Преди известно време ми се сбъдна едно отдавна забравено желание. Седях си аз и отегчено браузвах папката си с новоизлизащите анимета, когато изведнъж се натъкнах на първите 4 епизода на Кемонозуме . Беше един от ОНИЯ дни. ОНИЯ дни много ги обичам. Та изгледах ги сериите и с огромно задоволство установих, че това аниме ми прилича на един по-малко шарен Mind Game (филм, от който са ми останали много хубави спомени). Мдам, Кемонозуме сякаш имаше огромен надпис Masaaki Yuasa отгоре си – нещо, което ме ощастливи безмерно, защото отдавна чаках ново творчество от въпросния. Оттам и сбъднатото желание.
Ако сте виждали Mind Game, вероятно вече знаете какво да очаквате – много специфичен деформиран рисунък с невероятни бекграунди, умопокъртителен подход към анимацията и кинематографията, откачена история и още по-откачени персонажи. В случая обаче е наблегнато на по-малко, по-мрачни и по-убити цветове, отколкото в Mind Game, което всъщност не е трудно, предвид помитащата цветова оргия, която той предлага.
Сексът и кръвта Сюжетът се движи около кръвопролитните сблъсъци между загадъчно множащите се flesh-eaters и съществуващата, за да ги унищожи, организация Кифуукен. Основната линия е
любовната история между наследника на Кифуукен доджото, Тошихико, и човекоядката Юка, които решават да избягат заедно, за да могат да се консумират един-друг на спокойствие. От това по-извратено – здраве му кажете! Всъщност по-извратено има, и то е пак там, в Кемонозуме . Само вижте супер-дементния му финал... Разбира се, на младата двойка не й е лесно и й се налага често да се разправя със съгледвачи и детективи, пратени от Кифуукен, разни изтрещели елементи, желаещи ръцете на чистокръвната flesh-eater-ка Юка (защото са извор на огромна сила) и, не на последно място, цяла сюрия от осъзнали се човекоядци, които си искат жената обратно.
Сега е моментът да сложа едно PG-13 дисклеймърче. В продължение на 13 серии в това аниме се съсичат, изкормват, разчленяват и сексят, като че ли светът свършва. Има повече отрязани ръце, отколкото Стивън Сегал е счупил в цялата си филмография. Има и ЦИЦИ. Е, един чифт само и не принадлежат на главната героиня, за нейно нещастие, но пък са достатъчно зрелищни, че да компенсират. Има психопати, хипофизен гигант, яка конспирация, великолепен оупънинг. Има и любов, обаче без особено много романтика. За сметка на това човек може да стане свидeтел на няколко от най-бруталните секс сцени евър. Ху нийдс романтика ениуей? Между другото, има и купища цинизъм. Много мой тип аниме!
Кемонозуме е 13 серии и предвид краткостта си е наситено с екшън – няма нито един излишен момент. Това обяснява и защо го гледах с такова удоволствие по серийка на седмица. Иначе този подход обикновено ми разваля хубавите впечатления от всеки по-дълъг сериал. Мислех да напиша по няколко думи за главните герои, но това е неосъществимо, без да оспойля прекалено. Само ще ви кажа, че Юка и Тошихико имат сериозен проблем в леглото, младата надежда на научно-техническия прогрес и брат на Тошихико, Казума – с октоподите и чувството за отговорност, а целокупното човечество – с фармацевтичната индустрия. Останалото ви оставям да си го откриете сами. Вярвам, че ще ви е интересно, ако успеете изобщо да кльопнете необичайния рисунък, който се явява прекалено предизвикателство за някои по-традиционно настроени лица. Ако не успеете – ваша загуба.
От всичко написано по-горе, може би вече си мислите, че ви разказвам някой особено груб хентай, предвид кървищата, карантийката, секса и октоподите. Е, не искам да оставате с грешно впечатление – анимето всъщност е страхотно, адски оригинално и много интересно. Направо съм смаяна от усещането, което ми остави. 
Юка и Тошихико са страшно сладки заедно и на няколко пъти успяха да ме разчувстват стабилно. Към останалите персонажи бързо се привързах. А краят ми отвя главата. Такава изродщина не съм виждала дори във филмите на Satoshi Kon (Millennium Actress, Perfect Blue, Paprika, Tokyo Godfathers, Paranoia Agent и т.н.). Чак ме поизтощи, въпреки че беше много удовлетворителен. Единствената критика, която имам към анимето, е заради доста клишираните гласове, които са подбрани (този на Юка е особено дразнещ). Успяват да поразвалят добрия имидж на иначе престъпно иновативната продукция и затова ще й взема една единичка от оценката. Като цяло обаче останах много накефена, доволна и човекоядски гладна за още Masaaki Yuasa. А дано да е по-скоро тоя път! Оценка: 9/10