28 седмици по-късно е един правилен филм на ужасите. Нямам предвид, че е добър (макар да е), а че е хубаво човек от време на време да погледа филм на ужасите, правен от хора, които все пак знаят какво представлява това като концепция и знаят как да я приложат, за да постигнат ефект върху зрителя.След края на Британската епидемия от вируса "бяс" (или нещо от сорта), Англия е окупирана от американски войски, които да въдворят ред. Никой обаче не вярва, че вирусът ще се върне, поради самоунищожителната му природа. Е, тя се оказва почти такава, а нашите съжаляват дълбоко до края на филма.
28 седмици по-късно представлява смесица от първата част и all-hell's-broken-loose сървайвъл хорър. Аз лично изпитвам лека непоносимост към сървайвъл хорърите, освен ако не се казват Пришълеца, най-вече заради изключително дразнещите "стряскащи" моменти, където чудовището изскача изотзадзе от килера/стената/ пода/тавана/буркана с мед и ти инстинктивно подскачаш, а после псуваш цветисто и до девето коляно режисьора и сценаристите. Тук също има такива моменти, но това са по-скоро задължителни елементи, пък и се усеща разликата, когато гадостите се случват на герои, за които ти пука
повече, отколкото за стандартния за подобни филми набор от заблудени и разгонени тийнейджъри. Специфичните жанрови изисквания са и част от причината нивото на филма да спада от един момент нататък (от войника с колата) – още от постера става ясно какво ще се случи с участниците в краен случай. На него се мъдрят само двама от героите. В сървайвъл хорърите оцелелите никога не са много.При все това началото на филма е блестящо и прекрасно подготвя почвата за най-шокиращата сцена във филма (най-първата сцена с повторното заразяване). Както и в първия филм, зомб... заразените не са единственият източник на хаоса и ужаса в 28 седмици по-късно, като на моменти дори отстъпват на заден план. А вече не са и безликите търчащи като изоглавени диваци – имат си, така да се каже, представител. В негово лице вече имаме леко преминаване от рационалната основа на ужасиите във филма (болест и безмозъчни, озверели кретени) към нещо почти свръхестествено и символично. Добър филм.
Оценка: 7.5/10