Защо обаче седнах чак да пиша материал по въпроса? Ами много просто, филмчетата бяха просто КРАЯТ и държа да споделя това с всеки, който има шанс да се заинтересува от тях. От друга страна, чистосърдечно признавам, че въпреки положените усилия, успях да издиря само две от тях в нета (едното отчасти) и не знам дали някой ще може да им се наслади, което донякъде обезсмисля цялата работа. Все пак мисля, че накрая намерих някакви възможности за това, така че продължавам смело!
И така, ето на какво станах свидетел в онази твърде приятна октомврийска вечер.
Катедралата (The Cathedral)
(2002, 6 мин.)
реж. Томек Багински
Може би най-известната анимация от всички, пуснати в "Одеон", Катедралата отдавна скита из българското Интернет-пространство и особено по специализираните сайтове за 3D графика, да не говорим, че беше номинирана за
Оскар за анимация през 2003 г. Великолепно изпълнение от върховете на демо-сцената, рисуващо мрачна готическа постройка, оживяваща под напора на слънчевите лъчи, всичко това преплетено с гръмовна музика, която те кара да се чувстваш малък – точно както и готическите катедрали всъщност правят.Или поне беше великолепно, когато се появи на бял свят преди пет години, защото техническите средства вече могат да предложат доста повече. Все пак визията на Катедралата е брутална и в наши дни и не виждам кой би могъл да се оплаче. Развръзката е особено зашеметяваща като усещане, камерата се движи сякаш по-бързо от окото, а финалът й ще ви връхлети с очевидното прозрение за смисъла на цялата сцена.
За да обобщя – страхотна графика, която представлява по-същественото от преживяването; не особено задълбочен сюжет, но с хубав финал; внушителна музика и едно приятно усещане за мистика.
За щастие, анимацията може да се гледа безплатно в Интернет тук, където може да видите части и от останалите произведения на режисьора. Определено си струва да им хвърлите по един поглед, като тъжното е, че може би най-бруталната (Fallen Art) е само трейлър. От друга страна живеем в България и имаме достъп до тоя и оня сайт, така че оставям на вас да се образовате.
Ихтис (Ichtys)
(2005, 15 мин.)
реж. Марек Скробецки
За психарията, която представлява Ихтис, нищо не би могло да ви подготви. Изобщо. Това бяха едни от най-болните 15 минути в живота ми и
единствено фактът, че японската програма изобилстваше от не по-малко умопомрачителни попадения, успя донякъде да заличи горящия отпечатък от произведението на Скробецки в съзнанието ми.Във визуално отношение Ихтис представлява някаква постмодерна куклена анимация с пластмасов изглед, смътно напомнящ за изродските клипове на Tool. Смътно. Делничният вид на фигурките в анимацията честно казано само засилва струящия абсурдизъм, който историята успява да надроби.
А историята, мили деца, всъщност се оказва християнска притча, или поне така твърдят хората, които разпространяват тази творба, но те лъжат най-грубо, защото Ихтис е вероятно най-голямата гавра с темата, на която можете да попаднете в днешния иначе опасен свят.
Някакъв рибен ресторант някъде на брега на някое море. Плешив чичо влиза вътре и започва да мотае менюто. След известни консултации с келнера блюдото е избрано…
… и келнерът нахлузва гумените ботуши и взима въдицата, за да го налови.
Без коментар.
Във все по-сюрреалистичното развитие на повествованието плешивият чичко започва да получава доста притеснителни халюцинации в резултат на глада си, които още по-притеснително започват да се преплитат с действителността, докато на този фон келнерът ВСЕ ПО-ДЕПРЕСИРАНО не улавя абсолютно нищичко.
Вероятно двеста години по-късно историята достига своя край, който не ми се иска да спойля, не на последно място защото съдържа нездравословни количества златна светлина и болезнен кич, но основно защото е ей така @_@
Та този, хм, пътеводител из света на християнските ценности – търпението и смиреността – явно се очаква да възпитава малките полски католичета. Бог да пази Църквата.
Гледането е задължително. Не успях да го намеря съвсем свободно, но тук го продават за няколко долара и бога ми, струва си – това ще са 15 минути, които ще запомните.
И така, това бяха полските кандидати, които случайно успях да хвана, понеже влязохме малко по-рано от предвиденото за японската програма. Както вече обясних по-горе, част от японските филмчета се оказаха свръх моето Google-fu и така и не успях да ги издиря всичките, дори в Youtube и eMule. Затова пък успях да намеря една страница, рекламираща DVD, което пък се оказва, че съдържа точно подборката, която ние гледахме. Не съм проучвал подробно, но авторът на страницата е оставил e-mail за контакти, така че ако проявите интерес, може би човек може да си намери и тези филмчета (за съжаление не мога да кажа, че всички си струват, но пък ако ви го дават еФтинко...). Страницата е тази тази.
След това намерих и друга страница от тоя сайт, описваща същата програма филми (явно от подобен фестивал на анимацията в самата Япония), където този път имаше и няколко линка с версии за сваляне. Подробности ще давам със самите филми, а адресът е http://www.asifa.jp/en/okinawa/prog_02.html.
Да мина вече и на представянията. Като въведение само ще спомена, че нито една от тези анимации не беше аниме, така че поучителното от преживяването беше един по-различен поглед върху изразните средства на японските творци, още повече, че панорамата обхващаше значителен времеви период. Като бонус разполагахме и с култов превод в ефир на редките моменти с английски субтитри, който успя горе долу четири пъти да нацели правилното значение на фразите.
Тарзан (Tarzan)
(1990, 6 мин.)
реж. Таку Фурокава
Доста грозновато филмче, описващо пътешествието на японец из висините на дивата Африка. Въпреки непретенциозната анимация, Тарзан изобилстваше от забавни попадения и определено допадна на публиката. За съжаление повечето нещо са ми се изгубили от паметта, но имаше много добри майтапи с африканската фауна. Не мога да кажа нещо по-съществено – приятно произведение, струящо от позитивизъм и добродушен хумор, а анимацията на ниво средата на миналия век може би е дори нарочен ефект (ама едва ли).
Treedom (Treedom)
(1999, 5 мин.)
реж. Дино Сато
Това заглавие слава богу не бе преведено с някоя нескопосана игра на думи. Доста красива и абстрактна анимация, съсредоточена върху символизма. Започна с няколко силуета на дървета, по които мигаха безброй очи – много въздействаща картина, която преля в разнообразни стилизирани природни форми, в които по един или друг начин участваше образът на дърветата – умиращи, бягащи. Всичко това на фона на възхитителна амбиънт музика.Красиво и дори малко трогващо.
Можете да го изгледате тук, а това е сайтът на режисьора.
Един миг (An Instant)
(2003, 3 мин.)
реж. Азуру Исшики
Още по-абстрактно филмче, което в общи линии представляваше нещо като калейдоскоп с доста интересни и детайлни фигурки. От време на време калейдоскопът се сменяше с разни други стилизации и като цяло не мисля, че имаше някакъв по-особен замисъл, освен просто да бъде "a state of art". Мотото му (не съм особено сигурен защо) е "Things begin with 1, and return to 1".Сам вкъщи (Home Alone)
(1996, 4 мин.)
реж. Нозоми Нагазаки
Първият от хитовете на вечерта, Сам вкъщи биде мрачна приказка за деца, в която малко коте, оставено – както се сещате – само вкъщи, замества скуката с някакви доста вдъхновяващи ЛСД фантазии, достойни за завистта даже на плешивия чичко от Ихтис.
Анимацията между другото и тук беше куклена, с истински декори, почти като на театър, и като цяло доста приятна. Приключенията на котака пожънаха голям успех сред публиката, може би най-вече благодарение на безобразно сладкото му мяучене и на развинтеното му въображение. Не на последно място и зарад Кокошката-С-Гюлето, която може да видите и в трейлъра тук (най-горното филмче). На същия сайт, по-специално тук има и малка галерия и като че ли линкове към DVD, които съдържат Сам вкъщи.Определено приятно филмче, което активно препоръчвам, ако някой реши да се сдобива с него.
Смеещата се луна (Laughing Moon)
(2000, 6 мин.)
реж. Кийоши Нишимото
Безусловно фаворитът ми от цялата програма. Филмчето представляваше заигравка с популярната (вкл. у нас) китайска игра танграм – накратко, имаш плочки с различни форми, които заедно образуват квадрат, и целта е да построиш други интересни фигури от тях.
Е, създателят на Смеещата се луна показва завидно майсторство в това упражнение. Семпла, но елегантна анимация, приятна музика, ужасно смешни сцени и най-най-най-култовата луна, която някога сте виждали, лесно направиха от произведението на Нишимото-сан любимец на публиката, която не спря да се хили тези шест минути. Преображенията на плочките валяха една след друга, все по-забавни и оригинални, все в безплодни опити да уловят въпросната луна, която в най-добрите традиции на дразнещия пес от Duck Hunter се смееше с неподражаемото си "хихи". Честно, ако имах откъде да го намеря, щях да го кача на mp3-ка тука.Да, както стана вече ясно, не успях да издиря точно тази анимация в нета, за което безумно ме е яд, и единствено мога да ви предложа този сайт за продажба на интересно DVD с наградени анимации, което я съдържа, но цената си е солена. Може би офертата, която дадох в началото на японската част, е по-добра.
Ски скокове по двойки (Ski Jumping Pairs)
(2002, 6 мин.)
реж. Риичиро Машима
Тук вече програмата започна да дава на късо и добрият стар японски дух си показа рогата. Доста, доста болна творба, която описваше някакви въображаеми зимни олимпийски игри, в които е въведена нова дисциплина – очевидно ски скокове по двойки. 6-те минути на Ски скокове по двойки ни запознаха с подходите на няколко държави към спорта, кой от кой по-абсурдни.
Анимацията е доста некадърно 3D, смътно напомнящо компютърен симулатор на олимпийски спортове от средата на 90-те. Субтитрите на коментатора осигуриха по-голямата част от забавлението, още повече че бяха приятно гарнирани от безкрайно разминаващия се с тях превод в ефир. Сред гей-намеци, християнски заигравки и няколко потрошавания, филмът успя да завърши по впечатляващо нестандартен начин и спечели абсолютно заслужени аплодисменти, с едно наум за психическото състояние на режисьора.Както се вижда от този сайт, става дума за цял проект, който досега е родил поне около десет DVD-та, които вероятно можете да си закупите, ако ви е чак толкова скучно, защото все пак това поне беше доста забавно. Не можах да намеря трейлър или нещо за гледане по сайта, тъй като въпреки солидната ми подготовка, все още съм определено на "те" с японския, но някой ентусиаст може да се пробва.
Човекът, който гледаше адското дъно (A man who was seeing hellish bottom)
(1999, 4 мин.)
реж Тошио Киношита
Възскучна трактовка на тема "доброто дело не остава ненаказано". Някакъв човек уж взима една цигара от улицата да я хвърли, където трябва, пък то става една мътна и кървава. Ала уви, безинтересна. Грозничката анимация, стабилната безидейност и най-вече катастрофалната липса на читав хумор, особено след последните две доста култови анимации, закономерно закотвиха Адското дъно на дъното на класацията за вечерта.Не го намерих за гледане, ама няма нужда.
Откъси (Pieces)
(2003, 2 мин.)
реж. Коджи Ямамура
Определено качествена анимация, която публиката според мен не оцени по достойнство. Откъси представлява една върволица от импресии, които горе-долу могат заедно да се определят по следния начин – сутрин е, вали някакъв дъжд, а днес е цял ден уикенд, из главата ми се въртят някакви доста извратени картини, които не смея да опиша на жената, за да не ме гледа странно, сега ще ида уж да нагледам рибите, пък тук да надраскам това-онова набързо с пастел, така, бам в папката, оп, те пък се събрали достатъчно, за да направя филмче.И направил филмче.
Сега, горното може да звучи малко снизходително, но всъщност Откъси доста ми хареса. Визията е приятна, в убити бежови тонове и разни наистина странни и забавни сцени, които по същество са анимирани графики от тефтер с характерен рисунък на героите, който може да се види от приложените картинки.
За съжаление не успях да запомня нищо по-съществено, че да ви разкажа. Сайтът на режисьора е този, като специално за Откъси има линкове към разни DVD-та, които го включват, но не смея да ги препоръчам по очевидни причини (нЕмам си грам понятие дали са за препоръчване, или не).
Позволение (Affordance)
(2002, 3 мин.)
реж. Хироюки Окуи
Някакво доста ужасно произведение, хвърлящо в очите на зрителя 3D графика със съмнителна стойност, неясни послания и объркан диско фийлинг.Човечец, издокаран в стил спортно юпи, но с бяла гъска(?!) вместо шапка на главата, влиза в някаква безумна стая, където разни стикове започват да го ръчкат от всички посоки, докато той мачка някаква глина, която накрая стиковете оформят до перфектно кълбо и го снимат.
В смисъл…………………………………………………..
Вятър (Wind)
(2000, 5 мин.)
реж. Нобухиро АихараМного красива творба, но твърде абстрактна, нещо като визуализация на лек музикален фон, напомнящ вятър. Трудно е да говорим за анимация, става дума по-скоро за шарки, които променят формата си с мелодията на вятъра и рисуват различни фигури сякаш под нейния напор. Леко приспивно и вероятно доста лично изпълнение на Нобухиро Аихара.
Kappa (Kappa)
(1999, 13 мин.)
реж. Тацуо Шимамура
Kappa се оказа доста приятна трактовка на японската митология. Става дума за малки водни духчета, доста грозни и гномести, едно от които беше главен герой на тази анимация. Визуално, нещата бяха ориентирани към някаква мешавица между CGI и лайв кадри, на моменти леко биеща на кич, но като цяло интересна. Историята се развива върху древен пергамент и проследява историята на едно от тези Kappa същества, което се мести от река на река с дъждовете и скитори по знайни и незнайни японски местности.
Дотук добре, а с хубавата музика, приличната анимация и красивия самотен меланхоличен привкус, който Kappa наляга върху сърцето, става даже доста добре. Проблемът е, че филмчето е доста дълго, но за сметка на това еднообразно и мен успя дори да ме приспи. Духчето просто скита наляво надясно, има някакви перипетии, но сумарният ефект от творбата напомня точно ефекта на приспивен етно инструментал – хубаво, ама без никакъв адреналин. Това основно му сваля добрите точки за оригиналността.Съдейки по коментарите на авторите, смисълът, вложен от тях, е да приобщи японците към екологията и традициите им. Което Kappa може и да прави, но моята оценка като цяло е средняшка. На сборната страница има линк към сайта на студио Широгуми, което отговаря за анимацията, но там аз поне не успях да намеря филмчето за гледане или купуване, така че ще се задоволите с картинка.
Дръжте лудия! (Au Fou!)
(1967, 10 мин.)
реж. Йожи Кури
Сега, представете си тичащ човек. Тича, тича, тича, близо минута, покрай него се ниже каменна стена. Тича, тича, тича.
Стига до един полицай и го наръгва.
Първата от серията ГЕНИАЛНИ сценки в Au Fou.
Японците, другари, са хора опасни. Много. А също доста смахнати. За да се съгласите с мен, обмислете следното – с цел да алармира обществото за опасността от евентуално
декриминализиране на убийството под напора на естествения прираст (like yeah!), японският режисьор Йоджи Кури сътворява тази колекция от кратки, хм, импресии, в които ХОРА ВЕСЕЛО СЕ УБИВАТ НОН-СТОП ПО НАЙ-БРУТАЛНИ НАЧИНИ.Бих описал още няколко от сценките, но току-виж успеете все пак да я издирите от някъде анимацията, в който случай не бих искал да спойля уникалните простотии, на които Au Fou би ви направило свидетел. Вярно, че оспойлих първата, но пък те са достатъчно на брой, а и съм сигурен, че ефектът от нея няма да избледнее дори да знаеш какво следва.
Визуално произведението на Йожи Кури не може да се отличи с някакъв особен финес, всъщност става дума за най-тривиален рисунък тип много стар български анимационен филм, но така или иначе силата на Au Fou е в безкрайно изобретателните и неочаквани начини, по които хората гушват букета.
Накрая публиката не знаеше да се смее ли, да зяпа ли. Доста правилен ефект, според мен, жалко че авторът явно е имал съвсем друго наум.
Произведено в Япония (Made in Japan)
(1972, 9 мин.)
реж. Ренцо Киношита
Последната анимация не успя да ми хареса чак толкова много, въпреки че имаше култови моменти (и голи японки). В общи линии представляваше някакво представяне на комерсиалната страна на японската култура, но аз лично схванах твърде малко. Визията беше карикатурна, на места с разни колажи на снимки, идеална за целта в общи линии. Действието се развиваше в едно стайче пред погледа на отегчен японец, която зяпаше телевизия. Какво ли не видяхме, нинджи, самураи, въпросните голи японки, терористи, учени, туристи, повечето даже не ги помня.. Вероятно е доста стойностен за хората, които имат по-добра представа от японската култура, поне японистите явно го харесаха повече от останалите в залата. Аз не знам какво повече да му коментирам.
В заключение, тази програма за пореден път затвърди световноизвестния факт, че по-извратена нация от японците скоро няма изгледи да се пръкне. Някои от гореописаните филмчета по скромното ми мнение успяват да надхвърлят дори такива известни постижения на японското чувство за забавление като синхронния секс на трийсет двойки или шоуто, в което участниците трябва да издържат максимално дълго във вряла вода, за да могат да тресат стола (и съответно циците) на явно забавляваща се полугола японка.
Същевременно други анимации бяха наистина много красиви, трети бяха доста оригинални и забавни и изобщо хвала за разнообразието и за идеите.
Е… аз лично прекарах доста приятен Международен ден на анимацията и ако ви попадне някога подобно събитие занапред, не пропускайте.