Всъщност истината е, че аз не съм фен. Да, разбира се, познавам The Crown and the Ring по първите няколко тона, познавам и още няколко песни по първите няколко минути, но всъщност нямам идея нито от кой албум са, нито кой аджеба, поименно ги пее и свири. И с цялата тази подготовка и титаничния опит от един концерт зад гърба си, аз се оказах заедно с Пенчев (а.к.а. Roamer) на концерта на Manowar във Каварна . Първото ми впечатление от този ден беше, че в Каварна имаше по-големи проблеми с паркирането, отколкото в центъра на София в средата на слънчев пазарен ден. Както и да е, все пак по някое време намерихме място за паркиране и излязохме. Нямаше как да се сбърка къде е стадионът, звукът на подгряващата група се чуваше, макар и доста неясно, от няколко пресечки. Местните хора се справяха по различни начини с това - едни бяха излезли навън и седяха около стадиона, за да чуват по-добре, а други се бяха затворили вкъщи надули поп-фолк ритмите до дупка, за да прогонят вражеската музика.
След слаломиране между паркираните коли от цялата страна и една заблудена крава, аз и Пенчев все пак успяхме да стигнем входа на стадиона по най-обиколния път. Всъщност пропуснахме първата подгряваща група (Galaxy, както се оказа после), но няколко случайно срещнати познати ни убеждаваха, че сме извадили голям късмет, че не сме я улучили. Не, не знаели коя била групата, но смятали да се информират, за да могат да я
пропускат за в бъдеще. Втората група, която пя, беше Holyhell – група с леко Nightwish звучене, чиято вокалистка се колебаеше между това дали може да пее доста добре или почти не може. И докато половината публика ръкопляскаше на вокалистката, а другата половина отчаяно подвикваше "Manowar, Manowar" след всяка песен, внезапно се разнесе мелодията на Фантомът на операта. А после на сцената излезе Ерик Адамс и подхвана мъжката ария. Публиката изпадна в екстаз и след половин минута екзалтация си дослуша песента почти мирно. Да, всъщност той може да пее и такава музика. Аз бях доста объркана от този факт, но започнах да подозирам, че концертът май ще ми хареса повече, отколкото мислех. Следваше още половин-един час Holyhell, а после сцената замлъкна, докато техниците пипкаво подготвяха озвучаването на основната група. Около 11 вечерта Manowar излязоха на сцената с едноименната си песен. Всъщност в началото Ерик Адамс каза, че те имали много хубави стари песни и тази вечер щели да изпеят повечето от тях. Аз реших, че човекът се майтапи. Три часа по-късно щях да разбера колко съм сгрешила, но още беше рано за това.
И така, обясниха ни колко сме метъл, обясниха ни колко сме тру и как България е едно много метъл място и започнаха. Песните се сливаха и аз различавах по някоя позната между тях. По някое време Джоуи ДеМайо излезе и започна да свири соло. Солото се превърна в една твърде позната мелодия, която смътно ми напомняше нещо. И без каквато и да е връзка с метъла. След кратко допитване се оказа, че той свири Вилхелм Тел. При това добре. После Джоуи попита имало ли истински метъл китаристи в
България. Публиката му отговори с некоординиран рев. Не, наблегна той, има ли метъл китарист тук, който да дойде да свири с тях. Публиката май за момент забрави да реве. Накрая изкараха едно момче и четири момичета на сцената. Момичетата бяха само за украшение, но реших тоя път да си преглътна феминизма. Момчето, което изкараха, се казваше Драго и получи една китара на Карл Лоугън като подарък, за да свири с Manowar. После изкараха The Gods Made Heavy Metal заедно. Тримата – Карл Лоугън, Джоуи ДеМайо и въпросният Драго свиреха един до друг, а Ерик Адамс пееше встрани. Създава страхотно впечатление. Е, имаше и някакви момичета, които размятаха коси (а едното и дрехи) отзад, които за мен бяха твърде излишни, но вероятно за едната половина от публиката не са били. Последваха още песни, сред които и Heart of Steel и Hail and Kill, на които публиката почти полудяваше. Manowar обаче дори не даваха на аплодисментите и виковете да затихнат след всяка песен, а продължаваха със следваща и следваща, и следваща...
Изкараха на сцената и организаторите, за да им благодарят. И да, крайно време беше някой да изкара "the metal mayor" Цонко Цонев. Освен благодарности и той получи китара на Карл Лоугън. И да, заслужил си я е.
По някое време се опитаха да се приберат, но излязоха почти моментално след като публиката завика за бис. "Да не мислите, че сме приключили?" извика Ерик "Чакахме двайсет години, за да дойдем тук, да не смятате, че ще свършим толкова бързо?", изкрещя с пълно гърло. И продължиха в същия ритъм. Голямата изненада на вечерата за мен беше изпълнението на българския химн. Те просто излязоха и подхванаха Мила родино без каквото и да е предупреждение. При това на много добър български. Това беше репетирано усилено, а не като стандартните фрази на български, които някой чете с грешни ударения от листче в ръка. Сигурна съм, че повечето хора, за които Manowar са просто някакви там дългокоси крещящи за метъл и пауър луди, биха нарекли това подигравка или дори светотатство. И също така съм сигурна, че за всичките им фенове, както и за самата група, това беше израз на крайно уважение. Разлика в гледните точки, какво да се прави.
След химна последваха Black Wind, Fire and Steel, която за доста хора явно беше нещо задължително и The Crown and the Ring на запис, придружена с фойерверки.
По-късно чух обвинения от фенове, че концертът и групата бил позьори, че това било прекалено и т.н. Аз като един напълно непредубеден човек останах с впечатлението, че да, наистина имаше позиране. Обаче какво да очакваш от хора, които с право се считат за едни от основоположниците на метъла и имат песен Kings of Metal? Скромно отношение и леко изчервяване? Ми не, някак нямаше да им отива. Да, имаше позиране, имаше по много от "brothers, you are the true fuckin’ metal fans" типа реплики, но... Първо, това е техният стил и затова ги харесват и второ личеше си, че наистина се постараха за този концерт. Три проклети прекрасни часа до 2 часа през нощта почти без почивка. И химнът изпят наистина добре. И цялото отношение към публиката. Не само на думи, но и с дела показаха, че смятат публиката си за най-добрата. И да, снимаха за DVD, но някак не могат да ме убедят, че беше само заради това. И като пълен лаик и в концерти, и в метъл, бях изненадана от още едно нещо. Да, хората на този концерт скачаха, размахваха ръце, крещяха и пееха. Обаче всъщност нямаше каквито и да е инциденти, публиката се държа съвсем цивилизовано и добронамерено, а цялата работа със злите метъли е един голям мит (какви зли метъли, бе, това са най-чистите души на света, за да цитирам един фен!!!! – бел. възмутен Моридин).
И накрая ще дам сетлиста от концерта, тъй като на мен ми е трудно да възстановя дори половината от всичките изпълнени парчета.
01. Manowar
02. Brothers of Metal
03. Call to Arms
04. Karl Logan's Solo
05. Gloves of Metal
06. Each Dawn I Die
07. Fighting the World
08. Holy War
09. Mountains
10. The Oath
11. Secret of Steel
12. Blood of My Enemies
13. March for Revenge
14. Williams Tale/Joey DeMaio's Speech
15. The Gods Made Heavy Metal
16. Army of the Immortals
17. Kings of Metal
18. Die for Metal
19. Heart of Steel
20. Gates of Valhalla
21. Thor (The Powerhead)
22. Sign of the Hammer
23. Metal Warriors
24. Warriors of the World United
25. Kill with Power
26. The Power
27. Hail and Kill
28. Bulgarian Hymn
29. Black Wind, Fire and Steel
--- The Crown and the Ring
Other bands play, Manowar kills!
Power and dominion are taken by the will,
By divine right – Hail and kill!
Честно казано, не вярвах, че някога ще го напиша това, но след този тричасов концерт отношенията между мен и метъла никога няма да са същите.