цяла Европа е ощетена от няколкото култови фейк трейлъра, предвидени да се прожектират между двете половини на филма (за бога, дори в IMDB има единствено филм Grindhouse с няколко режисьора и отделни фрагменти, като даже двете големи половини на Родригез и Тарантино не са по-изтъкнати от трейлърите), е немалко прегрешение само по себе си, че ни карат да плащаме за ДВА филма, вместо един, както е предвидено – тоже. В китната ни татковина обаче фурорът стигна до наистина зашеметяващи пропорции, след като ни пуснаха фрагментите на Родригез и Тарантино в обратен ред! С което целият внимателно планиран (дис)баланс между адреналиновия взрив на Планета Страх и абсурдно кроткия в началото си и надъхващ в края Разходка Смърт (да си представим, че съм изписал две страници люта критика за безумните заглавия и да продължим нататък, наистина са твърде бибрутални, за да ги коментирам повече, но предупреждавам, че заглавието на филма няма да го използвам в този материал) не просто се нарушава, а тотално изчезва. Пускайки ни първо филма на Тарантино, родните разпространители ни попречиха да оценим подобаващо не само него, но и произведението на Родригез, което, извън грайндхауз-контекста, е просто един умерено дебилен зомби-флик.Затова, предупреден за цялата тая вулгарност, използвах единствената седмица, в която двата филма можеха да се видят един след друг в правилния ред за една вечер, по предназначение и си направих две двойни дози "бибрутален" купон. Ето, значи, какво се случи тогава:
Планета Страх
Отрочето на Родригез представлява гениално би-мууви изживяване, което е толкова пропито с духа на зомби-фликовете, че чак плаши. От дефектите в "лентата", през специфичните
ракурси на камерата, та до безумно дебилните сюжет и герои, всичко в Планета Страх е подчинено на интелигентното желание филмът да е едновременно колосална гавра с този тип филми, но без да е реална пародия в нито един момент. Все пак никой от нас не иска поредния Страшен филм, нали? Затова и историята, и протагонистите са пропити с такава изпепеляваща сериозност, че драго да ти стане. Като се започне от стриптизьорката Чери Дарлинг (Роуз Макгоуан), която има един куп таланти, но никога не е могла да изпълни никоя от мечтите си, и стигнем до смазващо фаталния и сериозен Ел Рей (Фреди Родригез), който никога не се усмихва и очевидно има много дълбоко законспирирано минало на супер-нинджа-агент или нещо подобно, защото трепе лошите зомбита като същий Лу Даймънд Филипс (въпросната сцена е просто гениална). За съжаление моментът с всички важни разкрития във филма е в "липсващата ролка" (оставям сами да видите за какво говоря), така че няма шанс да разберем истината.Планета Страх свръх цялата си дебилност, ни предлага и един много... алтернативен Куентин Тарантино в най-дебилната му роля изобщо, както и типичния жертвоготовен злодей в лицето на Брус Уилис с неизменната му крива усмивка. Сила. И впрочем Фърги... Която е вкарана СПЕЦИАЛНО заради билионите хора по света, които не могат да я дишат...
Но след като сме се надъхали злостно с безумната касапница на Родригез, в лицето ни удря...
Разходка Смърт
... един чифт стъпала, следван от около 45 минути кротко събиране на три мацки в един бар, последвано от един от по-зловещите Кърт Ръсели, хилили се на камерата напоследък. Идеята на Тарантино да направи филм
за психопат-каскадьор (оригиналното название на фрагмента Death Proof означава "смъртоустойчив" и се отнася за колата на Ръсел) всъщност е доста по-дълбока от простичкия автомобилен хорър и Разходка Смърт е толкова рязка промяна на скоростта спрямо лентата на Родригез, че буквално се забиваш в седалката пред теб от инерцията. В първата половина на филма имаш чувството, че гледаш някаква чик-драма, но само след няколко минути си даваш сметка, че край ушите ти се носят най-изпепеляващите с интензивния си заряд диалози, които са се случвали на голям екран през последните няколко години. А след последвалия Кърт Ръселов шок в средата на Разходка Смърт, новата история с мацки е още по-екзалтираща – буквално всяка реплика, всяка точно подбрана и изстреляна в центъра на възприятията ти думичка е толкова на мястото си, че нямаш избор, освен да изпаднеш в преклонение. След което ритъмът отново се нарушава кардинално от абсурдния финал, който идва сякаш предварително на всякакви очаквания на зрителя и веднага след задавеното хлъцване и невярващото оцъкляне, ще започнеш да цвилиш от кеф. Гаранция. След това осъзнаваш, че току-що брутално си се изкефил на филм, който вероятно е правен с максимум 5 милиона бюджет, и оцъклянето се завръща.Мачете
Безумният фалшив трейлър, с който започва Планета Страх, представлява особено тежка и драматична история за Зъл Мексиканец, натопен и прецакан от хората, наели го да извърши убийство. Сега той отмъщава. Кръв! Съспенс! Емоции! И Хиляда Слона! Безсмъртният Дани Трехо е Мачете – мексиканецът, с когото не трябваше да се ебаваш! Евтин глас зад кадър, евтини мацки с евтин силикон, евтин лош, евтини ефекти, евтино насилие! И което е най-прекрасното – болните мозъци Родригез и Тарантино обещават, че такъв филм реално ще бъде направен!
Какво изпускаме
За съжалениe трейлърът на Мачете е само един от общо петте фалшиви реклами, предвидени да се гледат с Грайндхауз. Останалите четири трябва да се прожектират в почивката между двата "филма" и тук просто са ни отказани. Което е жалко, защото са повече от гениални.
Don't! – Ако мислиш да влезеш в изоставеното имение... НЕДЕЙ! Ако мислиш да провериш как е бебето на горния етаж... НЕДЕЙ! Ако мислиш да слезеш в мазето, защото си чул шум... НЕДЕЙ! Ако мислиш да... НЕДЕЙ! Ако мислиш... НЕДЕЙ! Ако... НЕДЕЙ! НЕДЕЙ! НЕДЕЙ! НЕДЕЙ!
Werewolf Women of the SS – Най-накрая! Коварният план на Хитлер да завладее света с армия от супер-жени вече излиза на бял свят! Зловещи експерименти! Нацисти! И Никълъс Кейдж в ролята на Фу Манчу!
Thanksgiving – В едно малко градче Денят на Благодарността се превръща в кошмар от отрязани глави, заколени бабички, ужасени мажоретки и онзи гаден нож на трамплина...
Hobo With a Shotgun – Улиците са дали живот на НОВ ВИД СПРАВЕДЛИВОСТ! Бездомникът с помпата ще накаже лошите, независимо дали носят маски, униформа или костюм на Дядо Коледа!
Целта на фейк трейлърите е очевидна – да се придаде още по-силно би-мууви усещане на мероприятието. След като обаче мероприятието е осакатено и разцепено на две импотентни сами по себе си преживявания, кому са нужни някакви си трейлъри?
Общи приказки
Малко за актьорската игра, която и в двата големи фрагмента е просто изпепеляваща. Роуз Макгоуан играе превъзходно и в двата филма (да, половината актьори от Планета Страх се появяват с някое чаровно камео в Разходка Смърт – поредната причина да е пълно безумие да пуснеш двата филма наобратно), като особено в първия е просто великолепна с изпълнението си на клиширано разочарованата и неспособна да повярва в себе си Чери. Останалите актьори в лентата на Родригез са на върхово ниво, но истинската наслада идва с Разходка Смърт, където всяко момиче знае точно как да изиграе ролята си така, че да е в съвършен синхрон с останалите, а и с възприятията на зрителя. Особено разкошни са Зои Бел (каскадьорката Зои, която, оказва се, е каскадьорка и в реалността) и Трейси Томас (каскадьорката Ким) – първата вади изпепеляващ австралийски акцент, а втората успява да изстреля такова количество думи в рамките на секунда, че свят да ти се завие.
Всичко друго – от визията до музиката – е подчинено на грайндхауз-изживяването. В Планета Страх музиката е тежка и долнопробна, декорите са евтини, а сетингът – дълбоко провинциален. В Разходка Смърт пък имаме болни седемдесетарски и осемдесетарски звучащи песнички, блусове и прашни магистрали, крайпътни заведения и бързи стари коли. Всичко е атмосфера и атмосферата е всичко.
Ако трябва да сравнявам двата фрагмента, бих казал, че Планета Страх не остарява добре и на второ гледане хич не впечатлява толкова, колкото на първо, макар и пак да е болен гилти-плежър. За сметка на това Разходка Смърт става все по-прекрасен с всяко следващо облъчване и лично за мен е по-добрият от двата. Разбира се подобно съпоставяне е като да си сравняваш дясната вежда с лявата, а и цялото в случая е много повече от сбора на частите, но разлики все пак има, а и при умереното ми уважение към Родригез, но Куентин Тарантино си остава по-добрият режисьор.
Вместо финал, ще изтъкна единствения минус на БиБруталното изпълнение на звездния режисьорски тандем. Самоцелността. Да, Грайндхауз е болна лента с болна цел и изпепеляващ кеф-фактор. Обаче вече веднъж гледахме зверски брутален и мрачен филм на Родригез и експеримент със старите клиширани би-мууви похвати на Тарантино. Колко точно още пъти трябва да се забавляваме с това, че някой свръхбогат режисьор е решил да ни се подиграе и да ни направи на идиоти? И в кой момент тази душевна мастурбация на презадоволените и тотално изснобяли кино-творци ще започне да не работи за масовата публика? Честно казано филм като Грайндхауз може да ме спечели на своя страна, ако е един-единствен в разстояние от много години и в двете посоки. Но ако Тарантино и Родригез не поуспокоят малко самовлюбените си пориви, рискуват да станат неприятни...
Оценки:
Планета Страх: 8/10
Разходка Смърт: 9/10 Обща: 10/10