Докато растях, по една или друга причина така и не успях да се сблъскам с оригинален японски дублаж. Нещо филмите на Куросава ги бяхме пропуснали в домашната видеотека. Ghost in the Shell пък го гледах дублиран от оня вездесъщ чичко, който навремето омазваше с гласа си абсолютно всички пиратски филми по родната телевизия. Аниметата, които зяпахме по Канала, също бяха на български, а тези, които имах записани на видеокасети от дядо в Белгия – на френски. Кабелна телевизия така и не сдобих – иначе щях да съм гледала аниме и на немски. Та така до преди около 5 години, когато един приятел ми даде шестте епизода на Bastard. И тогава чух истински японски за първи път...
"Елфически език!" Ето това си помислих в първия миг, много добре си го спомням. Бях абсолютно очарована от живота, който буквално бликаше от екрана – нито един друг език дотогава не ми беше показвал толкова много емоция. И никой на никого не се караше. В смисъл, освен когато се караше. Ако бях лингвист, може би щях да кажа някоя експертна мисла, гравитираща около интонация, брой срички, наличие на еди-какви си гласни и съгласни и т.н., но като простосмъртен химик, мога само да отбележа крайния резултат от експеримента: останах омагьосана и много дълбоко влюбена. Дори сега, 5 години по-късно, магията на японския професионален дублаж все още ме държи и кара съзнанието ми да се гърчи от удоволствие всеки път, когато дочуя характерно навързаните срички, възклицания или провлачвания.
До голяма степен вина за това имат и самите гласове на озвучителите (seiyuu), които демонстрират умения и отдаденост, за които блеещите им англоговорящи колеги могат само да мечтаят. Мда, случвало ми се е да гледам даден сериал и на японски, и на английски и с готовност и ръка на сърцето мога да заявя – истината е в ОРИГИНАЛА. С това не искам да омаловажа прекрасните ингилизки войс-оувъри на различни продукти като видео игри и сериали, които са ми попадали (примерно последният английски дъб, на който искрено приритвах от кеф, беше на Ninja Turtles 2003 сериала). Безспорно и там, както навсякъде, могат да се намерят висококачествени изпълнения. Просто анимето си е японски лиценз и единственият език, който му тичка изцяло като усещане и атмосфера, е матерният му.
Матрим: За разлика от Амелия, моя милост гледа аниме сравнително отскоро и затова не може да се похвали с особено умилителни историйки на тази тема. Все пак помня, че в редките случаи, когато се сблъсквах с японска реч (примерно когато част от екипа на списанието изнудваше другата част да гледа аниме), тя ми звучеше доста странно и леко неприятно. Мъжките гласове като че ли все се караха, а женските ми се виждаха толкова пискливи, че човек би си казал, че в Япония дишат хелий, вместо кислород.
Но с навлизането ми в света на анимето бързо ми стана ясно, че в общия случай нивото на японския дублаж е много високо. Полека-лека взех да помня имена на сеюта, да сравнявам различните им роли, а напоследък даже и понякога да пробвам даден сериал главно на база наличието на любими изпълнители в него.
Високото ниво на оригиналните аниме дублажи е обусловено от няколко фактора.
На първо място перспективите за работа пред един тепърва навлизащ в занаята сею – вече се правят по над сто аниме сериала годишно. Отделно има пълнометражни филми, OVA, ONA, драма CD-та (аудио CD-та, съдържащи драматизирани разговори между героите), интернет радио програми за текущите сериали, гигантска гейм-индустрия, в която много се набляга на клипове и диалози, дублиране на чуждестранни игрални филми. Дублирането на аниме се изучава в специални школи и почти няма сеюта, които по съвместителство да са и актьори в игрални филми. С други думи, тези хора далеч не са последната дупка на кавала в актьорската професия, както е положението да речем в САЩ, пък ако щете и в България. Също така имаме и прословутия японски перфекционизъм.
Не на последно място, хората, озвучаващи аниме, не се страхуват да вложат повечко емоция в гласа си и макар, разбира се, понякога да прекаляват, това в общия случай е голям плюс, особено като се има предвид колко много от героите в анимето са емоционални тийнеджъри.
За да не сме голословни, сме приготвили два списъка с някои от най-големите звезди в бранша, плюс персонални фаворити на авторите.
И така, първо дамите (писани предимно от Матрим):
Mitsuishi Kotono – кариерата й започва още в края на 80-те – период, който за много от днешните аниме фенове си е чиста проба праисторическа епоха. Малко ме е срам, но още не съм догледал Revolutionary Girl Utena, гледал съм само един епизод Evangelion и два Sailor Moon (сериалът, който я прави прочута),
затова оценката ми на способностите й е изградена въз основа на по-скорошни нейни роли. На първо място като Миреле в Noir, героиня, лутаща се между хладния професионализъм на наемен убиец и импулсивната си натура. На другият полюс е изявата й като Ексел в Excel Saga, шантава комедия с уникално изчанчени герои. Ексел говори бързо като картечница, като това е съчетано в речите й с култов детински патос и въодушевление – нещо, което просто трябва да се чуе. Като любопитен факт може да се отбележи, че американската дубльорка на Ексел толкова се измъчила, че получила травма на гласните струни и била заменена.
Mitsuishi се откроява и като Марию Рамиус в Gundam SEED, независимо от второстепенната си роля и звездния каст.
За съжаление, в последните години тя се беше почти оттеглила, но наскоро се завърна с епизодични роли в Claymore и El Cazador de la Bruja.
Амелия: Колегата вече е споменал любимата ми Ексел, заради която тази жена определено трябва да получи някой Оскар, или каквато там награда дават на озвучителите, но на мен ми се иска да добавя още няколко свои любимки с нейния глас – зловредната, чаровна и (прекалено) пълна с мозък Канзаки Уруми от GTO, уникално ненормалният женски хамстер Ебичу от Oruchuban Ebichu, бясната Сома Кагура от Fruits Basket и грижовната, нямаща нищо общо като глас с предишните изброени Мисато Катсураги от Evangelion. Незабравима!
Tanaka Rie е една от най-разностранно талантливите актриси в аниме индустрията, което е очевидно дори и човек да знае само няколко от ролите й.
В Gundam SEED тя играе ангелчето небесно Лакус, а в Rozen Maiden се изявява като Суигинтоу, отрицателна героиня, мотивирана главно от неимоверната си омраза. Суигинтоу, апропо, поне за мен е най-брилянтно изиграната (нарочно не казвам "озвучена", защото звучи някак елементарно) злодейка в аниме въобще. Не само защото омразата в гласа й може аха-аха да се пипне с пръст, а и защо Рие е успяла да се справи безупречно и със "светлата" страна на Суигинтоу. Освен като сею, Tanaka Rie се изявава и като певица и има няколко издадени албума. Кариерата й напоследък върви стабилно с изяви в Hataraki Man, Hayate no Gotoku, Red Garden и други.
Надявам се, че скоро пак ще я видим (по-скоро чуем, де) в ролята на психопатка.
Амелия: В интерес на истината, не-аниме участията й са доста повече от аниме такивата и в тях се включват и интересни нещица като конферансие на разни аниме събития, радио водещ, журналист (списва рубрики за някои водещи аниме и сею списания като Newtype) и прочее, и прочее. Тя пее и themesongs към повечето анимета, в които има главна роля. За да допълня списъка на колегата добавям киборгката Чии от Chobits (е, тук поради спецификата на анимето Tanaka-сан няма кой знае колко участие) и якудза-щерката Микихара Рен от Full Metal Panic.
Toyoguchi Megumi се отличава с по-дълбок глас (друг е въпросът, че на фона на така любимите на японците пискливи гласчета това далеч не значи, че жената звучи като българска щангистка, назобана със стероиди). В почти всичките си главни роли, тя играе мъжко момиче, но разбира се говорим за аниме, така че това никак не пречи на героините й да са секси и много популярни сред феновете. Въпросните роли включват Уинри от Full Metal Alchemist, доминантната лесбийка Сато Сей от Maria-sama ga Miteru и гангстерката Реви от Black Lagoon (английската реч на тази героиня просто трябва да се чуе).Амелия: Ние я мразим, безценни. Заради лигавите Уинри и Мег от Bakuretsu Tenshi, безценни. Но заради Реви я обичаме страстно!
Също като Mitsuishi Kotono, Hisakawa Aya се прочува с ролята си в Sailor Moon (като Sailor Mercury). По-късно
двете отново са заедно в Utena и Noir. В Noir Ая се представя прекрасно в ролята на енигматичната Клое, а в Utena показва, че с еднакъв успех може да изиграе и мъжки персонажи, затвърдено по-късно с ролята й като Юки във Fruits Basket. Hisakawa Aya е озвучавала и един от най-развитите образи в анимето въобще – Йоко от The Twelve Kigdoms. Също така има и успешна кариера като поп-идол.Амелия: Не мога да се въздържа да не спомена участията й като мистериозната печална Харука в RahXephon, цицорестата биячка Мая в Tenjho Tenge и най-вече оптимистично настроената идеалистка Рем в Trigun. Гласът й – много специфичен, плътен и мелодичен, ми е един от любимите.
Kuwashima Houko е, по мое скромно мнение, най-големият хамелеон сред жените сею. С еднакъв успех играе и момчета, и възрастни жени, и съвсем лигави момиченца.
Например аз разбрах, че Флей и Натарл от Gundam SEED се озвучават от един и същи човек чак след като бях изгледал сериала и останах доволно изумен от това.
Интересен факт е, че доста от героините й са или абсолютни кучки, които се "радват" на бясната омраза на голяма част от фендъма на даден сериал – например гореспоменатата Флей или Шоукей от The Twelve Kingdoms, или пък толкова заблудени, че човек се чуди дали не е време да ги затворят в стая с меки стени – например Стела от Gundam SEED Destiny и Маргарет от Madlax. В последно време Кувашима изпълни главната роля в пълния със звезди Claymore, така че може да смятаме, че кариерата й върви нагоре.
Амелия: Тук ми се ще да вметна няколко мои любими роли на въпросната, които биха разбили кучешкото й амплоа, а именно самовглъбената, търсеща себе си Марлене от Blue Gender, сериозната, пълна с идеали Санго от Inu Yasha и чистосърдечната и наивната до глупост Филия от Slayers TRY. Освен това тя е единственото сею, което някога е успявало да ме накара да намразя някой персонаж и в червата (като Куон от RahXephon, онова "ра-ра" ще й го натъпча в карантийките ако я видя, заклевам се!). Респект за което! Въобще не я разпознах.
Роланд: Не мога да се въздържа да не се включа с възмущението си, че никой от колегите не е споменал великолепното й изпълнение на Юмура Кирика в Noir. Ролята, с която аз поне станах фен на тази жена. Прочее, Куон от RahXephon е прекрасно озвучена, не я слушайте Амелията...
Noto Mamiko е прочута с нежното си гласче. За разлика от повечето си колежки обаче, Ното не се опитва да достигне ултразвукови честоти и може би в резултат и на това много лесно се разпознава сред морето от твърде пискливи за
европейското ухо гласове, характерни за аниме индустрията. Типичната й роля е на така любимата на японските отаку срамежлива тийнеджърка – например Шимако от Maria-sama ga Miteru и Юкино от Mai-HiME. Трудно е да накараш такива архетипни персонажи да не звучат до болка познато, твърде лигаво, или в най-ектремния случай, като лоботомирани идиотки, но аз поне мисля, че Ното се справя чудесно с тази задача. Но освен това тя понякога играе момчета или по-сложни женски образи като Нина от Monster или загадъчната Енма Ай от Jigoku Shoujo, които едновременно събуждат симпатии сред зрителите, но са и доста плашещи на моменти. А прощалната реплика на Енма Ай към жертвите й си е направо култова.
Kawasumi Ayako има множество главни роли, доста от които в сериали, които аз не съм гледал, така че може и да правя доста неоправдани изводи, но по мои наблюдения тя има две типични роли. Първата е тази на способна и много самоуверена млада дама – например Чикане от Kanazuki no Miko, Ноно от Hitohira, или Saber от Fate/stay night. Също така тя често играе странни героини, на които на пръв поглед май им хлопа някоя и друга дъска като Нодаме от Nodame Cantabile, Оуно от Genshiken или Фуу от Samurai Champloo.
Yukino Satsuki е прочута най-вече с участието си като Чидори във Full Metal Panic. Въпросната героиня обожава да малтретира мъжете около нея и най-вече главния герой на сериала, което явно толкова се е харесало на феновете, че
в последствие неколкократно озвучава подобни образи – като Саки от Genshiken и близначките Мион и Шион от Higurashi no Naku Koro Ni (с тази разлика, че за разлика от Чидори, когато те се ядосат, последствията далеч не са комедийни).Изиграла е също така и няколко от така редките за анимето по-възрастни героини с главна роля (възрастни в смисъл, че вече не са тийнеджърки, не ме разбирайте погрешно) като Ванеса от Madlax. Ненене от R.O.D. The TV и Танабе от Planetes.
Амелия: На мен ми е особено любима в Trigun като огромната Мили, която говори с едно тънко, сладко гласче, абсолютно несъвместимо с титаничната й външност. Наскоро я гледах и като човешката форма на Юруйчи-сан от Bleach, където изпълняваше стандартната си роля на уважаваща себе си, самоуверена, леко деспотична жена. Малко като Чидори. И като Кагоме от Inu Yasha. Много, много любим глас! Прави най-добрите скандали за всички времена!
Kobayashi Sanae не е толкова известна, колкото останалите имена в този списък, но достатъчно се правих на обективен досега. Най-прочутата й роля трябва да е тази на Люси от твърде надценения Elfen Lied, но аз я свързвам най-вече с ролята на Мадлакс от едноименния сериал. Другите й интересни участия включват Фисис от Towards the Terra, Kийора от Nodame Cantabile и Акира от Mai-HiME.
Кой не знае Hayashibara Megumi, кой не е чувал за нея? Смело може да кажем, че тя е най-известната жена сею, особено на запад от Япония, благодарение на култовия статус на Cowboy Bebop и Neon Genesis Evangelion и ролята им за популяризиране на анимето, най-вече в САЩ, но не само там. Освен това, Megumi е и сред най-продуктивните
сею, като освен огромно количество роли в аниме сериали, тя има и десетина соло албума в амплоато си на попзвезда, някои от които стигат до Топ 10 в клациите в Япония, плюс няколко написани книги, че дори и манга като за капак.Надявам се, че колежката Амелия ще допълни писанията ми за ролите на Hayashibara, защото аз съм малко бос по отношение на аниме от миналия век, но поне мога да спомена две от ключовите такива. На първо място, разбира се, е Фей Валънтайн от Cowboy Bebop, която, мисля си аз, не се нуждае от каквото и да е описание. На второ място е Лина от Slayers, която е просто природна стихия с наистина голяма уста, не спираща да мели, но с гласа на Hayashibara грабва зрителите от първите секунди.
Амелия: Аз мога да добавя още култовите й участия като женската Ранма от Ranma ½ (тук е малко като Лина) и Харука Урашима от Love Hina (малко като Фей). Работата й с Kanzaka Hajime не се изчерпва само в Slayers – тя озвучава и изкуственият интелект Канал Волфийд в анимето Lost Universe, на което той е създател. Гледала съм я и като биткаджийката Еле в Shadow Skill, където не е на висотата на Лина или Фей, наистина, но пък като си зажаднял за този невероятен вокален талант не можеш да подбираш.
Интересна клюкина от живота й е, че под натиска на родителите си, завършва японския еквивалент на Филаретов и сега е пълноправна медицинска сестра. Добре, че е успяла да ги пребори. Аниме-светът нямаше да е същият без гласа й...
Sakakibara Yoshiko пък е добре позната на феновете като сър Интегра Хелсинг от анимето Hellsing. Поради спецификите на гласа й, тя се е уредила за вечни времена със звезда на алеята на славата на могъщите властни женски персонажи. Е, да, с това гласенце на садо-мазо господарка няма кой знае какъв избор – или поне аз не съм я чувала да озвучава някое крехко, пискливо пустинно цвете, въпреки че експериментът вероятно ще си струва. Други две нейни роли, за които се сещам на прима виста, са жените-мъже Шинобу Нагому от Patlabor и Кейт Валънтайн от Chrono Crusade. Тя е от по-възрастните сею-та и напълно оправдано една от любимките ми. Гледали сте Hellsing, знаете защо.
Romi Paku (името е корейско поради корейския й произход) е друга представителка на женския пол, която може да ви откъсне главата с плътния си характерен глас и която бихте разпознали в мига, в който се чуе от колонките. Когато не се вживява в ролята на целенасочено подрастващо момченце (примерно Ед от Fullmetal Alchemist, капитан Хитсугая от Bleach, Катсуширо от Samurai 7, и др.), човек може да я открие като някоя от Свръх-Еманципираните Аниме Жени, Ритащи Задници. Светли примери за такива, прясно изкарани от жалкото HDD в главата ми и вечно топлещи сърцето ми, са Маки от Airmaster, Тереза от Claymore, Темари от Naruto, Нана Осаки от NANA. Наличието й в дадена продукция е в състояние да ме накара да кльопна дори най-бездарната аниме бездарност. Страхотна е!Матрим:Какво да ви кажа – просто се влюбих в този глас още от първите епизоди на NANA и смятам, че е много жалко, че подобни сеюта, а и героини като Нана Осаки, са толкова редки в аниме индустрията, за което главен виновник е японският култ към cuteness-a. Освен това искам да спомена и ролята й като Лоран, главния герой от Turn A Gundam, който макар и да има алтер его, което се представя за жена и е озвучаван пак от жена, не оставя впечатление за явен гей, за разлика от така любимите на всички яои фенгърли протагонисти от Gundam SEED и Wing. Последното изречение е донякъде в рамките на шегата, разбира се, но факт е, че Romi Paku се справя чудесно с роли на тийнеджъри.
Амелия: Takeuchi Junko я слагам тук, защото е може би най-популярното сею в момента. Все пак тя озвучава Наруто. Нъф сед, дет се вика. Иначе звънливото й, леко дрезгаво момчешко гласче е създадено точно за ролите на подрастващи, нахъсани детенца като гореспоменатия Наруто и като Гон Фрийкс от НunterXНunter и Дитър от Monster. Тя е и идиотът Фотон от Photon: The Idiot Adventures. Все пак той също е подрастващо момченце, ако и да не е толкова нахъсан. Все още не съм я чувала в женска роля. Би било интересно. ... и господата (писани предимно от Амелия):
Тук просто не мога да си позволя да не започна с Гласа с главно Г – Nakata Jouji (японски еквивалент на Джордж). Няма две мнения по въпроса – този глас МАЧКА и това не е алегория. Ако сте чели Тери Пратчет, вероятно знаете какви са вокалните особености на Смърт. Е, точно за един такъв дълбок, тежък като оловни плочи, смазващ с величието
си бас иде реч. Това е, което създава куулнеса на Алукард в Hellsing и го превръща в един от най-култовите персонажи, пръквани някога. Това е, което рисува драмата и обаятелността на обречените Граф Монте Кристо от Gankutsuou и Фолкен от Escaflowne. Това е, което прави Гаав от Slayers NEXT див, първичен и горящ като огън. Велик е. Велик.Освен ролите, които споменах, Nakata Jouji одухотворява още много други яки персонажи – Кимата Мотохару от Texhnolyze, Кунуги Джин от RahXephon, Бандо от Elfen Lied (единственото сносно нещо в това аниме освен оупънинга). Оловната нишка на гласа му може да бъде хваната в още десетки продукции, къде за по-дълго, къде за по-кратко. Но като се появи, пронизва като куршум. Не може да се сбърка с друг.
Кариерата му извън анимето включва (освен стандартните озвучавания на видео игри и чужди филми) участието му като актьор в някои японски лайв-екшъни. На всичкото отгоре говори френски с неприлично добър за японец акцент. Няма обаче да ви разказвам до какъв душевен оргазъм ме докарва онова "Mesdames, Messieurs, bonsoir!" и последвалата френскоезична интродукция в Gankutsuou, защото статията ще стане прекалено неприлична...
Tomokazu Seki е друго супер известно лице на японската сею сцена, което ми е оставило впечатление, че озвучава едно поне 70-ина процента от всички анимета, появили се на пазара в последните 15 години. Няма лошо – гласът му е
страхотен и той го използва ужасно добре. Понеже ролите му са някакви милиарди и аз, макар и с оскъдна аниме култура, съм гледала страшно много негови участия, реших да спомена само най-любимите си от тях. Иначе мога да си изброявам до утре. Безспорният ми любимец е милитъри фрийка Соске от Full Metal Panic. Просто ОБИЧАМ да го слушам как казва affirmative на японски (нещо като коо-тее-даа). Като цяло най-често срещаното му амплоа е това на готин, добре изглеждащ, безкрайно нервен младеж, много често от главните герои. Типични примери са Ван от Escaflowne, Кйо от Fruits Basket, Кунио от GTO... В някои роли е по-кротък (Мията Ичиро от Hajime no Ippo, Брандън от Gungrave) и тогава човек може пълноценно да се наслади на спокойната леко хладна мелодия на гласа му. За мой тих ужас точно тя е причината въпросният глас да е доста популярен в някои покъртителни шонен-ай и шожо недоразумения (Камуи от Х, Едуард от Meine Liebe, Шиндо Шуичи от Gravitation и т.н.).Извън аниме ролите си, той се изживява като певач с няколко собствени албума и дори актьор в разни японски филми. Повече информация може да намерите на следния линк.
Матрим: Tomokazu Seki е много талантлив сею, но поне на мен ми се струва, че за съжаление твърде често се изявява в едно и също амплоа – на малко или много дразнещ тийнеджър, питаеш нездравословна любов към скандалите, крясъците и цупенето. Освен споменатият от Амелия Кйо, в тази категория влизат Изак от Gundam SEED (кандидат за световния рекорд за съотношение брой гневни викове към общ брой реплики) и Чиаки от Nodame Cantabile. Повече ми харесват героите му, които съвсем си живеят в някаква тяхна си паралелна реалност – като култовия Соске.
Takehito Koyasu – още един от Великите. Изключително специфичният му глас е доста търсен в дублажа на аниметата и като се вземе предвид сравнително дългият му стаж, става ясно, че продукциите с негово участие са
толкова изобилни, колкото и тези на колегата му Tomokazu Seki. Моята първа среща с него беше в Slayers като Резо Червеният жрец. Смея да твърдя, че фалцетния му психопатски смях ме травмира завинаги. После вече съм го гледала в какво ли не – като Кира в Angel Sanctuary, Ил Палацо в Excel Saga (убийствена роля), Какей Джубей в GetBackers, Баладбърд Лий в Gungrave, Люк Валънтайн в Hellsing OVA, Такахаши Рйоске в Initial D (братчето му Кйоске пък беше Tomokazu Seki, много брутално комбо), Му ла Флага в Gundam SEED, Юри Михайлоков в Planetes и прочее, и прочее. Ролите му са общо взето разнообразни и не могат да се обобщят в някакъв типаж. Има и едно изпълнение, в което разбива спокойното куул клише на психопат пред истеричен пристъп и изпада в една вселена от нелепи изродски проявления и много, много крясък – като Куроянаги Рйо в Yakitate!! Japan. Там е цяло откровение да го слушаш...Той също е от предпочитаните шонен-ай/шожо сею-та. Има такива роли в Bronze (Такуто Изуми), Gravitation (Сакано), Loveless (Ритсу-сенсей), Meine Liebe (сър Айзък). Освен това е създател на шожо мангата Weiss Kreuze (това току що го научих и много се удивих). Не му е чиста нещо работата на чиляка...
Иначе и той попейва, за озвучаването на драма, игри и разни не-аниме неща мисля няма нужда да споменавам. Повече информация – тук.
Матрим: Не мога да се съглася – все пак, ако приемем, че Tomokazu Seki е играл в 70 процента от аниметата от последното десетилетие и половина, то Takehito Koyasu трябва да е бил в 200 процента от тях. Оставяйки стъкмистиката и шегите настрана, искам да кажа, че за мен това е Гласът – човекът е невероятно продуктивен, може да бъде разпознат след първите няколко произнесени думи и въпреки това се справя перфектно с абсолютно всякакви роли. Респект не, ами респект на квадрат направо.
Следващ в списъка е Yuuji Ueda. Той спада към по-старата генерация от сею-та и нещо напоследък май не е толкова популярен, колкото преди, което ме натъжава предвид факта, че е един от любимите ми гласове. Ще го запомня
основно като Саноске от Kenshin. Там е просто страхотен и разгъва пълния потенциал на хубавия си глас с доволно характерния му тембър. Ужасно обичам да го слушам как се ядосва и крещи – то си е радост за ухото. Друга подобна роля му е Като в Angel Sanctuary. Много често се превъплъщава в някой особено мухлив мухльо – Кейтаро от Love Hina, Тачибана Кйохей от Bakuretsu Tenshi, Хироясу Уеда от Chobits, Такамизава Шуичи от Midori no Hibi. Помня, че това ме изуми, когато го чух за първи път – човекът е като някое шизо. В тези му роли няма НИЩИЧКО от Саноске, ама нищичко. Чак пък такава брутална промяна в гласа не ми беше попадала. Иначе има и един преходен вариант между тези две крайности, който може да се чуе от Chairman-а в Genshiken, Шинобу Морита в Honey and Clover и Адашино-сенсей в Mushishi. 
Wataru Takagi пък е царят на идиотите, предвид брутално гениалните му изстъпления като Онизука в GTO, Гендзо в Tenshi na Konamaiki, Аоки в Hajime no Ippo, Коши Рикудо в Excel Saga и т.н., и т.н. Няма друг мъж, който да се лигави по-добре от него. Дрезгавият му глас е адски подходящ за озвучаване на разни отрепки от улични банди, които се срещат в почти всички анимета и които за мое огромно съжаление имат продължителност на живота от порядъка на секунди. Виждала съм го и в сравнително сериозна роля – като Валгаав в Slayers TRY. Много готин беше, ма той куулнесът си го умее. Вижте Онизука, примерно.
Матрим: Miyano Mamoru е новата голяма звезда сред мъжете сею. До 2006-а той беше известен главно с ролята на Киба от Wolf's Rain, но истинската слава го спохожда с участието му в Ouran High School Host Club, където озвучава Тамаки и най-вече с ролята на Лайт в големия хит Death Note. Тази година Мияно затвърждава статуса си с добро представяне в El Cazador de la Bruja и със спечелването на главната роля в стартиралия в началото на октомври Gundam 00. Типичната му роля е тази на повече или по-малко вманиачен идеалист, който често има и своята тъмна страна. Има участия и като актьор в лайв-екшъните по Prince of Tennis.Yamaguchi Kappei е определено един от най-колоритните ми любимци. Успях да се убедя колко е готин и колко много обича това, което прави, докато му гледах простотиите в екстрите на Dead Leaves DVD-то. Там той е в ролята на
Ретро – пича с телевизор вместо глава. Гласът му е един такъв младежки, понякога ми звучи все едно притежателят му е хремав. Много е специфичен и много лесно се разпознава. Най-любимата ми негова роля е на мъжкия Ранма от едноименното аниме. Работата му по персонажите на Takahashi Rumiko не се изчерпва само с това – той озвучава и Инуяша (от анимето Inu Yasha, каква изненада!). В The Twelve Kingdoms пък се появява като сериозния кирин Рокута (съветника на Шоурюу). А като заговорих за изненади – последната негова роля, която гледах, беше L от Death Note... Туш! Това го разбрах, чак след като приключих анимето. Наистина звучеше страшно различно от обикновено. Но съвсем на място и професионално, както винаги. Има и няколко издадени музикални соло-албума.
Yamadera Kouichi е незабравимият Спайк от Cowboy Bebop. Тази роля ме накара да се влюбя в гласа му. Имала съм удоволствието да го слушам и в други "тежки" и значителни превъплъщения, които оставят белег за цял живот – Майер Линк от Bloodlust, Тогуса от Ghost in the Shell, Джубей Кимагами от Ninja Scroll (movie). Не вярвам за тези роли да е имало по-подходящ от неговия сериозен, спокоен и понякога меланхоличен глас. Умее си го човекът. Друго нещо, които умее, е да се прави на идиот – вижте примерно Рйога от Ranma ½, там е просто брутален! Подобна изродска роля е и тази на Папачарино Нанадан от Photon: The Idiot Adventures. Имената говорят сами...
И сега ще се върна назад във времето още в 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век, когато се пръкват някои от най-култовите и обичани аниме персонажи (със съответните гласове към тях), които макар и не чак толкова известни в България, се радват на голяма популярност в Япония и останалия свят, разполагащ с аниме далеч преди ние да научим за него.
Yamada Yasuo е култовият глас на още по-култовия Лупин от анимето Lupin III. Като оставим настрана факта, че в Япония няма човек, който да не е гледал това заглавие, самият глас на Yamada-сан заслужава внимание, защото е без еквивалент в аниме-средите. Лупин не е като някой мазен бишонен с дълбока и много мъжествена реч. Напротив – някак кротък и старчески звучи, а може и да ми е направил такова впечатление, защото първите Лупин филми и епизоди, които ми попаднаха, бяха от по-скорошните и в тях сею-то вече е бил на бая годинки. Но наистина – много различен и интересен избор за един толкова известен главен герой. Не съм гледала нищо от другите участия на Yamada Yasuo (то няма и много, като се има предвид огромното количество епизоди и филми за Лупин, които е трябвало да дублира). За съжаление той е покойник от цели 12 години.Kamiya Akira има няколко изключително прочути роли. Едната е тази на гениалния суийпър-женкар Саеба Рйо в City
Hunter и продължението му Angel Heart. О-бо-жа-вам го! Този човек успява да звучи както си поиска – от супер сериозно (и чак болезнено куул) до тотално лигаво, като понякога успява да мине дори Wataru Takagi по тоя параграф. Гласът му прелива от мек, леко дрезгав и мелодичен до някакъв невъобразим блеещ лигоч. Уникален! В другата си много известна роля – тази на Кенширо от старото Fist of the North Star – е доста по-темерутлив и следователно не ми харесва чак толкова, но то всъщност май няма аниме превъплъщение на тази земя, което да бие Саеба Рйо по любимост. Kamiya Akira е бил доста популярен през 80-те и има много участия от това време, които за съжаление все още не съм гледала, понеже са трудни за издирване. Сред ролите му са и Когоро Мори в Detective Conan и Шутаро Мендо в Urusei Yatsura. Освен аниме-дъбването, човекът се занимава и със записване на музика, свирене на бас и водене на радиопредавания по радиото и нет-а.
Ohtsuka Akio има сравнително малко главни роли на фона на общия им брой, но пък e световно известен като Бато в Ghost in the Shell. Знаете за какво иде реч – могъщо боботене, което подхожда на могъщи персонажи. Кефи на макс! Друго негово разкошно изпълнение е на лейтенант Калинин от Full Metal Panic. Иначе има малки участия в половината ми любими анимета, където може да бъде разпознат и под скъсан чул. Той е и доста популярен дубльор в множество чуждестранни филми.
Takehito Koyasu и Tomokazu Seki далеч не изчерпват подходящите за разни педерастливи анимета гласове. Следващите три сею-та, които съм подбрала, също имат в актива си разни съмнителни не-дотам-мачо изпълнения, наред с останалите, заради които всъщност са ми влезли в топ-листата. Все пак и аз си падам по бишонени понякога. А бишонените просто ТРЯБВА да звучат по този начин:
Miki Shinichiro – като изключим Тсузуки в умопотресаващо малоумното Yami no Matsuei и Катан в Angel Sanctuary, май останалите познати мене роли на въпросното лице са сравнително хетеро. И готини. Той е женкарят Курц Вебер от Full Metal Panic, Урахара от Bleach, Ален от Escaflowne (ок, де, тук в интерес на истината прилича на нещо като средновековен метросексуален...), Такуми от Initial D, Мулен Шетланд от Last Exile, Тетсу от Sai Kano, Кюзо от Samurai 7. Все хубавци, по които да си паднеш. Още повече, че говорят с оня магически леко гърлен супер секси глас, който кара женските крака да се подкосяват. И да правят други работи. Ех...Seki Toshihiko – този човек заслужи вечните ми адмирации като Легато Блусъмърс от Trigun. Имаше една сцена, в която си поиска нова вилица, след като неговата беше счупена при престрелка в някакъв бар. Пускам си я от време на време, когато ми се прииска да се унищожа психически. Не. Е. Честно.
Не, наистина. Не е честно човешко същество да може да говори с такъв убийствено красив, спокоен, мек, леещ се глас. Престъпление е. Срещу нежната част от човечеството.
Други негови роли, всичките до една достойни за запомняне, без значение от второстепенността им, са Rau Le Creuset от Gundam Seed, Rey Za Burrel от Gundam Seed Destiny, Ирука-сенсй от Naruto, Юримару от Ninja Scroll (movie), Манива от Paranoia Agent, Ишики Макото от Rah Xephon, Мус от Ranmа ½, Бенитора от Samurai Deeper Kyo, Гроув от Bloodlust, Ирие Кйоске от Higurashi и т.н. Както се вижда – доволно разнообразие от персонажи, с които човекът се справя много добре. Сред по-гейските му изпълнения са Уатари Ютака от Yami no Matsuei, Лудвиг от Meine Liebe и Count D от Petshop of Horrors. Матрим: Гласът на Злотo™. Жалко, че не мога в детайли да го похваля по този показател, защото ще оспойля здраво разни сериали, в които не е очевидно от самото начало, че героят му е злодей, но мисля, че Легато е достатъчен довод. Не съм кой знае какъв фен на Trigun, но понякога ми се ще да го изгледам отново, почти само заради Легато.
И последен, но не и по значение – Inoue Kazuhiko – любимият ми Какаши-сенсей от Naruto. Знаете го – убер готиния
мистериозен тип, с маската на лицето и мръсните книжки в ръцете. Със зрял, леко гърлен глас като на Toshihiko Seki, ама не съвсем, защото е достатъчно индивидуален и специфичен, за да може човек да го различи сред 1000 други. Като Айон в Chrno Crusade беше особено впечатляващ. Напоследък го засякох в Bakumatsu Kikansetsu Irohanihoheto като Сотетсу Ибараги и в Romeo x Juliet като Уилям. Сред другите му роли са Антъни в бозицата Candy Candy, Хатори във Fruits Basket, Рейджи-сенсей в Guu, Yuki Eiri от Gravitation (да си оправдае мястото тука все пак). Имам подозрението, че той беше и изобретателят педофил от Excel Saga. А току що видях, че е участвал в японската версия на Starship Troopers като Смит. ТРЯБВА да си го намеря това!!! И той, подобно на много от колегите си, има издадени албуми с авторски песни и музика.Та така. С болка в сърцето се наложи да пропуснем някои от любимците си, защото Роланд обеща да ни набие, ако прекалим. Съжаляваме, че не можахме да дадем повече линкове към сайтове, посветени на изброените тук сею-та. Тези, които са посочени в основните ни източници на информация (www.animenewsnetwork.com, http://www.usagi.org/~doi/seiyuu/ и http://www.seiyuu.info/) съдържат адски много сведения, но за съжаление са на японски. Можете да намерите кратки индивидуални статийки за някои от сею-тата в Уикипедия. А ако ви трябва повече инфо – Google is your friend!
Пък следващия път като седнете да гледате аниме, заслушайте се внимателно. Може да откриете някой от професионалистите, за които сме писали. А може и да си набележите някой нов и да търсите гласа му в заглавията, с които се забавлявате. Много е готино като си разпознаеш човека и кратката справка с нета докаже, че си прав. Опитайте и ще видите, ако не сте го направили вече.