Антиутопиите
и постапокалиптиката винаги са представлявали много примамлива смесица за фантастите.
Комбинирането на двете е просто твърде логично, за да бъде пропуснато, а и дава
множество интересни възможности. Примерите не са малко, като в аниме-нишата от
раз се сещам за корейския Wonderful Days (преведен в Америка като Sky
Blue). Концепцията на Ergo Proxy поне на ниво сетинг всъщност е много подобна. Светът е преживял вероятно непоправима екологична катастрофа. Условия за живот практически няма – почвата е безжизнена, въздухът е пълен с вредни вещества, постоянни кафяви облаци закриват небето. Но съществуват места, където човечеството е оцеляло и е развило нови видове общество.
Такъв
оазис е затвореният в купол град Ромдо, който е инспириран от идеите на Платон
за идеалното управление на философи с контрол над информацията. Съвършеният живот
на жителите е надзираван постоянно и различни институции следят за това всеки
да се държи както трябва и да няма отклонения. Хората се възпроизвеждат единствено
чрез клониране, а емигрантите, дошли отвън, трябва да се борят дълго, за да добият
статут на граждани. Във всеки отрасъл от обществото работят неуморните ауторейвове
– роботи, които служат безотказно на господарите си (личните прислужници се наричат
антуражи). 
В
тази идеално контролирана среда Винсент Лоу работи като преследвач на заразени
с Cogito вируса ауторейвове, които са осъзнали собственото си съществуване и са
се отърсили от контрола на хората в търсене на себе си. Междувременно младата
Реал (Re-l в оригинал) Меяр, която е внучка на управителя на града и работи като
инспектор, се натъква на странен експеримент, който най-големият гений в Ромдо
– младият доктор Дедал – извършва с хуманоидно създание, наречено Прокси. Не след
дълго Проксито успява да избяга, а Реал и Винсент се озовават оплетени в преследването
му. Съществуването на безсмъртните и неунищожими Проксита е мистерия, която Реал
е решена да разнищи, а емигрантът открива, че миналото му, което не може да си
спомни, също е свързани с мистериозните създания. И заедно със заразеното с Cogito
дете-антураж Пино, те се отправят към външния свят, където да намерят отговор
на въпросите си. 
Първото,
което те грабва в Ergo Proxy, е визията. Сериалът има изключително стилен
рисунък, а анимацията е плавна и същевременно изпълнена с различни ефекти по време
на по-динамичните сцени. Цветовете в Ромдо са преобладаващо сиво и бяло, а извън
града са вездесъщите отсенки на кафявото. Героите са красиво нарисувани, при това,
с изключение на малката Пино, без деформации на крайници, очи или коси. Всяко
от Прокситата, появяващи се в сериала, е уникално на вид, но всички са впечатляващи,
а екшън-сцените с тях са изключителни. Второто, което грабва, е атмосферата. Психиращата утопичност на Ромдо, усещането за тайни, мистиката, криеща се в Прокситата, усещането, че всички, дори близкият на Реал доктор Дедал, крият нещо важно от нея... Всичко това е вплетено в изключително съзерцателно усещане, подсилено от фоновата музика, която почти никога не изпъква, а има за цел просто да подсилва атмосферата.
За
съжаление обаче Ergo Proxy има един огромен дефект и той е сюжетът. Историята
започва интересно и свършва нестандартно, но поне десет от двадесет и трите серии
са филъри. Бавни и безсмислени импресии, напълно странични и маловажни събития
или, както казва колежката Амелия, псевдомистичен крап. Слава богу имали
са достойнството да не слагат рикапи, но въпреки това е факт, че сериалът е като
за тринадесет серии и му личи. Историята се влааааачи и се върти, не стига
до никакви конкретни отговори и всичко е в недомлъвки, а накрая, след цялото мотане,
финалът има наглостта да е ръшнат и недоизяснен. Което, както и да го гледаш,
е вбесяващо. 
Въпреки това обаче не мога да отрека, че Ergo Proxy въздейства. Освен невероятните му атмосфера и визия, както и оригиналния сетинг, анимето може да се похвали и с доста ценни герои (най-вече страничните – Пино, която очевидно е алегория на Пинокио, Дедал и неговата обсесия по Реал, която го кара да пресътвори несъзнателно мита за съименника си от гръцката митология...), както и с един милион препратки към древни и не толкова древни философи, учени и трудовете им. Освен това сюжетът, макар и развлачен и недоизяснен, всъщност е добър и интересен, а може би на второ гледане става и достатъчно разбираем – анимето определено подсказва, че не е за един път.
Така че сами преценете – ако бавният пейсинг, псевдомистичните простотии и купищата филъри не ви плашат, препоръчвам да дадете шанс на Ergo Proxy, защото заглавието определено има какво да предложи.
Оценка: 7/10