Едва ли има нужда да казвам много за сюжета, освен ако не сте прекарали последното десетилетие скрити в някоя пещера насред пустинята.
Накратко – Хари очаквано се изправя срещу Волдемор за онази последна битка, която ще реши съдбата и бъдещето на Магическия свят, като междувременно по пътя към това финално приключение научава много неща за света и миналото...
По тази причина минавам направо към впечатленията си от книгата.
Плюсове и минуси:
–
Началото за моя голяма мъка е прекалено бавно и лишено от достатъчно събития.
Не, че не се чете, но някак кара читателя да се зачуди кога по дяволите ще научи
нещо по-съществено от това, че видиш ли Норберт (за недосетилите се – дракона-домашен
любимец на Хагрид от първата книга) всъщност бил Норберта – прекрасно, един
детайл, който някак прехвърля мост между книгите, но когато той е единственото
нещо, което хваща внимание за две-три глави от книгата, това не е много добър
знак.+ Но след като сте минали през първите 16 глави, книгата започва да набира скорост и много бързо става динамична и интересна – точно каквото читателят търси.
+ За отбелязване е, че по отношение на развитието на персонажите The Deathly Hallows прави доста голяма стъпка, и то за повечето от героите. Не само Хари, но и Рон и Хърмаяни с времето успяват да попораснат и да не изглеждат прекалено детински на фона на една разгръщащата се война. Дооформянето на някои образи на второстепенни герои също е за отбелязване.
+ Друг плюс е успехът на авторката да предаде войната без да прави книгата прекалено кървава и неподходяща за детска аудитория, като все пак не отблъсква онези читатели, чиято възраст и зрелост ги правят значително по-критични.
– Минус обаче за мен е донякъде прекалено наивното поведение на Хари и приятелите му. Трудно ми е да се изкажа пълноценно, без да оспойля някого, но аз ако съм изправена пред война с опонент, чиито познания са в пъти надвишаващи моите, бих се опитала да понауча колкото се може повече…
+ Финалната част е написана много образно и мисля да се съглася с мнението, изразено от един познат, че Роулинг направо пише сценарии.
+ Един последен плюс е това, че авторката успя да отговори на повечето висящи въпроси от предишните книги, и то по начин, който да не оставя впечатлението, че са написани набързо, само за да ги има. Напротив, бих казала, че си личи, че сюжетът е бил доста добре замислен от самото начало и всички важни детайли са били добре разпределени между книгите.
– И един последен минус. Уви, аз съм вероятно сред малкото, които не са особено очаровани от епилога на книгата, макар да виждам чисто обективните причини той да е там и да приемам, че придава баланс и завършеност на творбата. Да дам по-конкретни причини за мнението си, обаче, би било прекалено голям спойлър, затова нека то си остане като субективно твърдение.
За да обобщя, мнението ми за Harry Potter and the Deathly Hallows и поредицата като цяло е, че те си заслужават да бъдат прочетени. Тази последна книга е достоен финал за една серия от книги, които успяха да предизвикат сериозен отзвук сред читатели и критика, дори този отзвук да не е винаги еднозначно положителен.