Отидох на предварителната прожекция на Трансформърс с очаквания за непретенциозен летен "хит" и останах дори приятно изненадан. За което искам да изкажа специални благодарности на бат' Амос и екипа на Прооптики. Фактът, че иначе нямаше да се навия да дам пари за второ гледане, щеше само да се изрази в по-ниската оценка, тъй като филмът определено се възприема доста по-добре на второ зяпкане. Чисто визуално това, щото като малък не съм си играл баш с тези играчки. Щото нямах досег с огромния им франчайз да врънкам нашите де, не за друго. Какво да се прави, едвам се докопвахме и до малко Лего с 300 връзки от Корекома, та камо ли да събирам Трансформъри и да бръмча с играчки в ръка – "Ела ми тука, Мегатроне, да ти аз на тебе... Фиииу бууум тряс. Опаа тая част са от къде изпадна?" Определено е доста късничко да се впечатля силно от концепцията и историята им. Филмът явно е правен от фенове за фенове, дружно израсли с тези играчки в ръце, но това не ме грее особено. Трябваше да пише предупреждение отпред, както на FF Advent Children – "За тези, които обичат този свят и прекарваха времето си в него. Съберете се и гледайте." Историята, ако се върнем далеч назад по франчайза, е доста дълга, променлива и скъпо струваща на верния
фен. Подробна информация за позамрелите леко продукти на Hasbro (покрай филма ясно, че ще има нов бум) и останалите проявления под формата на тонове комикси, анимационни серии, игри и филми няма да се наложи да вкарвам поради сериозните "нововъведения" в този филм, оставящи старите играчки от по 3-4 мърдащи парчета леко в историята. Освен това на Трансформърс се е случил Майкъл Бей. Човекът има забоден американски флаг нейде твърде надълбоко, избягва да се съобразява със сценария, добрия вкус и напук на всичко се води за един от най-добрите екшън режисьори за доста хора. Факт е, че зрителите или много го харесват, или не, и в случая не е успял да нанесе чак непоправими вреди, макар че ще се радвам да не участва в продълженията. Историята, ех историята. На кого му бе нужна такава, когато има Гигантски Мелещи Се Един Друг Роботи? Списъкът с излишни неща тук просто се трупа на камари. Но да караме по ред. Векове наред из познатата ни вселена извънземни роботи, наречени (не особено оригинално) Автоботи (Добрите Момчета) и Десептикони (много по-яки, ма ей на – Лошите), водят люта война за едно мега яко кубче на име Олспарк, дало живот на механичните създания и начало на войната кой да го притежава. Когато кубчето и битката за него достигат баш до нашата китна планетка, се започва едно ми ти действие, ум да ти зайде. Първо гледане – хаос от експлозии, никаква идея за половината роботи кой кой е, дори да позират на фона на залеза. Сума излишни персонажи. Хвърчат роботи, ракети, коли, павета, хора. Реклами, реклами, реклами. Бей, И-Бей. То не бяха Нокии, не бяха Панасоници, скъпи марки возила и какво ли още не. На каданс. Е оляха се.
Иначе повечето време някакви неща щракат, трансформират се, но кой какво прави – пълна мъгла. Викаш язък за наистина гигантската работа по анимирането им (рекорд по рендване засега) и се сещаш що на Майкъл Бей трябва да му турят спирачки най-накрая.Второ гледане – историята вече ти се струва още по-клиширана, но за сметка на това хващаш тук-там в мелето вече някой и друг детайл, заслушваш се чат пат и в музиката. Като цяло забавлява повече.
Трето гледане – тц, няма да е скоро. И все пак – американските символи на могъщество са почти в рамките на приличието, пък и за ролите на командосите са подбрали пичове и нема лошо да си ги съпортват до дупка. Дори си има и леки политически задявки. От ролите и прилежащите им актьори 2/3 ми се
струват
дълбоко излишни. Шая Лебоф си играе много добре, даже много повече от изискванията
на ролята на залухав тийн, а Мегън Фокс кефи, та дрънкааа (Гадове! Свиха снимката
й за съседното ревю.). Повече дори от новия концепт на Камарото. Джон Войт е
доказано добър, макар и в доволно показно смешната си роля, но докато Президентът
рупа понички, някой трябва да спасява положението. Джон Тортуро (който за мене
винаги ще си остане "Братът на Монк") е почти леко забавен в тази роля. Въобще
цялата тая работа с повече "човешка страна", отколкото Яки Мелещи Се Роботи
е безумна. Тотално. За хай-тек бамбината Рейчъл Тейлър и нейния толкова далеч
от забавното велик хакер Антъни Андерсън не ми се говори пък въобще колко
са излишни. Един черен комик, продаващ коли, стигаше. Просто при първата картина
с голямата надарена интелигентка с вакъл поглед ми лъхна на Уве Бол. Андерсън
си е направо пък жалък за комедиант по принцип, а сцените, в които ФБР ги разпитва,
удължиха агонията на и без това доста продължителния като усещане филм.Иначе Лафчетата си ги бива, а и не са никак малко, макар че по-яките са си основно в началото на филма.
Спец Ефектите са Всичко. За съжаление толкова бързо се движат нещата, че е мъка да им се насладиш, с изключение на няколко каданса, които ме накараха буквално да настръхна. На второ гледане пък съвсем им се порадвах. Е да де, ама бяха само 3-4 и за по толкоз секунди. Останалото е МЕЛЕ в лошия смисъл.
