледам отново и отново и да ми е забавен.
Свободни размисли: Дълго се чудих точно кой филм заслужава да бъде избран за това представяне и мислено изброих доста филми, като за повечето установявах, че не желая да ги гледам пак, а онези, които все пак изгледах, само ми съсипаха милите спомени за тях.
След това се сетих за този и установих, че това е филм, който съм гледала поне 4-5 пъти и все още намирам за забавен.
Странното е, че вероятно има много филми, които имат по-сложен и добре изграден сюжет, такива, които имат доста по-грабващи окото специални ефекти и много по-вълнуващи и добре изградени герои, но в края на краищата ги гледам, забавляват ме за времето, което траят, и после далеч не ме привлича идеята да ги гледам отново. Докато този сравнително непретенциозен филм го гледам с удоволствие. Ако сте го гледали, вероятно имате мили спомени от него, ако не сте, мога само да го препоръчам.
Фентъзи
Филм: Мери Попинс
Защо: Защото е на повече от 40 години и все още е забавен, все още ме радва и дори ме кара да си мечтая да имах такава бавачка. И защото песничката на Мери Попинс ми изниква в главата случайно в най-различни моменти. И, разбира се, заради чадъра.
Свободни размисли: Този филм го гледах за първи път по телевизията в ужасен превод и доста отдавна. След години, когато вече можех да гледам филми по друг начин, освен на кино или по телевизията, си го намерих със субтитри – кофти видеокасета, но тя не ми развали удоволствието. Причината да го гледам беше, че е първият филм, интегриращ анимация и игрално кино.
След няколко години пак го изгледах – този път защото е мюзикъл. И всеки един от тези пъти Мери Попинс ми харесваше, макар да го гледах с различни цели.
Сега си направих труда да го гледам отново именно за да видя дали ще си променя мнението, и за моя радост то си остана също толкова положително. Мери все още кара детето в мен да пее и да лети към тавана, да скача в нарисувани по улицата тебеширени картинки и да щрака с пръсти в напразни опити да си подреди къщата, както тя правеше със стаята на децата на семейство Банкс.
Струва си гледането, а ако не ви хареса – е какво пък, поне ще можете да кажете, че сте гледали един филм, който е пръв по рода си.
Амелия
Фантастика
Филм: Терминатор
Защо: Защото си има Мистър Бийн (Майкъл) и Арни.
Свободни размисли: Сега като се замисля, първият Терминатор всъщност е и първият наистина култов злобен екшън, за който имам съзнателни спомени. Гледам го със средна честота веднъж на година и все още му се кефя максимално. Просто като оставим настрана това, че филмът е наистина чудовищно добър екземпляр от жанра (при това с гениален НЕСЛУЗЕСТ и неизвънземен злодей, щото бат Арни и в други екшън-фантастики сме го гледали, нали), с вечно актуални сай-фай елементи и готина история, остава онова прекрасно носталгично осемдесетарско чувство, което е емблемата на моето детство... Как да му устои човек?
Фентъзи
Филм: Задругата на пръстена
Защо: Защото си има Мистър Бийн (Шон) и агент Смит.
Свободни размисли: Кой каквото ще да казва, въпреки всичките разлики с книгите на Толкин, трилогията по Властелинът за мен си остава най-добрият и мащабен фентъзи филмов проект, захващан някога. А от трите филма, първият ми е дотолкова любим, че е оправдал десетки пъти гледане в най-различна степен на екстенднатост. Има някаква доста зарибителна магия в това нещо. Айде, във втора и трета част вече знаех какво да очаквам и може би затова не бях чак толкова впечатлена. Но Задругата ми отвя главата с визията си, атмосферата си, че даже и актьорската си игра на моменти. За мен това е ПРАВИЛНИЯТ начин да се филмира една книга, в която действието е сравнително малко на фона на разните описателни лирични отклонения и лингвистични чекийки. Голямо "бравос" на лицето Питър Джаксън за което.
Демандред
Фантастика
Филм: Терминатор 2
Защо: Заради Бате Арни (естествено). Заради култовите лафове. Защото визията и екшънсцените са впечатляващи дори и сега. Заради добре развитите и интересни герои.
Свободни размисли: Въпреки че не съм го гледал от няколко години, Терминатор 2 си остава любимият ми фантастичен филм. Дори и само екшънсцените, визуалната креативност и специалните ефекти (които за времето си бяха революционни и ме оставиха на няколко пъти със зяпнала уста) биха били достатъчно, за да му осигурят почетно място в личната ми класация за жанра. Това, което лично за мен го отличава и издига над останалите обаче, е че при все екшън насочеността, Камерън е успял да изгради добре развити и оригинални герои и дори да накара зрителя да се загрижи искрено за съдбата на "нашия" терминатор. Злодеят също е запомнящ се образ благодарение на заплашителното излъчване на Робърт Патрик и гениалната идея за променящия външността си терминатор. Чудесният хумор и култовите лафове (всички помним "Hasta la vista, baby", нали така?) са черешката на тортата.
Фентъзи
Филм: Магьосникът от Оз
Защо: Заради песента Over the Rainbow. Защото е много забавен и винаги успява да ми оправи настроението. Заради очарованието и излъчването на Джуди Гарланд.
Свободни размисли: Въпреки че го гледах за пръв път преди по-малко от година, почти 7 десетилетия след премиерата му, Магьосникът от Оз успя да ме заплени. Историята и поуката зад нея, колкото и наивни и простички да са, са ефективни и въздействащи дори и за възрастни зрители в наши дни. Първият момент, в който виждаме страната Оз в цялата й Тechnicolour красота и бива произнесена знаменитата реплика "Toto, I don't think we are in Kansas anymore", е един от най-любимите ми в киното въобще. Макар и по-възрастна, отколкото трябва да е героинята й според книгата, Джуди Гарланд е перфектният избор за главната роля и благодарение на нейната естественост и обаяние сцени и реплики, които иначе биха били нелепи или твърде наивни, се получават идеално. Феноменалният й глас и емоцията, която влага в изпълнението, правят Over the Rainbow една от най-любимите ми филмови песни. Хуморът също е на високо ниво и ме е карал да се смея с глас. Той допринася за това всяко гледане на Магьосникът от Оз да бъде един от най-добрите начини за оправяне на настроението ми.
Гаро
Фантастика
Филм: Матрицата
Защо: Защото е сериозен филм с невероятни ефекти и самият факт, че слагам "сериозен" пред "ефекти" от една страна е достатъчен. От друга, защото това е филм, в който умът и очите ми жадно поглъщаха всичко на екрана и всеоще го правят от време на време.
Свободни размисли: 1999 година. Матрицата е факт. Ефектът "Уау!" също. Поне за мен до този момент идеята за действителността никога не беше поставяна така сериозно под въпрос, при това визуално и интелектуално едновременно. Хубавото беше, че не чувствах нужда да си отговарям, камо ли еднозначно, на който и да е от тези въпроси поради простата причина, че те занимаваха ума ми и го развиваха и това като че ли беше по-важното. Противопоставянето на Нео срещу агентите ме накара да си спомня класическите уестърн двубои заради онази куул нишка, заложена в персонажите и идеята: "не е важно дали се движиш, а как се движиш" (булет тайм за всички). Искам да говоря малко и да кажа много за ефектите, защото са страхотни и уникални за времето си, за героите, защото са завладяващи, за това как гледам паважа 6 етажа под нас и се чудя дали ако падна ще се размажа, или съзнанието ми ще пробие през това, което може би е илюзия. Все още не съм опитал. Може би още не съм готов да се почувствам като Алиса, падаща в заешката дупка.
Фентъзи
Филм: Конан Варваринът
Защо: Защото да си голям, мускулест и с дълъг меч винаги обещава хвърчащи глави и епичен сюжет. Защото Арнолд никога няма да изрече монолог от Шекспир, но не би отказал да раздаде правосъдие. Защото първият наистина як варварин в Диабло 2, който видях, се казваше Конан.
Свободни размисли: Не ми омръзва да гледам този филм, а той е почти на моите години. Чудя се каква е тайната, дали заради минималистичния сценарий, в който излишни думи и обяснения няма, дали заради Шварценегер, който така добре се вписва в идеята за кимерийския войн. Идеята за това как целият свят е в краката ти и всичко необходимо е свободолюбив дух, въплътен в ръката, държаща меча. Ето това отваря вратите на въображението и докато у всички нас има поне част от духа на търсачите на приключения, всеки ще намери за себе си своя Конан или своята Валерия, ще взима от живота с пълни шепи и ще е намерил за себе си отговора на въпроса: "Да не би да искаш да живееш вечно?" И когато започнеш да се чувстваш леко улегнал и те налегнат мисли за това как необятните възможности пред теб една по една се стопяват, винаги можеш да разчиташ, че един потомък на Кром е готов за пореден път да вдигне меча срещу злините във времена, когато светът беше още див. Ще усетиш как кръвта кипи във вените му и ще участвате заедно в поредното приключение за герои, меч и магия.
Гибли
Фантастика
Филм: Петият елемент
Защо: Мила Йовович, невероятната сценография, Мила Йовович, епизодът с операта, Мила Йовович...
Свободни размисли: Любовта ще спаси света. Да, не е най-изпълненият с дълбоки послания и смисъл филм, правен някога. За сметка на това все пак има послание, свеж хумор и Брус Уилис. Да не забравяме и факта, че залепя за седалката с визията си.
Фентъзи
Филм: Ladyhawke
Защо: Заради атмосферата. И заради Рутгер Хауер и квадратния му кон. Сериозно, квадратен е.
Свободни размисли: Красива средновековна любовна история с много добри актьори и добра сценография – какво повече му трябва на човек? Някои кадри от филма са самото съвършенство. И има Рутгер Хауер.
Матрим
Фантастика
Филм: Матрицата
Защо: Защото като излязох от киното, нашият свят ми се видя нереален, дотолкова ме беше увлякъл филмът. Защото ме накара да не ми пука за дупките в сюжета, а това ми случва много рядко. Защото екшънът и ефектите са размазващи, музиката разбиваща, а атмосферата разпорваща (добре де, не можах да се сетя друга дума с представката "раз", предполагам, че все пак ще оживеете ако гледате филма). Защото Агент Смит кърти не само мивки, но и всякакъв друг кухненски хардуер.
Свободни размисли: Защо по дяволите с години отлагам да си купя оригиналното DVD? Защо Киану Рийвс може да играе само герои, които все се чудят какво става и гледат тъпо?
Фентъзи
Филм: Питър Пан (версията от 2003 година)
Защо: Защото е непретeнциозна приказна история, която обаче съдържа достатъчно алюзии и послания, за да накара и част от по-възрастната аудитория да се замисли. Заради прекрасната феерия от цветове и умишлената липса на реализъм. Заради лирично-надъхващия саундтрак. Защото капитан Хук е пич, та дрънка. Заради прекрасната усмивка на Уенди и пакостливите гримаси на Питър. Защото не бях сигурен дали мога да сложа "Монти Пайтън и Светия Граал" в категорията фентъзи.
Свободни размисли: Искам да уточня, че фентъзи филмите, които съм гледал се броят на пръстите на двете ръце. Също така никога не съм чел Питър Пан или гледал някоя от останалите адаптации на творбата. Но тази версия съм я гледал няколко пъти, нещо което и през ум не ми е идвало да правя с прехваления Властелин. Наглед простата история показва чудесно сблъсъка между невинността на деството и отговорността на възрастните, конфликт олицетворяван от главните герои Питър и Уенди. А ако не ви пука за послания и други такива щуротии, може просто да си гледате филма, заради чисто развлекателната му страна.
Морвен
Фантастика
Филм: Матрицата (част едно, the one and only)
Защо: Най-вече заради идеята. Идея, до която като че ли всеки се е докосвал и преди Матрицата, но никога не е била прегръщана така здраво. Също така и заради чудовищно антиутопичната си атмосфера. Повечето хора биха сложили специалните ефекти на челно място, ала за мен те бяха само плюс, но не и основно достойнство на филма.
Свободни размисли: Този филм не трябваше да бъде продължаван. В смисъл, следващите две Матрици са си много добри фантастични екшъни, но нямат нищо общо с мащаба на първата Матрица. Нямат идеите, нямат простотата и елегантността на замисъла й. Вместо това имат някъв Архитект, който ръси мистериозни приказки и зашеметяващо завързани речи, за да прикрие факта, че някой си го е изсмукал от пръстите. Както и екшън с роботи. Да не говорим, че хубавият отворен край беше тотално опропастен с продълженията.
Фентъзи
Филм: Лабиринт
Защо: Защото е филм, който без огромни претенции е постигнал много. Защото е правен за детски, но не е. Заради Дейвид Бауи и Дженифър Конъли. Защото освен фентъзи е и много човешки филм. Защото без компютърна анимация успява да постигне един така правдоподобен свят на чудесата. И заради куп други неща, които няма как да предам като усещане.
Свободни размисли: Лабиринт беше второто фентъзи след Приказка без край, което съм гледала. Така че дори не го харесвам, понеже ми е бил първа любов. Просто беше любов, която преоткрих след години и си беше все така силна, макар и гледана от различен ъгъл.
Моридин
Фантастика
Филм: Беглец по острието
Защо:
Защото е нещо повече. Мъдър, трогателен и напрегнат едновременно, Беглец по острието практически показва най-доброто от жанра на научната фантастика. Защото има гениален саундтрак и ни даде един от най-красивите моменти в киното ("All those moments will be lost in time, liketears in rain..." ). Заради Рутгер Хауър и Филип Дик.
Свободни размисли: Силно се колебаех между Блейд Рънър и Матрицата (и още един, но него ще оставя за друго издание на тази рубрика) в избора си. Не мога да кажа, че съм избрал чистосърдечно едно от двете. Просто се спрях на емоцията в противовес на съвършенството на творбата на братята Уашовски. Мисля, че Беглецът го заслужава. Макар и може би спъван от архаичния си изглед и наратив, той наистина никога няма да изпадне от върховете на жанра. Харесвам човешкото в него – човешкото, което сякаш е повече в андроидите, отколкото в човека, изправен срещу тях. Ако някой е пропуснал да го види, когато му е било времето, дайте му шанс да ви проговори.
Фентъзи
Филм: Звезден прах
Защо: Защото е моят идеал за филмова приказка – забавна, оригинална, със симпатични герои и хубав край. Заради Нийл Геймън, пред когото човек не може да не се прекланя, макар филмът да не го следва плътно (което също си е плюс). Прекрасни актьорски изпълнения (невероятен Робърт де Ниро), ефекти с вкус, и едни щастливо прекарани двачаса.
Свободни размисли: Да, може би Звезден прах не е ултимативният фентъзи филм. Да, може би не е и толкова фентъзи. Е, за мен е достатъчно такъв. Истината е, че бях изправен пред следния избор. Един полиран епичен сагов високобюджетен филм като Властелина. Ами съжалявам, но пред съвестта си не мога да номинирам за любимо произведение, на всичките части от което съм заспал в съвсем буквалния смисъл на кино, каквито и обективни достойнства да има. Един чудесен филм-бижу като Уилоу. От който за съжаление не помня и грам (просто съм бил малък) и ми трябваха 20 минути Уикипедия да си го припомня. Класика като Конан или Червената Соня, по които никога не съм бил особено запален. Или някой филм, който не е чак толкова фентъзи (оказа се, че фентъзи филми просто няма особено много). Е, ако ще е гарга, да е рошава. Никой, влизащ в графата фентъзи, филм не ми е харесал колкото Звезден прах, поне доколкото мога да си ги спомня, така че с чиста съвест номинирам него и съм твърдо на мнение, че той заслужава абсолютно място сред много, много препоръчителните за гледане филми.
Рандъм
Фантастика
Филм: Децата на хората
Защо: Защото е чиста кино поезия. Постапокалиптична фантастика със смазваща атмосфера и качествена научнофантастична визия, преплетени с чисто човешка драма.
Свободни размисли: Филм, който те хваща за гърлото със студените си пръсти и не пуска, докато ти се взираш насълзен в красивите и безмилостни очи на убиеца си... Поезията лъха от всеки кадър – от перфектната футуристична визия, през страхотните персонажи и актьорската игра, та до идеално подбраната музика (King Crimson, Deep Purple, Rolling Stones, Джон Ленън... и то в най-подходящите моменти), остроумните диалози или оголените емоции. Ужасът на бъдещето върви ръка за ръка с меланхолията по миналото и надеждата за по-светло утре във филм, който няма нито една слаба брънка.
Фентъзи
Филм: Задругата на пръстена
Защо: Защото Властелинът, макар и многократно прехвален, си остава една от любимите ми истории, а екранизацията (режисьорската версия) е уловила прекрасно духа на книгата.
Свободни размисли: Питър Джаксън е гений, защото да пресъздадеш красотата на Толкиновата приказка и да накараш двадесетгодишен да се радва като детето, което на дванадесет е немеело с книгата в ръце, е чиста магия. Средната земя е сред най-красивите измерения, пресъздавани от киното изобщо, а филмът успява да представи собствена визия за света и героите, която не противоречи, а напротив – допълва. Задругата е идеалното фентъзи приключение, в което има на практика всичко, което днешните фентъзита-клонинги копират до втръсване. Филмът пък го извежда от въображението в окото и ухото по най-зрелищния и правилен начин. А щом вече закоравелият от много книги читател в мое лице успя да си припомни радостта от първата среща с Толкин и чистотата на света му и дори да пусне една-две сълзи, значи Джаксън е успял да улови и духа на безсмъртното произведение.
Роланд
Фантастика
Филм: Старгейт
Защо: Защото ме запали по египетската митология. Защото до ден днешен го смятам за ненадмината сплав от приключения, мистика и фантастика. Защото Джей Дейвидсън е най-страховитият извънземен в киното изобщо...
Свободни размисли: Помня, че за пръв път видях реклама на Старгейт по някаква френска телевизия. Само няколко секунди откъс от сцената, в която пирамидалният кораб-дворец на Ра разтваряше покрива си под слънцата на пустинния свят. Това ми беше достатъчно, за да започна да си представям какво ли не още. На 9 години въображение определено не ми липсваше. Впечатляващото обаче идва после, когато филмът се появи по българските кина и ме заведоха да го гледам. И Старгейт не само оправда всичките ми нечовешки очаквания, но и ги надскочи. Всъщност може да се каже, че приказната история за пътуване между светове, древни египетски божества и извънземни технологии беше един от основните двигатели на любовта ми към фантастиката. И до ден днешен не съм гледал филм, който да го измести в сърцето ми.
Фентъзи
Филм: Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена
Защо: Защото съм бил твърд малък, когато му е било времето да оценявам по достойнство Уилоу или Конан варваринът. Защото (ерес! ерес!) филмът ми даде това епично и магическо чувство, което книгата дори в оригинал не можа. И в крайна сметка защото до ден днешен Задругата (и разбира се останалата част от трилогията) остава ненадминат в мащаба на замисъла и изпълнението си.
Свободни размисли: Изборът на първия от трите филма по Властелинът на пръстените не е случаен. Докато втора част беше по-скоро екшън, а трета – епика и светоразтърсващи събития, Задругата на пръстена имаше две отличаващи я качества. На първо място, логично, идва фактът, че досега не бяхме виждали подобно нещо. Чудовищните усилия и средства, вниманието във всеки детайл и чистият мащаб на продукцията вероятно скоро няма да бъдат надминати, освен отново от самия Джаксън (който ни показа с Кинг Конг, че предния път не му се е получило по случайност). Втората причина е в чувството за откривателство, което блика от филма. Всяка сцена е на ново място и навсякъде гледаме с очите на Фродо и компания, виждайки един колосален свят, който дори не сме предполагали, че съществува отвъд прага ни. А и, при все високото качество на следващите две части, за мен именно в Задругата остават най-запомнящите се и впечатляващи сцени в трилогията – първото появяване на Назгулите, мостът на Казад-Дум, Лотлориен и Галадриел... Мога да изброявам много, но няма смисъл. За мен Задругата на пръстена остава едно от най-великолепните кино-достижения въобще, пък нека всички елитарни критици да ми се смеят колко съм повърхностен...
Трип
За съжаление, ще трябва да започна с уговорката, че двата избрани от мен филма навярно не са all-time фаворитите ми. Това е по простата причина, че такива нямам. Или по-скоро, те се менят през няколко месеца, нови заменят старите, старите се връщат на челна позиция и така нататък. Но, както и да е, ето ги двата филма към този момент:
Фантастика
Филм: Терминатор 2
Защо: Атмосферата – цялата "машинност" на филма, изоставените магистрали, пустинята, фабриките, психиатричните отделения. Усещането за изолираност. Независимо къде се развива повествованието, сякаш извън конкретните декори има само празнота. Усещането за действие на фона на един затаил дъха си свят, на ръба на библейската катастрофа, която героите се опитват всячески да предотвратят. Вероятно плещя глупости, но така се получава, когато човек тръгне да говори за усещания и атмосфери...
... но също така – изключително стегнатият и майсторски сценарий, напрежението между Сара и Джон Конър, което не бях доловил, когато гледах филма като по-малък; страхотно заснетият екшън (повечето хора са склонни да видят у филма само това), отново с активното участие на машини, човекоподобни или не; специалните ефекти, които дори сега не ме дразнят, при цялата ми (ни) разглезеност от поредната последна дума на техниката; Т-1000 – краят на всички Терминатори.
Свободни размисли: Може би голяма част от причината този филм да е тук, е защото го гледах пак наскоро и ми е още пресен. Интересно наблюдение – получава се все така, че го гледам почти на всеки няколко месеца, във всички случаи поне веднъж годишно. Не знам защо, не го правя с някаква умисъл, просто така се получава – някаква нужда ли изпитвам, що ли... В този ред на мисли, гледал съм първия Терминатор само три пъти, но го смятам за почти толкова добър, колкото втория, като един от най-ранните ми спомени от филм въобще е как хидравличната преса смазва лошия Арни пред ужасената Линда Хамилтън и чувам някакъв откъслечен коментар на баща ми – "На с'тинка го направи..." Друг от най-ранните ми спомени от филм въобще е финалната сцена на един стар Кинг Конг, отново с Линда Хамилтън в главната роля и отново ужасена и разревана. Само дано тия нейни образи, запечатани отрано в подсъзнанието ми, да не вземат да повлияят на избора ми на булка... В смисъл, не че нещо против Линда, тя си е пич.
Фентъзи
Филм: Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена
Защо: Чудех се кой от трите филма да избера и накрая реших да хвана първия – с него, все пак, започна всичко. Та, причините: всичко. Първата сцена. Втората сцена. Третата сцена...
Визуалното внушение на Задругата бе толкова силно, че просто не остави у мен място за каквато и да била критика. Оставете битките и прочие, такива и бездруго в първия филм имаше общо 20 минути – дори най-елементарната сцена ми се струваше поне класа над повечето филми, които бях гледал досега, та камо ли фентъзита. Хеликоптерните сцени ми взеха дъха, а в здрачните сцени в Ломидол и Лотлориен имах чувството, че това е оживялата творба на някой невероятен художник. Още не мога да преценя (не съм се и интересувал) дали Джаксън е използвал някакви специални филтри или нещо от сорта, но цветовете и въобще картинността в тия моменти от филма, пък и в повечето останали, ми взе акъла.
В сценария няма дупки. Просто няма. Отново, това е трудно да се каже за който и да е филм, да не говорим за фентъзитата. Имайки предвид материала, с който е трябвало да работят Джаксън и компания, постижението е уникално.
Като оставим техническите подробности настрана обаче, аз истински се радвах (и все още се радвам), че най-сетне виждам книгата, че най-популярното изкуство на нашето време й е отдало достойна почит.
Свободни размисли: От 12 до 16-годишна възраст бях препрочел Властелина около 5-6 пъти и за доста дълго време той бе единствената книга в жанра, с която бях запознат (като изключим книгите-игри, де, от които кажи речи 90% си бяха фентъзи). При все любовта си към Властелина обаче, никога не съм бил истеричен толкинист, тъй че очакванията ми не бяха кой знае колко високи. Знаех за филма още от 1999-та, когато попаднах случайно на сайта му. Тъй като си спомням, че тогава си помислих "Уф, тва хубаво, Властелин, ама да не земат да го скалъпят с картонени саби и хартиени бради като тия другите фентъзита..." Страх ме беше от разочарование и сигурно не съм бил сам. Както можете да си представите, с такива очаквания и опасения, когато филмът дойде, някак не се разочаровах... Всъщност бях успял да изгледам първите три-четири минути от филма на един компютър в кварталното клубче около месец-два преди той да излезе на кино в Бургас. В следващите няколко дни сънувах тези три-четири минути, превъртах ги неволно в главата си и получих тройка на едно контролно по математика, защото не можех да си ги изкарам от ума, та да реша проклетите тригонометрични уравнения...
Ян
Фантастика
Филм: Град на мрака
Защо: Защото има невероятна атмосфера, брутален актьорски състав и качествени идеи.
Свободни размисли: Филм, който ме остави с отворена уста. Гледах го още два пъти, преди да върна касетата. Атмосферата е невероятна, Руфъс Сюъл прави страхотна роля, а Странниците и до днес ме карат да настръхвам. При това е пълен с идеи, нещо, което все по-рядко се среща не само във филмите, но и в книгите. Филм, който не може да се разкаже, трябва да се гледа.
Фентъзи
Филм: Уилоу
Защо: Защото е една прекрасна приказка и до голяма степен ме запали по фентъзито.
Свободни размисли: Единственият филм, който съм гледал 11 пъти на кино. Историята може и да не е свръхоригинална, но е написана с чувство за хумор и самоирония. Вал Килмър прави страхотна роля, а Джоан Уоли е направо неземна. Имам го записан на видеокасета и някой ден ще се сдобия и с изданието на ДВД. В Уилоу има екшън, има любовна история, има и чувство за хумор, при това смесени в правилните количества. Направо да не повярва човек, че историята е на Джордж Лукас.