В геймплейно отношение – ами имаш едно оръжие, което изстрелва портали, и пространството между тях се оказва свързано и около 20-на пъзела, които трябва да решиш с помощта на устройството. Това което прави Portal най-ценната
част от Оранжевата Кутия е атмосферата и хумора вплетен в играта. Протагонисктата е някаво опитно зайче в една лаборатория, която е доведена за да я тества GladOS – интелигентния компютър, по случай Aperture Science Test Your Daughter Day. На края естествено като награда я очаква кейк ...
Хуморът е невероятен – мрачен, циничен и неочакван, изречен със влудяващ синтезиран глас, като всяка произнесена от нея реплика става култ в момента на изговарянето и.
Технически играта изглежда добре – е водата е под съвременните стандарти и обстановката е стерилна, но би трябвало да върви на всяка бракма на която е тръгвал и оригиналният Халф 2.
На мен ми е невъзможно да поставя оценка на играта, защото подобно на Фаренхайт и Shadow Of The Colossus е в своя категория. Нещо отвъд игрането, което въздейства неимоверно много и на множество равнища.
Briefs
Ами понеже сега е лудница откъм заглавия, да понапиша малко и за излезлите наскоро и нетолкова скоро игри.
Свръхдоза посредственост. Личи си, че оригиналните дивелъпъри от People Can Fly не са работили по този експанжън. Култовият кол е премахнат (This is blasphemy! This is madness!), новият дизайн на оръжията е кичозен и само две от нивата са на висотата на старите такива. Главният герой ръси уж култуви реплики през 2-3 минути. Ако не бяха общо три, щеше да е по-гот. Ако бяха и култови ...