Парфюмът: Историята на един убиец
Режисьор: Том Тиквер
В ролите:Бен Уишоу, Дъстин Хофман, Алан Рикман, Рейчъл Хърд-Ууд

Автор: Роланд

     Когато правиш филмова адаптация на всепризната модерна световна класика, си длъжен да внимаваш много, ако не искаш да те разпнат тълпи озверели критици. Освен това, за разлика от Властелина, при книга като Парфюмът добавянето на много екшън и епика не може да оправи нещата. Слава богу Том Тиквер се е справил блестящо с работата си и екранизацията на романа на Патрик Зюскинд е наистина достойно отдаване на почит към оригинала.
     Историята, за незапознатите, се развива през седемнадесети век във Франция, където насред вонята на рибния пазар се ражда едно уникално дете. Жан Баптист Грьонуй притежава невероятно обоняние, а мозъкът му е в състояние да осмисля и запомня всяка миризма, която е усетил някога. И когато той улавя невероятно красивия аромат на едно момиче, пътят му към самоунищожението е предначертан.
    Парфюмът е доста гротескна книга. В нея няма нищо красиво, естетизирано или възвишено. Там Грьонуй е описан като кърлеж, вкопчен в живота от проклетия и изпитващ към хората единствено презрение и ненавист. В неговото съществуване смисъл имат единствено миризмите, добри и лоши, които той търси с ненаситна страст. Романът е смесица от сатира, мистицизъм и психология, която лично аз харесах изключително много.
    Но филмът е доста различен. Той е точно това, което непрочелите книгата си представят, когато чуят за нея. Естетизирана мрачна приказка за ангел с душа на чудовище, който разрушава онова, към което се стреми, за да запълни празнота в сърцето си, която не може да бъде запълнена. И въпреки това Том Тиквер е почел духа на романа и Парфюмът е наистина прекрасен филм. Атмосферата е великолепна, историята едновременно следва плътно тази на книгата (с някои пропуски), но в изцяло различен тон, а актьорската игра е великолепна. Самият Грьонуй има малко общо с литературния си първообраз. Гнусното гърбаво джудже от произведението на Зюскинд тук е смутен на вид симпатичен младеж, а в образа му са вложени много повече човешки черти, отколкото има в оригинала. Въпреки това обаче по някакъв начин Бен Уишоу съумява да е също толкова зловещ в нужните моменти, колкото и извратения му първообраз. Поддържащите роли също са на великолепно ниво, като почнем от Дъстин Хофман в ролята на застаряващия и лишен от талант парфюмерист Джузепе Балдини и стигнем до винаги прекрасния Алан Рикман в най-типичното си амплоа – на саркастичен просветен интелигент, който с мъка търпи тъпотията на околните. Рейчъл Хърд-Ууд пък е едно приказно красиво създание, което можеше и изобщо да не играе и това нямаше никак да развали участието й...
     Като цяло Парфюмът е наистина много качествен филм. По някакъв начин той улавя духа на книгата, променяйки го изцяло, и успява да разкаже нейната история, едновременно влагайки изцяло различно звучене и без да се разминава с нея. Ако имам някакви критики, те са в това, че краят е леко неубедителен за хората, непрочели оригинала. Просто мислите и чувствата на Грьонуй, които довеждат до финала, не са изведени във филма и затова ставащото там е малко нелогично.
    Въпреки този дребен недостатък обаче Парфюмът определено си заслужава гледането, че и повтарянето. А ако ви хареса и не сте чели книгата, непременно поправете пропуска.

Оценка: 9/10