Напълно нормално е да подходим с голяма предпазливост към продължението на толкова класен филм, особено когато въпросното е снимано от нов режисьор. И сега неминуемо следва въпросът "Е ли 28 седмици по-късно достойно продължение на страхотната първа част, или не е?" И отговорът, както често се случва, е двусмислен.
Ако под "достойно продължение" разбираме следване на концепциите на оригинала и развиването им в нова история, то отговорът е твърдо НЕ. Ако обаче ни вълнува дали филмът е добър и отдава дължимото на шедьовъра на Бойл, то определено ДА.
Защото 28 седмици просто е в съвсем различен жанр. Докато първа част беше психологическа, то втората е тотален сървайвъл хорър. И не, това не я превръща в безмозъчен "ОМГ, ЗОМБИТА!" пуканкоунищожител.Историята започва, очевидно, 28 седмици след края на първия филм. Американската армия се е заела с бавното прочистване на Англия от вируса, като разбира се започва от центъра на Лондон. В сърцето на града съществува изолирана зона, в която вече доказано няма и помен от зараза (докато извън нея все още има заразени трупове или плъхове и други животни, които може да я носят) и където могат да се настанят завърналите се от чужбина англичани. Проблемът обаче е, че никой от военните не е бил в страната по времето на избухването на катаклизма и съответно никой не е съвсем наясно как точно действа вирусът, с каква скорост се разпространява и какви други рискове крие. И когато в града е открита жена, преживяла ухапване от заразен, без тя самата да се зарази, любовта довежда яростта и апокалипсисът се завръща.
Едно от много стойностните качества на сюжета е, че ни запознава със ситуация, аналогична на онази, за която в 28 дни слушахме само описания. Спомняте ли си например разказа за гарата, в която десетки хиляди хора паникьосано се опитват да избягат от страната, но изведнъж сред тях се появява заразен и вирусът се възпламенява като пожар? Е, тук има практически същата сцена, само че вече не слушаме за нея, а я виждаме. Усещането е почти болезнено.
Благодарение на жанровата промяна, един от видимите минуси на втората част спрямо първата спира да бъде такъв – актьорската игра. Разбира се говорим само за сравнение с оригинала, защото Робърт Карлайл например прави невероятна роля тук, а и има най-прекрасния шотландски акцент изобщо. И въпреки че филмът няма как да блесне с изпълнение като това на Килиън Мърфи в 28 дни, на него не му се и налага, защото е концентриран много повече върху събитията, отколкото върху героите.Музиката е на върхово ниво и създава невероятно "алтернативна", ако мога така да го опиша, атмосфера. Саундтракът е изцяло в духа на този от първа част, като основната му тема е и директно взета от тази на Дните.
Ако все пак трябва да направя директно сравнение между двата филма, въпреки хвалбите в това ревю бих избрал първия. Чисто жанрово и концептуално той е много по-уникален и интересен от 28 седмици, но въпреки това смятам, че продължението му е повече от достойно. В Седмиците има известен сюжетен дисбаланс (де факто конструкцията му е като на първите две трети от филм, на който нещо като 28 дни да е последната третина), а и няколко дупки и привидно недомислени момента в историята, за които обаче аз поне с лекота намерих смислена обосновка. И при все, че на идейно ниво е по-обикновен от първата си част, 28 седмици по-късно е подчертано качествено заглавие и не бива да се пропуска.