Историята не е особено оригинална. Плъхът Реми мечтае да е готвач и съдбата му се усмихва, отвеждайки (или по-скоро отнасяйки) го в Париж, където попада на ресторанта на покойния Густо. Последният е бил един от най-великите майстор-готвачи на своето време и е автор на бестселъра Всеки може да готви. Срещата на Реми с призрака на Густо и с боклукчията Лингуини открива пред плъха шанса на живота му.Историята за това как всеки е толкова голям, колкото са мечтите му, сме я гледали стотици пъти, но това, което прави Рататуи толкова добър, е комбинацията от феноменална анимация, добър сценарий, който успява да разчупи клишето, и невероятно внимание към детайлите. Моментите, в които Реми бяга на четири крака, бяха буквално спиращи дъха със своя реализъм. Имаше и толкова много дребни неща, които човек може да пропусне, ако мигне в неподходящия момент (моментът със спорещата двойка и реакцията на Реми например), че филмът направо си плаче за повторно гледане. Всъщност съм убеден, че именно второто гледане, вече с оригинален звук, щом излезе ДВД-то, би могло да вдигне оценката почти до максимума. Не мога да не спомена и липсата на досадни песнички, които бяха един от основните минуси на Шрек 3.
Казано накратко – Пиксар са се справили брилянтно. Едни седем лева, за които определено не съжалявам.