Ултиматумът на Борн
Режисьор: Пол Грийнграс
В ролите: Мат Деймън, Джулия Стайлс, Дейвид Стратхеърн, Скот Глен, Джоан Алан и др.

Автор: Роланд

     Чистосърдечно си признавам, че предния Борн си го спестих. Това определено не е типът филми, които следя сериозно. След последния Бонд обаче, а и след коментарите за новото отроче на Грийнграс, се изкуших да видя как "лошият агент" ще отговори на предизвикателството, което му отправи Даниел Крейг.
     Отговорът е – ми прилично, но можеше и по-добре. Сега малко по-подробно.
     Историята няма как да я разкажа подробно, понеже е трета част от едно цяло. Борн вече е по-близо до истината за миналото си, бившите му колеги много искат да му попречат, а междувременно разни хора наоколо умират.
     Смисленото в Ултиматумът уви не са нито героите, нито сюжетът. Знам, че сравнението с Казино Роял не е особено адекватно, но докато в последния Бонд актьорската игра беше безкомпромисна, а сюжетът и екшънът – на интелигентно ниво, недостигано досега от жанра, то в третия Борн имаме само няколко хитроумно и стратегически представени екшън-сцени, в които да видим какъв безумен пич е Мат Деймън. Той, уви, не е, но героят му все пак впечатлява с безкомпромисния си професионализъм в няколко наистина качествени поредици от надцакване с врага.
     Междувременно обаче сюжетът е по-плитък от легена в банята, а героите – плоски и клиширани като нарисувана свастика. Историята е не само предвидима, но и твърде безинтересна, а за капак е представена толкова болезнено стандартно, че просто нямаш за какво да се хванеш, за да я харесаш. Борн е рапон и Мат Деймън просто няма какво да му играе, Ники (героинята на Джулия Стайлс, която освен грозна, е и бездарна, мамицата й) е все същото бледило, което беше в първия филм, а големите клечки, опитващи се да заловят нашия, са като вадени от каталога за големи клечки, опитващи се да заловят нашия.
     Един от другите основни дразнители е камерата. Да, знам, че е много лийт и оригинален похват да ми я клатят в документален стил, но това съм го виждал по-добре реализирано на един куп места, където не ми се вие свят, докато гледам, ебати! Номерът в крайна сметка е да се постигне ефект, а не дефект, и макар треперливата камера да не прецаква екшъна, не го и подпомага, а през останалото време води до призляване.
     В крайна сметка от Ултиматумът на Борн наистина ще ми останат само няколкото екшън-сцени, в които нашият се надцаква с цялата мощ на ЦРУ (или к'вото беше там). Което, както и да го гледаме, не е кой знае каква причина за повторно гледане, нали?
     

Оценка: 6/10