Когато обаче и филмът започна да получава ниски оценки и хората из интернет се заоплакваха колко бил скучен и тромав, дори моите очаквания започнаха да се позанижават.
Напълно неоправдано, както се оказва, тъй като Хари Потър и Орденът на Феникса всъщност им се е получил толкова добре, че май отстъпва само на третия филм.Историята, за онези от вас, тъкмо слизащи от летящата чиния: Хари е с мъка брои дните до края на лятната ваканция, когато заточението му на Привит Драйв ще приключи, за да може да се върне в света на магьосниците. Чакането е непоносимо, тъй като цяло лято не е получил и една вест оттам, което го плаши все повече и повече, предвид завръщането на Волдемор. Когато за капак двамата с братовчед му са нападнати от диментори насред улицата, Хари използва магия, за да ги прогони, и Министерството, засякло непозволеното за непълнолетни действие, на бърза ръка го изключва от Хогуортс. Това обаче е само началото, тъй като скоро става ясно, че министърът е готов на всичко, за да отрече завръщането на Тъмния Господар, тъй като си мисли, че това е заговор на Дъмбълдор да му вземе мястото. В резултат в училището за магия се появява нов учител, поставен там лично от Министерството – Долорес Ъмбридж. А междувременно Волдемор не спи...
Основното оплакване от филма е, че в него не ставало нищо. Трудно ми е да не се съглася – действието е много по-близко до това в книгата – най-различни събития без реален екшън в тях, свързани с опитите на Хари и приятелите му да се преборят с Ъмбридж и да разберат какво са намислили Смъртожадните. Орденът на Феникса определено би бил доста неразбираем за нечелите книгата, тъй като един куп наистина важни неща от
нея са най-брутално отрязани. Странното е, че и без тях филмът не изглежда никак разтеглен, просто всяка сцена си е на мястото. В този ред на мисли, от гледната точка на човек, чел романа, мога да заявя, че въпреки странните разлики спрямо оригинала, и купчината пропуски, екранизацията всъщност е много зарибяваща в сюжетно отношение. Почти няма излишна или скучна сцена, а визуално... Да, визуално. Орденът на Феникса наистина е на малка крачка от изключителната визия на Затворникът от Азкабан и макар Дейвид Йейтс да не може да ни предложи нищо, което да го докара като качество до индивидуалния почерк на Куарон, немалко сцени са просто изключително пиршество за очите. Тук също така за пръв път виждаме мащабна битка между множество пълноправни магьосници (вместо хлапашките изпълнения на Потър) и гледката определено си струва.
На ниво актьорска игра филмът, както е вече стандарт за поредицата, е приятно разделен между всепомитащото бездарие на звездното си трио (Даниел Радклиф, Рупърт Гринт, Ема Уотсън) и великолепните изпълнения на поддържащия каст. В пета част светлината на прожектора без съмнение пада най-вече върху Имелда Стаунтън, чиято Долорес Ъмбридж е квинтесенцията на всичко, що е ужасяващо и мразено в
позастаряващите даскалици-тире-стари моми. Розова до умопобъркване, всичко в нея – от дрехите, през изкуствената усмивка, та до картинките на котенца в офиса й и розовата захар, с която си подслажда чайчето, води до директна диабетична кома, но в същото време тя е един от най-злите антагонисти, озарявали ни със седемдесетарската си миловидност в киното. Честно, това е роля, за която не вярвах, че друг, освен Кати Бейтс, може да изиграе по такъв смразяващ кръвта начин, но се радвам, че съм грешал.Останалите поддържащи актьори както винаги са на ниво и както винаги ни предлагат същото, с което сме свикнали – Алан Рикман (Снейп) е едва сдържано зловещ, Джейсън Айзъкс (Лусиъс Малфой) е надут злобар, Дейвид Тюлис (Лупин), Гари Олдман (Сириус Блек) и Брендън Глийсън (Мууди) запазват индивидуалността на героите си, Майкъл Гамбън (Дъмбълдор) все по-силно се дистанцира от образа си на мил Дядо Коледа, Маги Смит (Макгонагъл) отново показва гръбнак, а Ема Томпсън (Трелони), макар и с общо три минути роля, при това далеч не толкова комична, колкото преди, си остава брилянтна. Гастролиралият в Огнения Бокал Рейф Файнс се появява съвсем за малко, но пък ролята на Волдемор определено е много негова. Новите попълнения са Наталия Тена, в ролята на аврора Нимфадора Тонкс (доста малко участие, но съвсем на място), Хелена Бонъм
Картър като неуравновесената зла вещица-психопатка Белатрикс Лестранж (твърде кратка роля, за да блесне, но очакваме повече в следващия филм) и Тимъти Бейтсън, който, сигурен съм, никой друг няма да забележи в каста, но за мен е едно от най-гениалните нови попълнения, давайки гласа си на угнетения, мрачен и отвратен от новия режим домашен дух Крийчър. Честно, в комбинация с увисналата и озлобена визия, която са дали на бедното създание, това за мен директно става един от най-запомнящите се образи в поредицата изобщо.Остава ни да кажем две думи за музиката, която си е на шест и отново е на нов композитор – този път Никалас Хуупър, който до момента май се е занимавал само с нечувани от никой ТВ-сериали, но пък се е справил толкова грамотно (една тема беше като взета от Final Fantasy XII и който е чувал музиката на въпросната игра, знае, че го казвам като сериозен комплимент), че са го наели и за следващия филм.
Като цяло аз си оставам много доволен от Орденът на Феникса и с голям кеф ще го изгледам отново. Филмът всъщност си има всичко, което ти е нужно, ако си чел книгата, което в крайна сметка е и основната му функция. Отдавам дължимото на факта, че за незапознатите много места от сюжета ще са си големи бели дупки, но за съжаление Хари Потър винаги е бил на първо място книги и чак след това – екранизациите им, така че на който петата част му се струва накъсана, непълноценна и като цяло – ебаси и недоклатения шит – да си прочете първо книгите, а после да го гледа пак. Може би отново няма да му хареса, но пък може и да си промени мнението.