Емоцията около концерта на Мановар започва още на Централна гара, където виждаш
как нощният влак за Варна се пълни с излизащи като хлебарки от всякакви посоки
хора, облечени в черно със задължителен антураж от 2 двулитрови бири, голяма
туристическа раница и евентуално палатка/спален чувал към нея. Винаги ми е било
интересно да наблюдавам братята метъли и се възхищавам на умението на мнозинството
от тях да изглеждат максимално пропаднали. Та в този смисъл страничният наблюдател
би приел, че във Варна просто се провежда годишна конференция на бездомниците
и поради това има засилена миграционна тенденция в тази посока. Краставите магарета
обаче се надушват отдалеч, а и преобладаващите фланелки на Мановар говореха
сами по себе си. Аз кротко си се настаних в кушетен вагон, където доброжелателен
дядка ме снабди с необходимите спални пособия и в леко затворнически стил (купе
с легла на три етажа за 6 души) се отправихме към Каварна.Влакът те унася с поклащането си и когато отвориш очи, вече си на морето. Веднъж стигнал до Варна, маршрутките услужливо те поемат и преразпределят към околните градчета/села/курорти. Шофьорът на моята маршрутка услужливо ми разкри конспирацията в дъното на фестивалната дейност от последните години в Каварна: "За всичко е виновен Софиянски, който притежава доста земя в района и се стреми да увеличи цените на имотите посредством подобни инвестиции и цялата тази история с металния кмет и т.н. е измислена и параван за мазната усмивка на Софиянски".
Честно казано очаквах цяла Каварна да е превзета от метални братя и когато влязохме в града и ни казаха че "зад ей този завой е стадионът", а аз още не бях видял нито една черна фланелка, малко се разочаровах. После видяхме известно количество палатки и хора, ДОСТА много кебапчийници (левче кебапче, левче бира). Болярка е ужасна бира. Навсякъде продаваха именно нея, а тя е толкова водниста, че хората масово добавяха водка и доста от тях бяха постигнали търсения резултат. На полянка до бирата и мезелъците братя от Румъния и България спретнаха футболен двубой, в който по всичко личеше, че румънците триумфираха, което навежда на мисълта, че или те пият по-малки, или по-трудно ги хваща. Към 4 следобед все още имаше доста малко хора. Личеше си, че родните производители на менте фланелки се бяха постарали, защото обложката на Warriors of the World, със заменено американското знаме с българско, се радваха на голяма популярност. Фотошопът явно беше вдигнал цената на щампата и вървяха по 15 лева едната. Сериозно се набиваше на очи голям транспарант до стадион Калиакра с лика на AC/DC и лек намек какво да очакваме догодина. Преди година Цонко Цонев каза, че AC/DC са твърде големи за България. Дали това се е променило, ще разберем идното лято.
Седим си в подстъпите към стадиона, плющим кебапчета и бира и слушаме как на стадиона Мановар настройват инструменти и гласни струни. Още тогава българският химн стана ясен, та изненадата не беше толкова изненадваща. В пет часа решихме да се наредим, защото започнаха да се събират повечко хора пред входа. Слънце пече, ние като лупа привличаме лъчите – всички в черно. След два часа и половина на слънце се чувствах една идея по-малко безсмъртен, охраната гордо беше заявила, че ще ни пусне, "когато кажат организаторите", а снимащата ни от вътре камера вече беше посрещана с няколко средни пръста и поздрав за роднините. Слава богу веднъж отворени загражденията, процедурата беше доста бърза и за нула време се озовахме на стадиона. След като нахвалиха по сума вестници за уникално мощната уредба на Мановар, очаквах да видя нещо доста по-сериозно от разположеното. После четох, че със същите колони са свирили и групите от предишните дни.
Имаше си официален щанд с всякакви благини, като фланелки специално за фестивала с огнена колесница отпред, българското знаме отзад и надпис "Калиакра Рок Фест" (35 лева), обаче изглеждаха доста кичозни и шарени. Имаше и обещаните безплатни фланелки за чужденците посещаващи концерт на Кралете. Срещу лична карта получаваш бяла(??) фланелка с надпис и някаква щампа, но не видях точно каква. Осен румънците имаше англичани, даже се мярна английско знаме. Сигурно бяха дошли от близките селища, специално изградени и разпродадени на англичани. Видяхме и самите селища: тип правоъгълни парцели с еднакви къщи, дори има голф игрище, за да не скучаят. Другото, което ми направи впечатление, докато чакахме да започне концерта, бяха гигантските опашки за бира. Буквално до самия край на концерта хората нон стоп се редяха за бира, дори по време на Мановар. Човек ще си помисли, че са дошли единствено с желанието да се наредят на опашка за тази специална бира, която всъщност беше точно онази, за която по-горе изразих резерви. Съответно имаше пропорционална опашка и пред тоалетните... това, което е влязло, трябва да излезе. Бурна радост сред феновете предизвика и надписът на светлинното табло на стадиона: РОК - ЧАЛГА 7:0. Един вид веднъж влезли не скучахме, занимавки дал господ.
Относно самите групи на мен руснаците Сикст Сенс изобщо не ми харесаха. На моменти си мислех с добро за Лорън Харис (визуално, да не стане грешка) и се чудех как все не можем да попаднем на свестни подгряващи. Стилът на Сикст Сенс е някаква безумна смесица между каквото им е попаднало тип: китарни сола, пеене в мегафон и т.н. Сценично поведение: ПЪЛНО позьорство. Стана ми тъжно, като разбрах, че Мановар смятат тази група за върха и им дават правото да записват под тяхната шапка. Че даже им подариха китара. Доста попрекалиха с кълченето, особено китаристчето, а и вокалистът не остана много по-назад. Да не говорим, че свириха поне 40 минути, което беше доста наистина! След това дойдоха HollyHell, цели 6 човека. Не ми се иска, но и за тях ще съм критичен. Просто с 2 китари и клавири бяха докарали доста рехав звук, което мен поне ме изненада. Девойката имаше потенциал, но повечето време звучеше странно, а опитът за Фантома на Операта беше голямо падение, защото автоматично човек го сравнява с изпълнението на Dreams of Sanity и това на HollyHell много издиша.
След като махнаха ненужната апаратура и сцената стана доста по-голяма, около 23 часа Manowar се появиха и ни нападнаха с очакваната едноименна песен, подобно на разпространените в интернет плейлисти от другите им концерти. Тълпата стана доста по-компактна и за първи път в тридневния фестивал стадион Калиакра беше пълен.
Лошо: Нямаше екрани и ако си по-назад не виждаш много много; нямаше голи фенки въпреки обещанието на Джоуи в разпространеното няколко месеца по-рано видео. Хубаво: Осветлението беше супер добро, добри цветове, добре комбинирани, професионално наистина. Рядко точно това прави впечатление на метъл концерт в България, при това позитивно. Звукът беше супер, гласът на Ерик безкомпромисен, песните толкова много, че в един момент си казах, че ако изпълнят Гаяна ще са минали целия Sign of the Hammer... е не я изпълниха. Не пропуснаха една от най любимите ми песни: Thor.
Песните наистина се нижеха една след друга, а Джоуи явно не на шега в началото на концерта обеща, че ще изсвирят цялата си дискография.
По
едно време вече не можех да смогна и да знаеш текста не беше толкова ценно,
защото инстинктивно ти се иска да пееш с любимата група, но от гърлото не излиза
много членоразделна реч. Може Мейдън да са по-големи, но Мановар са единствените,
отговорили по такъв начин на очакванията на феновете. Де факто ние получихме
всичко и много повече. Получихме 3-часова музикална сеч от група, която е на
сцена от почти 30 години и в никой момент дори един човек не можеше да каже:
"Не са това, което бяха". Получихме 30 песни, сола, "игри с публиката", националния
химн, короноване на "метъл мейър". На никой друг концерт гостуващата група не
ме е карала да се чувствам толкова специален и горд от това, че съм неин фен.
Изпълнението беше едновременно много професионално, но и достатъчно разчупено.Един час преди края на концерта първите хора започнаха да си тръгват. Първи падат винаги онези, които не са ТРУ, а сред 20 000 не може да няма такива. Останалите изпяхме каквото можахме, чухме още много велики песни и когато Мановар уж свършиха, никой около мен не поиска бис. Слава богу отпред е имало разумни хора, които надигнаха останалия им глас и минути по-късно ни връхлетя нов откос от любими парчета и завършихме с традиционните звуци на The Crown and the Ring – финални ноти на концерт-епопея. Малцина имаха сили за още, но всички искаха обещаното повторно идване, защото и за нас вече няма съмнение кои са кралете на метъла.
След концерта всички се разпръснаха, а безумното беше, че пътят от стадиона до морето е един час пеша в едната посока. При това положение нищо чудно, че Каварна няма особено много туристи, да не говорим, че плажът е супер малък. Все пак доста хора прекараха нощта на плажа на палатки и чували и най-вече алкохол. Следващите няколко дни метълите се разселиха в отсечката Каварна-Варна и човек можеше да ги срещне почти навсякъде, а в неделя вечер се натоварихме дружно на нощния влак за София и пътят отново ни пое.
Най-добрият концерт, на който съм ходил! Long Live Manowar The Kings of Metal!