Трип

Планета Страх

     Този филм е това, което биха били екшъните по Диема+ от 10:30 сутринта, ако създателите им имаха капка талант и работеха с ясното съзнание, че правят долнопробен боклук. По същия начин зрителите трябва да гледат Планета Страх с ясното съзнание какво представлява той. Tова е преднамерено долнопробен филм, който всъщност показва как се прави правилна сатира. Забравете Random Мovie-тата. Tе са за откърмени с МТV олигофрени. Това тук е само за корави копелета, сукали кървава плът и барут от твърдата гръд на четвъртитата пиратска видеокасета.
     Планета Страх е груб, гнусен, абсурден, невъздържан и изкуствено култов (не знам дали някога бих използвал отново това словосъчетание в положителен смисъл). Филмът успява с изучена прецизност да докара онова еуфорично (вече сладко меланхолично) усещане като след първия ти осемдесетарски екшън с някой от четирите ангела на филмовия Апокалипсис (ще ги спомена накрая). В него има сцени, на които човек може наистина да се изкефи (последната битка), на абсурдната прекаленост на други пък ще се смее до изпускане на телесни течности и твърдости (битката на нашия в болницата) и ще стои изумен и с изцъклен поглед от абсурдната... ъъъ, абсурдност на трети (докторката и дръжката на вратата, хлапето и пистолета, мазният индийски биолог, надничащ иззад ъгъла накрая).
     В крайна сметка това е един твърде дебилен филм, който всъщност не е съвсем за дебили. Човек трябва да гледа малко криво и цинично на някои неща, за да оцени Планета Страх, а всички знаем, че дебилите не са цинични. За тези, които обаче са и които като по-голямата част от (сравнително) младото източноевропейско човечество са отраснали с четирите Ангела – маестро Ван Дам, пластичният и многостранен Стивън Сегал, неподражаемия Чък Норис и (прякорът казва всичко) Дон "Дракона" Уилсън, както и с техните апостоли Джеф Фейхи (участващ тук), Гари Даниелс и Лу Даймънд Филипс – този филм ще докосне нещо дълбоко стаено в душите им.

Оценка: 9/10

Разходка Смърт

     От двоицата създатели на второразредния култ Бибрутално Тарантино несъмнено е малко по-нормалният. А Разходка Смърт дори не е второразреден. Дори е в състояние в продължителни периоди да държи човек на ръба на седалката.
     Историята се занимава с две групички от по четири момичета и с един шофьор-каскадьор със странни навици за, ъм, срещи с жени. В първата си част Разходка Смърт е изключително ефективен хорър-трилър, а Кърт Ръсел избарва ролята на енигматичния, почти свръхестествен каскадьор Боб със страхотно умение. Всяко едно от момичетата в първата (и втората) част пък ни е представено изключително реалистично, макар и малко мудно – чрез близо половинчасово безцелно водене на разговори и в общи линии нищо-не-правене. Дори това обаче е напълно оправдано – за мен идеята на Тарантино е била да покаже не толкова герои от филм, колкото истински хора в нормална ежедневна обстановка, на които изведнъж им се случват... интересни неща. А той определено чудесно си знае урока, че ако не ти пука и не познаваш героите в подобен род филми, то те се дънят.
     Както забелязахте, разделям филма на две части и това не е само въз основа на различните участници в тях. Няма обаче да ви кажа повече от това, че става доста интересно. Дерзайте.

Оценка: 8.5/10