Макар и със сравнително скромен опит, винаги съм приемал клубните сбирки на фендъма по-скоро като възможност качествени хора от различни краища на страната да се съберат, да разпуснат за някой друг ден в приятна компания на стари и нови приятели и добре изстудена бира. Е, Аквалонията ми предложи малко по-различна гледна точка. Не, че гореизброените елементи не присъстваха, хората до голяма степен бяха същите стари познайници от други сбирки, но определено запълнената програма и оживената Варна придават по-различно усещане на преживяването.
Рано сутринта в петък се изхързулих на крайморската жп-гара след дълго и ръбато пътуване, предшествано от осемдесетминутно чакане на това чудо на българския транспорт – бърз влак София-Варна. Планирах кротко да се разтека из варненските улици с намерение да докажа колко съм ефективeн в скоростното и безвъзвратно загубване, но се случи така, че веднага срещнахме познати – колегите LifeJoker и Nerksis от Старлайтър, както и Хана от варненския клуб. Пихме по едно кафе (някои и по бира), изфукахме се на кой с по колко са му увеличили заплатата (хъ-хъ), а накрая Хана уби цялата сутрешна интрига, като ни заведе на стотина метра от квартирата ни.
След като отметнахме най-важното нещо в програмата, а именно – плажа, излязохме да се поразходим из красивата и забързана Варна. Въпросната разходка бе важна по две причини. Първо, изпитах NDE (near-death experience), благодарение на един любезен шофьор. За жалост не получих космическо просветление, но пък сериозно ме хвана яд, че май изпуснах Лудия Макс, без да взема автограф. Второто важно събитие беше, че успях да навия по телефона незаменимия си колега по лиготия и алкохолонавтика Бенедикт от Старлайтър (по-известен като Б1) да се донесе до Варна чрез гореспоменатата машина на времето "бърз влак", само че по маршрут Пловдив-Варна. Човекът подаде оставка в работата, заряза жената, остави председателството на пловдивския клуб Соларис на заместниците и се изстреля към морето. Не, че съм се съмнявал в него де, пък и жена му, и всички останали са му свикнали, така че всичко беше на шест. Надвечер, отново петък. В Младежки дом постепенно се събра доста голяма тълпа, за да присъства на официалното откриване на събитието. След него последва представяне на изложбата на младия творец Юлиян Манев, който, трябва да се отбележи, рисува доста добре, предимно фентъзи мотиви,
съдейки по изложените картини. Програмата продължи с лекцията "Историческите възстановки в България", която определено си струваше, тъй като бе събрала представители на Археологически музей Варна, Прабългарска школа за оцеляване "Багатур", средновековно общество "Модус Вивенди", Комитет "Родолюбие", Национален клуб "Традиция", Дружество за исторически възстановки и каскади "Чигот", а освен това имаше и доста интересен снимков и видео материал. Лично на мен най-силно впчетление ми направи Багатурът®. Пичът беше повече от внушителен и може и да не беше най-ошлайфаният говорител, но пък респектираше с големи рамене и глас по багатурски. А идеята зад общества като Чигот, Модус Вивенди, Багатур и останалите е много хубава, най-малкото защото събира хората заедно и създава възможност да избягаш поне за малко от реалността. Скоро обаче реалността си каза думата под формата на гнусна жега и целокупната шедоуденсърска орда се понесе из Варна с плам в очите и солидно озвучение в стомасите. След като не си намерихме подходящо за опустошение затънтено село, се примирихме с една нелоша кръчма и се заехме да планираме предстоящата през следващия ден презентация. Първоначално мислехме да наемем снайперисти, за да се отървем от конкуренцията и да приберем обещаните от шефа премии, но се сетихме, че още не сме взели заплатите от по-миналата Коледа, и съответно вариантът с килърите се провали поради финансова несъстоятелност. Затова пък Трип, с помощта на останалите, разработи свръхсложна схема за представянето. Е, на следващия ден триото лектори от Шадоуденс всъщност звучаха много убедително и последователно (Да не споменавам, че бяхме по-стилни от бой-група – бел. Рол), но трябваше да видите оригиналната схема!!! Убеден съм, че и квантов компютър трето поколение щеше да забие, докато я обработва.
Събота. 5:30 сутринта. Устремил съм се към жп-гарата да посрещам Бенедикт. Спи ми се, две не виждам. Е, влакът с невероятностен двигател отново ме изнедада приятно, макар че този път изкриви континуума само с 50 минути. Денят се очертаваше натоварен. В 10:30 по програма трябваше да започне презентацията на бг онлайн-списанията за фентъзи и фантастика. И не само започна, ами и свърши даже, при това без жертви. Гига откри Дани от Старлайтър, а след нея чаровната Тони изнесе показно, като представи творчеството в Света на Диска на Пол Кидби, подкрена от добре подбрани визуални материали. След тях пред публиката се изявиха Цитаделци, които заявиха твърдата си позиция против войната в Ирак и подозирам оставиха с разтреперани колене всички фенове на Хари Потър, Star Wars и Ерагон в залата. Любо (а.к.а LifeJoker) пък разкри тайните планове на сивостенци. Дойде ред и на нашите хора. Трябва да им призная на Рол, Мор и Трип, баш за бой-банда са правени (а, ш'се сетиш – бел. Рол). Дълбокият бас на Трип, тайните от кухнята и бъдещите проекти, които Рол разкри, трогателните истории от древната история на Шедоуденс, разказани от Мор... абе направо очароваха публиката. Тя всъщност не беше особено многобройна, така че и да не са я очаровали наистина, май представителите на фензините бяха повече от зрителите и съответно никой не се осмели да мята домати. Имаше даже учудващ брой въпроси, отговорите на които лекторите колегиално си поделиха. Абе, изобщо идилия. Мейк лов, нот уор, дето се вика. За лов не знам де, но поне мероприятието мина учудващо миролюбиво и много задружно. 
След лекцията решихме да разпуснем и се занесохме отново на плаж. Затова пък пропуснахме три от лекциите следобяда, от които тези за траките на д-р Валерия Фол (която бях слушал на една таласъмиите в старозагорските минерални бани) и за фантастиката и фентъзито в рок-музиката на Димитър Риков от сп. Про-рок ми се сториха интересни, а и явно са били такива, съдейки по отзивите. Поне успях да се пласирам за лекцията за Пратчет на Григор Петров от варненския клуб "Землемория". Който не си даде много зор да човърка из дълбините на Пратчетовия гений, но понеже това надали изобщо е възможно, му е простено. Затова пък се зарибих да си препрочета поне половината от по-старите книжки за Диска, имаше и шаренка презентацийка с картинки и кадри от екранизации по Пратчет, така че оценката е положителна. Дойде вечерта и отново се пренесохме на плажа, където трябваше да се проведе фейс и боди-арт работилница. За жалост май се оказа, че боите били изчезнали, но пък вместо това се насладихме на огнено шоу, светлинни колела и танцуващи факли на фона на приятния метъл, звучащ от нечий плеър. Освен това ни раздадоха и светещи в тъмното гривни. Бонбон. До края на вечерта сменихме на няколко пъти масите и кръчмите, напук на и без това солените цени върнахме няколко непоръчани салати, а докато се приберем до квартирата, вече бяхме четирима, тъй като подслонихме и колегата Волкос.
Проблеми обаче нямаше, понеже той явно беше качил достатъчно експириънс и беше овладял до съвършенство изкуството да се промъква незабелязан от хазяите. Затова пък се запознахме с доста странен и напомпан със стероиди индивид от съседния апартамент, който явно всяка вечер ни причакваше на входа с надеждата да си устрои въргал. Е, разменихме си любезности две вечери поред. Стана ми малко тъжно за младежа. Явно или не го пускаха в нито една дискотека в града, или пък беше зажаднял за затворническа любов, но какво да се прави, трагедии има по целия свят. Последният ден на Аквалонията беше повече от приличен. Сутринта посетихме лекцията за алтернативните източници на енергия, водена от доц. д-р инж. Атанас Атанасов, член на Съюза на учените в България. Изложението беше доста добро, макар че темата се отплесна по-скоро към проблемите и недостига на българската енергетика и придоби твърде практически характер, а щипка прогностика и фантастика според мен нямаше да навреди. Към края лекцията беше доста нахално прекъсната от някаква репортека, чиято обедна почивка явно приближаваше. Мацката дръпна доцента по настрани и почна да го интервюира, а аз си излязох. Последва може би най-интересната тема за цялата Аквалония – "Митологичните образи на змея, върколака и самодивата в българската фантастика и фентъзи" с лектор Ани Илиева, по-популярна като Йоан Владимир. Ани разви доста подробен анализ на митологичните същества, подкрепен с професионални познания на филолог, което за пореден път ме убеди, че всъщност имам твърде оскъдни познания за българската митология. В изложението беше включено и илюстративно четене на откъси от произведения на някои от най-добрите автори на българска фантастика в момента, сред които Йоан Владимир, Ивайло Иванов, Николай Теллалов и Георги Малинов. Цялата работа идва да покаже, че в България далеч не цари чак такова творческо мъртвило, щом един тематично насочен конкурс като Таласъмията е дал тласък на толкова много добри произведения и е послужил за проходилка на авторите им.
На обяд се втурнахме да търсим подаръци и отново успяхме да попропуснем няколко лекции. Затова пък хванахме страхотния завършек на програмата – Бурзум ТВ или иначе казано прожекцията на чудесните видео-миксове, сглобени от Samwise. Star Lords (мисля, че е ясно какво е миксирано в случая) и 309 са култови гаври, мордорският телешопинг и рекламният блок също бяха приятна изненада, но за мен най-добра беше музикалната класация Мордор Топ 9, която имахме удоволствието да видим и на Толкин феста в Пловдив. Fear of the Dark в изпълнение на Mithrill Maidens, Приспивна песничка от Мордорската филхармония, The Crown and the Ring на Manowarg, Crazy Gollum и още много други... Евала на Самознай за играчката. А след това дори имаше и черпене с торта, осигурена от землеморци. Като цяло се получи доста приятно събиране, а аз все повече си затвърждавам мнението, че подобни мероприятия са идеални за сплотяване на фендъма и създаване на нови ценни познанства. Да се надяваме, че такива ще има все повече и ще бъдат все по-посещавани. Предстои Булгакон в началото на септември, където надявам се ще бъде още по-интересно.
Програма на Аквалония 2007 :
Петък, 10.08.2007
18:30 – 18:40 ч. Откриване на Аквалония 2007
18:40 – 19:00 ч. Представяне изложбата на младия творец Юлиян Манев
19:00 – 20:30 ч. "Историческите възстановки в България" – презентации и дискусия ( участват представители на Археологически музей Варна, Прабългарска школа за оцеляване "Багатур", средновековно общество "Модус Вивенди", Комитет "Родолюбие", Национален клуб "Традиция", Дружество за исторически възстановки и каскади "Чигот")
Събота, 11.08.2007
10:30 – 12:00 ч. "Българските он-лайн списания за фантастика" – презентация и дискусия (участват представители на списанията Сивостен, Старлайтър, Цитаделата, Шадоуденс)
12:15 – 13:30 ч. "Средновековна работилница" – лекция и демонстрация. Представя Дружество за исторически възстановки и каскади "Чигот"
13:30 – 14:30 ч. Обедна почивка
14:30 – 16:00 ч. "Светът на траките", лекция на ст.н.с. д.и.н. Валерия Фол, Институт по тракология към БАН
16:15 – 17:45 ч. "Фантастика и фентъзи в рок-музиката", лекция на Димитър Риков, Списание Про-рок
18:00 – 19:30 ч. "Галактиката на Тери Пратчет", лекция на Григор Петров, клуб "Землемория"
20:00 ч. – Аквалонска морска вечер – фейс и бодиарт на плажа
Неделя, 12.08.2007
10:30 – 12:00 ч. "Алтернативни източници на енергия", лекция на доц. д-р инж. Атанас Атанасов, член на Съюза на учените в България
12:15 – 13:45 ч. "Митологичните образи на змея, върколака и самодивата в българската фантастика и фентъзи", лекция на Ангелина Илиева, писател
13:45 – 14:30 ч. Обедна почивка
14:30 – 16:00 ч. "Оръжията в научната фантастика", лекция на инж. Александър Минчев, Астроклуб "Канополис" към Варненска обсерватория
16:15 ч. – "Ехо от Подземието", прожекция на Александър Кинов, Виртуален Толкин-университет "Арменелос"