Death Note безапелационно е най-добрият аниме-сериал от първия Stand Alone Complex насам. Още от първия си епизод той ясно показа, че се цели възможно най-нависоко. От визията и операторските похвати, та чак до музиката и гласовете на героите, това е едно от най-амбициозните заглавия, правени през последните години. Истинската му стихия обаче е в историята.
Лайт Ягами е младеж с невероятен интелект и страхотни аналитични умения, който живее нормален живот на съвършения ученик. Той усеща, че 
светът е изпълнен със зло и поквара, но не може да направи нищо, за да промени това. Докато един ден буквално в краката му не пада странен тефтер с надпис "Death Note" на корицата. Вътре той открива подробни упътвания за това как се използва силата, скрита между страниците – всеки човек, чието име бъде написано вътре, докато пишещият си представя лицето му, ще умре от инфаркт след четиридесет секунди, или по друг начин и в друг момент, ако такива бъдат уточнени. В този миг Лайт осъзнава, че държи в ръце бъдещето на света... свят, на който той ще бъде бог. А срещата му с истинско божество – един от множеството Богове на Смъртта, на име Рюк, на когото принадлежи тетрадката – по никакъв начин не променя намерението му да прочисти земята от всички зли хора.Така се ражда Кира (от енгриш произношението на "Killer") – мистериозна личност, която изтребва престъпници по цял свят. Ала не всички са склонни само да стоят и да гледат и скоро на сцената излиза единственият човек, който е в състояние да залови убиеца – най-великият детектив на планетата, известен просто като L.
А надиграването между Лайт/Кира и L ще се превърне в една от най-забележителните истории, разигравали се някога в аниме.
Death Note е направен по едноименната манга на Тсубуми Ооба, нарисувана от Такеши Обата, и доколкото знам (не съм имал шанса да я прочета, но определено в най-близко бъдеще възнамерявам да го направя) следва историята й почти дословно. Сюжетът е мащабен и разгърнат, пълен с интриги, надцаквания и великолепни логически игри на отгатване, докато L се опитва да разгадае мистерията на Кира, а Лайт – да му попречи. В първата си половина сериалът разчита основно на съспенс, тъй като познаваме и двамата играчи, знаем залозите и единственото, което ни остава, е да гризем нокти, докато битката продължава. За мен това е и най-качествената част от анимето. Втората половина разчита повече на изненади и сюжетни обрати, но честно казано там нещата се поразбозяват в известна степен, тъй като започват да се навързват едно след друго твърде голямо количество прекалено подобни едно на друго събития, похватите на участниците в смъртоносната игра стават доста сходни и като цяло си личи, че Ооба и сценаристите са поизгубили нишката на изпепеляващото вдъхновение, дало ни началото на Death Note. Въпреки това обаче те така и не изпускат юздите. Появяват се множество нови герои, нови фактори, нови събития и историята дори за миг не зацикля, нито остава в един коловоз, а сюжетът умело те води към напълно непредвидимия си финал. Сериалът успява да задържи високото си ниво до самия край, където напрежението достига такива стойности, че не можеш да прекъснеш гледането дори за ходене до тоалетната.
Без съмнение оба
че дори с такъв майсторски развит сюжет анимето не би било нищо без невероятните си главни герои. Лайт и L са равностойни противници, всеки гениален по свой си начин. Много са различни, така че повечето зрители симпатизират или на единия, или на другия. Докато Лайт е изтупан и стилен, самодоволно зъл, манипулативен и безскрупулен, както и напълно лишен от всякаква емпатия, L прилича на безизразна маймуна, клекнала на клон. Вечно рошав, оцъклен и загледан сякаш в нещо много далечно, той си чеше босите палци на краката един с друг, търка устни с пръст и нагъва сладко в количества, които могат да докарат диабет на половин Япония, докато с равен и безчувствен глас обяснява гениалните си умозаключения.Да не оценяваш по достойнство и двамата герои, е престъпно и си противоречи с добрия вкус, още повече при положение, че ни е даден достъп и до мислите им, но лично за мен Лайт не може да стъпи и на малкото пръстче на L като персонаж. Много други хора пък са влюбени в първия и не тачат особено втория. Факт е обаче, че (също като други елементи от сериала) това са едни от най-великолепните протагонист и антагонист в аниме за последните няколко години.
Освен тях имаме още доста герои, но повечето не впечатляват с кой знае какво и аз поне имам подозрението, че са умишлено обезличени, за да блеснат Лайт и L още повече.
Още в началото споменах невероятната визия на Death Note. Анимето е нарисувано стилно и с размах на средства и похвати, за какъвто се иска откровен талант. "Камерата" прави какво ли не – разделя екрана на много по-малки елементи, създава усещане за адски бързо движение, докато героят всъщност стои неподвижно и говори, променя цветовете по време на важни разкрития (например когато Лайт издава плановете си мислено, очите и косата му стават ярко-червени, а всичко около него потъмнява. Дедукцията на L пък го оцветява в синьо и т.н.), вкарва героите в техни си вътрешни сюреалистични светове и какво ли още не. Анимацията е динамична и въпреки че сериалът е по-скоро детективски трилър, екшън-сцени не липсват, но за всичките тридесет и седем епизода няма две, които да се повтарят дори на ниво средствата, с които са нарисувани.Музиката на сериала също е силна, макар и да е все пак най-слабата му страна. Преди някой да ме е разбрал погреш
но – саундтракът е страхотен, създава брутална атмосфера и няма един слаб трак (освен вторият от общо двата опънинга на Death Note, който представлява някакъв креслив метъл с безумни английски думички в него). Проблемът идва от факта, че въпросните тракове са твърде малко на брой, а в аниме от тридесет и седем епизода липсата на разнообразие о
пределено започва да си личи от един момент нататък. При положение обаче, че музиката е толкова добра, това е проблем, който се преживява лесно.Сеютата до един са перфектни. Гласовете на Лайт и L просто отвяват, като всеки кефи по различен начин – този на Лайт с най-различните интонации, които докарва, когато героят се прави на невинен или играе друг театър, а този на L – с пълната си безчувственост и вечна аналитичност, въпреки че и това се пропуква от време на време. Останалите гласове също са точно в десятката, но с едно-две изключения не впечатляват с нещо конкретно.
Ако за мен Death Note има реален дефект (освен лекото разводняване от средата нататък и еднообразното ОСТ), то той е абсолютно субективен и на чисто лична основа, но съм убеден, че по никакъв начин няма да съм сам в сентимента си...
...който всъщност няма как да споделя, без зверски да оспойля най-ключовото събитие от анимето. Така или иначе става въпрос за момент (краят на двадесет и пети епизод), в който всичко се променя генерално и Death Note тръгва в тотално различна от досегашната си посока. И въпреки че на сюжетно ниво всичко е перфектно и ни става ясно, че Лайт е успял да планира действията си в нелепо дълга перспектива, но L е мислил дори по-напред, лично за МЕН тази посока не беше желана, или по-скоро събитието, довело до нея. Тя силно ме разо
чарова и колкото и да е нестандартна като решение, аз до самия край на сериала се чувствах леко предаден. Пак повтарям, въпрос е на лични възприятия, но нямаше да съм ОК със съвестта си, ако не го бях написал.Извън фантомния ми и стопроцентово неразбираем негативизъм обаче, ще повторя още веднъж – Death Note безапелационно е най-доброто аниме от много-много време насам и гледането му е не просто препоръчително, а задължително, ако човек има дори нищожно желание да е в крак с качествените нови заглавия. В него има невероятен съспенс (определени епизоди те държат на ръба на стола, стиснал зъби, а те оставят зяпнал и по-оцъклен от L с непредвидимата си развръзка), историята е пълна със завои и дори тотални обръщания на посоката, предлага ни двама от най-качествените аниме-персонажи изобщо, и всичко това – гарнирано с изключителна и стилна визия и прекрасен саундтрак.
Майсторска работа от впримчващото начало до изпепеляващия си финал, Death Note ще се помни много дълго, а ние вече имаме нов еталон, по който да измерваме индустрията през следващите години.