The Witcher
Ролева игра в оригинален фентъзи свят, в която главният герой е генно-модифициран стерилен Ван Хелсинг с бяла коса? Каунт ми ин. Изключително интересният и огромен свят на Андрей Сапковски, красивата графика, зарибителният геймплей, алхимията и невероятният покер със зарове – всичко това са компоненти на едно от най-особените хардкор ролеви преживявания, които съм имал от много време насам. Уви, играта си има и своите проблеми – не може при влизане и излизане от къща метър на два да има по 10-15 секунди изнервящ лоудинг, който просто ми уби ентусиазма на 10-тия час цъкане. За липсата на възможност да се изключи аутосейв-а, който е на ВСЕКИ лоудинг просто не ми се говори. Малко след излизането на играта на 31-ви октомври, поляците от CD Projekt пуснаха пач 1.1, който би трябвало да оправя някои от многото бъгове, признавам си, че не съм го пробвал все още.Въпреки гореописаните проблеми Вещерът е един от основните претенденти за титлата ролева игра на годината.
Hellgate: London
Играта, която трябваше да ощастливи всички Диабло-фенове за месеци насам, се оказа прекалено разочароваща.
Повтарящите се нива, липсата на озвучаване на което и да е NPC, еднотипните куестове, липсата на каквото и да е разнообразие при гадините, бъговете, глупавите дизайнерски решения (като например че мечовете в играта се носят с атрибута Willpower, който би трябвало да е за кастърските предмети) – всичко това допринесе Хелгейтът да е просто поредната седмица, която е трябвало да бъде девятка. Признавам си, че на 25-то ниво, след поредното убито зомби (каквито биех и на първо ниво), последвано от крашване, просто ми писна и я изтрих. А тази игра трябваше да е абсолютното хак енд слаш прежиявяване в оригинален сетинг. От което получихме единия сай-фай сетинг, писващата стандартна формула за жанра и нищо повече, покрай който обаче има нула уърлдбилдинг. Искрено се надявам, след няколко пача и евентуален експанжън нещата да се пооправят.Assassin’s Creed
Най-хайпнатата non-sequel игра за последните 2-3 години от особено любимите ми Убисофт Монреал. Уви, нямах достатъчно време да я тествам подробно, така че тук ще споделя само първоначалните си впечатления. Играта се развива на две нива – от една страна сте барман в наши дни, който е отвлечен от поредната тайна неправителствена организация, за да възстанови паметта на един от предците си – наемния убиец Алтаир, като проследи стъпките и съдбата му по време на Третия Кръстоносен Поход в Дамаск, Акра и Йерусалим. Самата игра де факто е именно с Алтаир, който сцепва всякакви възможни coolness-метри, подскачайки по покриви и изпълнявайки рандъм
противоречащи си с физиката движения, междувременно асасинирайки някой и друг кръстоносец/арабин. Визуално играта е абсолютен пир за сетивата, което се знаеше още и от рекламните трейлъри преди време. В геймплейно отношение обаче нещата не седят толкова добре и съм оставен с леко противоречиви усещания. От една страна се гони невероятен реализъм с детайлността на градовете, поведението на NPC-тата и историческия сетинг, от друга – никой не забелязва падащ от 50-тина метра в купа сено, облечен в снежно-бяла роба, човек с окървавен меч... Контролът първоначално е изключително неудобен, но се свиква. Битките поне в началото са доста дървени, въобще не очаквайте много и различни комбота като например в Warrior Within. NPC-тата в градовете, макар и многобройни, използват абсолютно едни и същи реплики, ако ви засекат да правите нещо нередно, което, имайки предвид мащаба и отворения свят на играта, може да бъде простено. Озвучаването на Алтаир е изключително зле... някак си не ми се вписва убиец от 12-ти век да говори с осезаем американски акцент и без никаква истинска емоция. Накефи ме възможността на големи разстояния да си галопира човек с конче и дори да се бие от него, а конете са нещо силно пренебрегнато в игрите :) Засега толкова, надявам се ако ми се отдаде възможност да мога да напиша подробно ревю. В заключение – Assassin’s Creed задължително трябва да се види, но далеч не е перфектен. Версията за компютър се очаква февруари 2008.Call of Duty 4: Modern Warfare
Call of Duty–поредицата най-после изостави WWII-сетинга, за да получим един шутър със страхотен сингъл-плейър. За съжаление нямах възможност да тествам мулти-то, за чиято система на качване на опит и нива (!!!) се чуват само добри неща. Кампанията се развива в наши дни от две гледни точки – американски морски пехотинец и британски офицер от SAS, които се борят, разбира се, с рандъм терористи. Въпреки че е изключителна кратка (6 часа), ще се насладите на един много мрачен съвременен сюжет, поднесен с огромна доза кинематографичност.
Half-Life 2: The Orange Box
...или абсолютната must-buy игрална компилация. Half Life 2 с продълженията му Episode 1 и 2 (излизащ специално с оранжевата кутия), революционната логическа игра Portal (задължително прочетете ревю-то на колегата Dragon, аз няма да се спирам на нея) и Team Fortress 2 – всяко едно от тези заглавия просто трябва да се изиграе, дори да не сте фен на шутърите. Много е приятно да се види как HL2 поредицата "еволюира" геймплейно и графично с излизането на двата експанжъна, като специално Епизод две избива рибата със страхотните си открити пространства и новите врагове. Team Fortress 2 ми допадна много заради страхотния си ала "шпионски филм от 60-те" флейвър и многото различни класи.Въобще празниците идват, и оранжевия кашон е една от особено удачните идеи за подарък!
Clive Barker’s Jericho
И до днес Undying остава една от най-атмосферичните игри правени някога, да не говорим за оригиналния сюжет. От Jericho се очакваше много, именно заради което и разочарованието е огромно. Поемате ролята на група от елитни агенти (можете да играете с когото искате, сменяйки управлявания от вас по всяко време) с различни оръжия и псионични способности, които трябва да преборят поредното древно зло в изключително грозни кафеви, сиви и сиво-кафеви нива. Битките, макар и интересно направени, са изключително накъсани, защото нон-стоп трябва да хийлвате безумно глупавите си съекипници, които умират през две минути. Иначе – еднообразни нива, еднообразен геймплей, просто БЕЗУМЕН край, сигурно общо ПЕТ вида противници... Джерико е толкова далеч от класата на добрите нови шутъри като Биошок и Гиърс, че просто не ги вижда.
Gears of War PCЗа да не зарежете този ферман (ако още не сте разбира се :)), ще напиша само едно изречение ("защото ние не сме гейм-списание" – Моридин) – ако досега не сте играли един от трите най-велики шутъра, правени някога, задължително го направете с версията за компютър, защото има 5 нови нива спрямо версията за бокс и по-добра графика (разбира се, трябва си хубав комп).
Crysis
Тук най-искрено ще си призная – Crysis просто не ми тръгна (или по-скоро ми тръгна като походова стратегия на 1280 с всичко на медиум), а компютърът ми е Core 2 Duo 2.13 GHz, 1GB RAM, Asus 7900 GT (т.е. още не е съвсем за изхвърляне). От прекарания половин час в Матрицата съвсем отговорно заявявам, че това е най-красивата игра, правена някога.