американците) и най-вече – с напълно потъпкана брилянтната история от едноименната книга на Сергей Лукяненко. За челите романа филмът съдържаше умереното удоволствие от това да видиш как са визуализирали някои твои познати герои и събития (това при първо гледане) и безмерната досада и разочарование от сюжета. За останалите, оказва се обаче, Нощна стража беше сравнително добро заглавие.И щастливи, и доволни, че са постигнали качественото изкуство, Тимур и неговата команда запретнаха ръкави, за да родят нещо още по-малоумно, но за сметка на това по-ярко, с повече пари и един-два ефекта, които всъщност да си струват. Като компенсация, историята вече дори бегло не се води по книгите и Дневна стража няма нищо общо с едноименния роман. Вместо това заимства елементи от половината истории в поредицата, най-вече от втората повест от Нощен патрул.
Както и да е, действието се върти около Тебешира на съдбата, който може да променя въпросната на всеки, който пише с него, както и около проблемите на Антон Городецки с това, че постоянно отблъсква жената, която го обича, и че собственият му син е в противниковия лагер. Същевременно някой избива тъмни Различни...
Забавното е, че за втори пореден път получаваме руски филм с година закъснение, защото вместо от Русия, ни го носят от Америка. Хубавото на това е, че американците са го понапудрили и пооправили (този път не съм си правил труда да сравнявам руската и американската версия, но ако съдим по първия филм, втората трябва да е доста по-качествена), а лошото – че който е искал да го гледа, го е гледал отдавна на компютъра си.
Ако трябва все пак да кажа нещо позитивно за иначе крайно малоумния и скучен втори опит на Тимур Бекмамбетов да екранизира Сергей Лукяненко, то ще е, че ако не друго, вторият филм затваря кръга, останал отворен от първия, и създава вътрешна логика, напълно изолирана от литературната. Краят му всъщност беше дори симпатичен по един такъв "а бе не ми пука за историята, ама добре я завършиха" начин. Другото определено добро нещо във филма, са актьорите. Няма едно слабо звено, старата руска школа си казва думата. Особено моментът, в който Константин Хабенски (Антон) и Галина Тюнина (Олга) трябва да си разменят ролите и да играят противоположния герой, е просто един малък бисер, специално от женската страна на нещата.
И така, Дневна стража е слаб и скучен филм, но въпреки това не съвсем лишен от достойнства, като освен всичко друго за хората, които не са чели книгите, всъщност се оказва съвсем приличен и дори доста стилен. Лично аз се надявам създателите му или да приключат с напъните, или да направят нещо като Нощен патрул в началото, щото за момента излагацията на ниво литературна адаптация е много голяма, а на ниво забавление филмът само издиша.
Ако сте фенове на Лукяненко, гледайте веднъж в лабораторни условия, колкото да видите кое как са направили/омазали. Ако не сте, Дневна стража може и да ви хареса наистина, тъй че си го гледайте спокойно.