Няма как да не започна този материал с искрения си възторг от това, че в рамките на една година вече имаме второ официално издадено на български аниме (отново от Прооптики) и че също като Паприка, Теконкинкрийт не е някаква орязана боза с български дублаж и без екстри, а съвсем официалното издание, което хората получават по цял свят. Шапки долу и се надявам българският аниме-фен да се поосъзнае малко, да си даде сметка, че не е привилегирован да получава безплатно нещо, за което целокупното 
човечество си плаща, и че разликата в качеството е важна, за да видим и други анимета, издадени в България.След това сърцераздерателно инфо, да пристъпим към самия филм.
Теконкинкрийт е доста алтернативната във визуално отношение и дълбоко емоционална история на две улични хлапета на име Black и White, които живеят в лабиринтоподобния Treasure Town – квартал в центъра на неназован метрополис. По-големият Black е наясно с опасностите на улицата. Той няма илюзии и единствената мисия в живота му е да се грижи за малкия си брат. White е невинен и наивен, привидно неспособен да се грижи сам за себе си, но въпреки това Black зависи от братчето си също толкова, колкото и то от него. White мечтае да живее край морето, да се качи на самолет и от посадената до разбития автомобил, в който двамата живеят, семка да поникне ябълково дърво. Black иска само да е сигурен, че ще додрапат до следващия ден. Но когато в Treasure Town се набърква Якудза, а скоро след нея и мистериозен бизнесмен с бодигардове, които май изобщо не са хора, двете хлапета трябва да се борят, за да оцелеят, а и за да не изгубят връзката помежду си.
Както казах, Теконкинкрийт е много емоционална история и определено не е за любителите на екшъна. Въпреки че такъв има, действието всъщност се развива бавно и атмосферата е повече такава на меланхолия, отколкото действена и динамична. Голяма част от събитията, които в един американски филм биха били център на сюжета, тук са абсолютно недоизведени, защото служат просто за фон на взаимоотношенията между Black и White.Визията е едновременно най-силният коз на анимето и неговата ахилесова пета. Героите са нестандартно нарисувани и не всеки ще може да ги преглътне. Керъктър дизайнерът е Шоуджиру Нишими – аниматорът на Mind Game – и това
определено си личи. Всъщност на мен ми импонират много, но имат малко общо с типичния аниме-стил. Що се отнася до фона обаче, могат да се говорят само суперлативи. Изключителна детайлност и богатство на образите бликат от всеки кадър, показващ Treasure Town. В него няма две еднакви сгради и благодарение на изключителното качество на рисунъка, кварталът е не по-малко герой във филма от Black и White.Интересно е за отбелязване, че режисьорът на Теконкинкрийт e американец – Майкал Ариас, който е участвал под една или друга форма в различни епизоди на Аниматрицата. Другите не-японци в продукцията са британската група Plaid, отговорна за страхотния саундтрак, в който разбира се не може да се мине и без японско участие – финалната песен A Town in Blue е на чудесните Asian Kung-Fu Generation.
Въпреки че не бях чувал за Теконкинкрийт преди да видя трейлъра му на DVD-то на Паприка, филмът си заслужава всяка стотинка, а и мангата на Тайо Мацумото, по която е направен, се ползва с доста сериозно уважение, така че може би ще си я потърся.
Междувременно мога само да препоръчам да си намерите DVD-то (което също е много качествено, както ще видите в една друга рубрика) и да го гледате възможно най-бързо.
Оценка: 8.5/10