За съжаление обаче очакванията ми не бяха оправдани. Всъщност, аз съм си виновна сама, че се излъгах. Бях толкова заслепена от думичката horror в заглавието на анимето, че пропуснах думичката samurai. Защото тук всъщност става дума за японски фолклор. А японският фолклор, колкото и да е интригуващ, нещо не може да ме изплаши както трябва.В интерес на истината, разочарованието ми премина доста бързо, пометено от идейността и стила на проекта. Анимето е само 11 серии, в които са поместени 3 кратки истории, абсолютно различни една от друга и като рисунък, и като усещане, и като изпълняващ екип. Обединява ги единствено общата тема – страховитите приказки от времената на самураите. Намирам това за доста оригинално и заслужаващо си и донякъде ми е терсене, че заглавието остана незабелязано и неоценено от масовата публика.
Хех. Сефте.
Първата история е най-дълга и е най-близо до това, което бих нарекла хорър. Базирана е на стара японска кабуки пиеса, създадена през 18 век от Тсуруя Нанбоку (комуто принадлежи наративът в тази част на анимето), и в нея се разправя за проклятието на измамената красавица Ойва, която бива отровена и обезобразена от съпруга си Тамия Иемон, за да може той да се ожени за по-богата жена. Ойва се превръща в мъстящ дух, който изтребва всички отговорни за трагедията й и преследва Иемон до смъртта му. Класическа история за призраци, която, за да е още по-крийпи, покосява и онези, които я разказват или пресъздават по някакъв начин. Като мен. Опааааа...
Tenshu Monogatari
И ето, че стигнах и до последната, най-кратка (само 3 епизода) история, която обаче се превърна в моя любима още в мига, в който я видях, и както благоволих да се изразя в няколко форума, "ми отвя главата" със зрелището, което ми предостави. За разлика от двете преди нея, тя е оригинална творба на режисьора Кенжи Накамура, който има пръст и в създаването на Кемонозуме. Просто нямам думи да изкажа възхищението си от това творение! Но нещо взех да се самоизпреварвам. Преди да почна да бълвам хвалебствия по уникалната визия, нека първо кажа две-три приказки за какво иде реч.
Звучи доста обикновено, но е реализирано убийствено добре. Начинът, по който хората от къщата се офлянкват да изплюят камъчето и заглавичкват нашичкия с някакви половинчати информации, просто ми пълни сърцето. А визията? Визията е ЖЕС-ТО-КА! Нещо средно между Mind Game и Gankutsuou – великолепен изродски рисунък с бахти и цветовата оргия откъм текстури и фонове! Само вижте къщата, в която се развива действието! Керъктър дизайните са дело на Такаши Нишимото, който се справя просто чудесно като за първи път (първи път откъм керъктър дизайн. Иначе има дълъг списък с тежки заглавия в служебната си биография, между които Ghost in the Shell, Eva, Planetes, Armitage III OVA и прочее). Изобщо, Бакенеко се оказа едно наистина яко визуално преживяване. Още по-яко е, че сега излиза цяло 12-серийно аниме, Мононоке, с абсолютно същите похвати на рисуване и със същият шаман-пич в главната роля. Признавам, идеята с гоненето на духовете има още хлебец в нея и се надявам да не я оплескат. Много ми се гледат още 12 убер здрави епизода като тези трите...
Ayakashi e много приятно и за ухото. Опънингът е адски стилен – рап с японски фолклорни мотиви (изпълнителят е Mr. Drunk) – и в него за всяка от трите части са използвани картини от съответната история, която върви в момента. Същото важи и за ендинга – красива японска песен с характерни женски извиващи вокали (на Masataka Matsutouya). На тях се дължи до голяма степен това усещане за стил, с което анимето разполага. И да, знам, че тук за пореден път се копира примера на Samurai Champloo за вкарването на рап в саундтрака, но пък се е получило добре, к'во. Вече инсърт музиката е различна за всяка от трите части и е много приятна, особено в Бакенеко.