Трансформърс е стандартният мултимилионен летен хит – взривове,
стрелба, екшън, ефекти на килограм и дебилен хумор, подплатени с безумно тъпа история, която в настоящия случай всъщност е под санитарния минимум по онзи долнопробен начин, който само франчайз, базиран на играчки, е в състояние да докара.Действието се развива в наши дни. Преди десетки хиляди години в един далечен свят съществувала механична раса, която водила неспирна война заради всемогъщ куб, наречен Олспарк, който бил в състояние да "създава живот". Двата лагера – на смелите автоботи, водени от Оптимус Прайм, и злите Десептикони, подчинени на свирепия Мегатрон – накрая разрушили родната си планета, а Олспарк изчезнал в космическата бездна... за да се появи на Земята, десет хиляди години преди напористият гамен Сам Уитуики да си купи кола, която не е точно това, което изглежда.
Да, както казах – безумно е. Но пък в някаква степен успява да забавлява. Честно казано останах със смесени чувства към Трансформърс, и то далеч не само заради безумния сюжет, тъй като от него не се и очакваше друго. Проблемът е, че на немалко места усетих елементи, които са сложени "щот' в комерсиалното кино минават", но толкова нескопосано, че дори като за комерсиално кино дразнят. Герои, които се държат тотално неадекватно, събития, които се случват, щото трябва да ги има, но без да са подготвени от историята до момента...
Но достатъчно за най-безсмисленото във филма, и нека обърнем поглед към най-важното – гигантските роботи, способни да се трансформират в познати на човека возила. Уви, тук дизайнерите не са си свършили работата като хората. Всички трансформъри
впечатляват, докато стоят неподвижно, но по тях има толкова много малки чаркчета, че си в състояние да разпознаеш само онези, които са уникални като цвят (щото останалите са като сиво-черни клонинги), което не е гот, защото се очаква всеки да е самостоятелна личност. По-лошото става по време на екшъна, защото там гадините се премятат, подхвърлят един друг и изобщо мърдат, което, при количеството дребни джвъчки, от които са създадени, просто не позволява да различиш нищо от ставащото на екрана.
Най-големият коз на филма – зачеркнат. Сега ще зачеркнем и втория – екшъна. За недомисления дизайн на роботите вече казах, от него сцените с битки и престрелки страдат най-много. Другото, което им го вкарва обаче, е че Майкъл Бей не се е сдържал да набута по МНОГО от любимото си – престрелки и експлозии. Така Трансформърс през повечето време вместо да ти показва яки космически машини, те занимава с напълно тривиални взривове на коли и сгради и хвърчащи куршуми, които нямат никакъв ефект. Количеството камънак, гилзи и огньове, което ще се излее отгоре ви от екрана, е толкова просташки и излишно голямо, че направо скрива плахо шматкащите се на фон ГЛАВНИ ГЕРОИ, били те трансформъри или хора.
Въпросните хора са си подходящият за летен хит каст – главният герой, който просто е пич, главната героиня, която е бахти-и-пичката, смелият войник (който е идеален пример за онова, което писах за сюжета, тъй като е тотално безсмислен герой, който през целия филм върши какво ли не, но нищо от това няма какъвто и да било импакт върху ставащото) и т.н. Шая Лебоф и Меган Фокс си се справят с ролите колкото им е нужно, Джош Дюамел също, а Меган има и плюса да е зверски красива. Единственият друг актьор, заслужаващ споменаване, е Хюго Уийвинг, който за пореден път е само глас (на злия Мегатрон бтв) и който всъщност не казва нищо особено, но пък е култов и не може да се подмине.И като че ли това е. Приятен летен хит с тонове екшън, хумор и специални ефекти, с купчини пари, излети в него, но като цяло, поне за мен – не съвсем работещ. По някакъв начин съставките на летния хит не са напаснати като хората, сякаш ги е мързяло, щото "кинтите ше паднат без друго"... И въпреки че се забавлявах чудесно през повечето време, нямам и най-бегло желание да го гледам пак.