Брой 47 Ревюта

 съдържание

КНИГА НА БРОЯ

Краят на дъгата Автор: Върнър Виндж Издател: ИК Бард Цена: 10 лв. Ревю: Роланд

     Върнър Виндж е един от "хората с идеите" в модерната научна фантастика. Още първата му издадена тук книга – Огън от дълбините – показа, че човекът не е от pewpewpewlaserbeam драскачите, а зад писането му стои доста сериозна основа от познание както на жанра, така и на науките, които най-често го изграждат.
     Това познание си личи много ярко и в Краят на дъгата. Любопитен факт е, че книгата не бе приета твърде добре тук, което ми е напълно непонятно, но съм длъжен да го отбележа.
     Действието се развива след двадесетина години. Възрастният Робърт Гу се събужда в свят, който му е напълно непознат, след като върху него успешно е приложено експериментално лечение на Алцхаймер. Той решава да изучи възможностите, които му предлага третото десетилетие на ХХI-ви век, и неусетно се оказва оплетен в машинациите на високопоставени правителствени кръгове, които експериментират с технологии за контрол на съзнанието.
     Онова, с което Краят на дъгата ме спечели, е прогностицизмът й. Книгата се занимава доста сериозно с това как биха изглеждали технологиите след двадесетина години, като обръща особено внимание на комуникационните и компютърните такива. Виндж успява да опише един невероятно динамичен свят, в който границите между реално и нереално могат лесно да бъдат размити. Свят, в който компютрите се намират в дрехите ти, а информацията се появява директно пред очите ти, представена от лещите в тях, където всяко стръкче трева има свой етикет и описание във виртуалната реалност.
     Историята на книгата също е добра, въпреки че именно от нея се оплакват най-вече хората, които споменах в началото. Краят на дъгата е смесица между киберпънк, трилър и криминале, като постоянно предлага нещо ново и интересно, което да задържи вниманието ти. Факт е, че като цяло идеята й не е особено оригинална, но в крайна сметка книгата се справя добре с натрупването на напрежение до неизбежната кулминация.

Плюсове:
+ От всяка страница буквално блика въображение. При това не разюздано и фантазийно (което не че е лошо, естествено, но е по-често срещано), а от типа, за който си казваш "да, мамка му, наистина може и така да се случи". Без да имам кой знае какви познания в областите, с които се занимава Виндж, ми се струва, че определено си е написал домашното добре.
+ Книгата е динамична и стегната, няма излишно разводняване и не доскучава и за миг.
+ Героите, макар и да не са идеалният център на повествованието, заемат доста сериозна роля в него и далеч не са просто кухи лейки. Особено Робърт Гу е доста качествено развит.
+ Киберпънк, писан през 2006-та. При цялото ми уважение към Гибсън, но съвременността се усеща. И радва.
+ Преводът е на много добро ниво, въпреки една-две странни изцепки. Като цяло обаче нямам забележки.
+ Има трибют към Тери Пратчет ;)

Минуси:
– В крайна сметка, ако извадим множеството качествени идеи, историята си е доста тривиална и глуповата.
– Финалът остава сравнително отворен точно по отношение на най-важната сюжетна линия. Подозирам продължение.
– Героите, макар и да не са безмозъчните архетипи от много сай-фай произведения, все пак не са и кой знае колко дълбоки и съдържателни образи. Факт е обаче, че книгата не го и изисква от тях, така че това не е кой знае какъв минус.

     Горещо препоръчвам Краят на дъгата. Романът е добър, стегнат, четивен и натъпкан до козирката с качествена научна фантастика (наскоро спечели и наградата на Локус за сай-фай). Стилът на Виндж е динамичен и плавен, а книгата те кара да искаш още и още. И докато сме на "още", Бард, кога да чакаме други негови произведения?

Последен Патрул Автор: Сергей Лукяненко Издател: ИК ИнфоДАР Цена: 12 лв. Ревю: Роланд

     Най-новата книга в поредицата за Различните носи подчертано различен тон от този на предните три. Мнозина смятат това за разваляне на качеството и сапунизиране на серията, но аз виждам нещата иначе. Най-обикновена еволюция. Докато в Нощния, Дневния и Сумрачния Патрули център на историята беше Различният Антон Городецки и неговото бавно себеосъзнаване като нещо различно – повече и по-малко – от човек, то в Последен Патрул катарзисът вече е в миналото. Нашето момче прие съдбата си, надрасна проблемите на израстването си и разви резистентност към много от моралните дилеми, които го терзаеха в предните книги. Стига толкова самосъжаление и интроспекции. Време е за действие.
     Което ни оставя с невероятното умение на Лукяненко да плете увлекателни истории. В това отношение книгата е на почти същото високо ниво като предните. Трите свързани помежду си истории се занимават с мистериозен артефакт, създаден преди хиляда и петстотин години от Нулевия Различен Мерлин, чието предназначение всъщност дори не е ясно, но със сигурност е зверски опасно. И този път Патрулите трябва да работят заедно въпреки взаимната си омраза, защото срещу им се е изправил непознат враг, който заплашва и двете страни. А на негова страна има и множество обикновени хора.

Плюсове:
+ Книгата е толкова зверски четивна, че се преодолява за между два и пет часа според свободното време.
+ Историята е все така качествено написана, а героите са като актьори в петия сезон на успешен сериал – удобно влезли в ролите си и чувстващи се толкова удобно в тях, че да накарат и теб да се почувстваш сред стари приятели.
+ Последен Патрул пак бъка от сарказма на Антон, но този път имаме и две особено мазни гаври от страна на Лукяненко с двата недоносени филма по серията. Пичът явно хич не е доволен от холивудизма, излял се върху книгите му.

Минуси:
– За онези, които са изпитвали най-голямо удоволствие от моралните и психологически проблеми, развити в обстановката на Различните, книгата ще е разочароваща, защото в нея подобно нещо просто отсъства. Както казах, Лукяненко очевидно е оставил терзанията зад гърба на Антон, преди същият да стане хептен безгръбначен. И за мен това е правилно решение.
– Финалът беше рядко антиклимактичен и неясен като за точно този автор, което е странно разочароващо. Буквално до последните няколко реда книгата върви като звяр, а изведнъж... свършва. С такъв ръш, че на човек му остава впечатлението, че някой просто й е орязал последните 20 страници. И че героите, знаейки за тая неприятност, са побързали да излязат от ролите си и да скалъпят някакъв завършек на две, на три. Кофти, макар и недостатъчно, за да развали кефа от четенето.

     И така, Последен Патрул е една идея по-слаба книга от предните три, но причината поне от моя гледна точка не е в загубата на сериозност и проблематика, както е за много други хора, а именно в недоизпипания и избързан финал. Въпреки това обаче от доста време не съм чел по-качествено фентъзи и изобщо не трябва да си насилвам съвестта, за да препоръчам романа горещо.

Оценка: 8.5/10

Ловци на кости – сказание шесто от Малазанска книга на мъртвите Автор: Стивън Ериксън Издател: ИК Бард Цена: 18 лв. Ревю: Моридин, Трип, Роланд

Оценка: 7/10 Моридин, 7/10 Трип, 7/10 Роланд

Кафка на плажа Автор: Харуки Мураками Издател: ИК Колибри Цена: 14 лв. Ревю: Рандъм

     Искам предварително да се извиня на читателите за това, че ревю за тази книга се появява толкова късно в списанието. Кафка на плажа беше издадена у нас от Колибри още през миналата година и наистина е срамота чак сега да й обърнем внимание. Най-малкото книгата е носител на Световната награда за фентъзи за 2006 година. Да не споменавам колко хитов писател е Мураками и в родната си Япония, и на англоезичния пазар.
     Талантът на Мураками и майсторството му са като фойерверк, виждат се и с най-просто око, дори от голямо разстояние. Начинът, по който е написана Кафка на плажа, говори за един изключително добре овладян талант, за един автор, който е изцяло наясно със собствените си сили, със силите, които са го оформили като писател, и със силите, които формират света и човека. Мураками пише "поп" литература. Като Виктор Пелевин, например, който веднага ми идва на ум като негов еквивалент в Русия. Прозата му е невероятно четивна, нито за момент не затормозява и всеки лесно би се отъждествил по някакъв начин с нея. В същото време под текста се крие една тиха, но изключително мощна интуитивна философия, която по-скоро се усеща със сърцето и стомаха, отколкото с интелекта. Има емоция, любов, омраза, сексуално привличане, насилие и ужас от насилието. Метафизиката е реализирана на ниво "магически реализъм", без да дразни, но и без да дава конкретни отговори. Мураками умело смесва красотата на японския дух и характерната изящност за тамошното изкуство със западните литературни традиции. Съвсем ясно си личи влиянието на автори като Стивън Кинг и Франц Кафка. Някъде прочетох един цитат, който казваше, че Мураками е толкова оригинален и е истински наследник на Кафка, защото всъщност знае какъв писател е бил той – а именно писател на комикси. Наистина, на места Кафка на плажа оставя чувство, че сякаш едновременно си твърде вътре в ситуацията, че можеш да видиш всеки детайл и че въпреки това нямаш никаква представа какво може да ти поднесе торнадното въображение на Мураками. Книгата напомня по малко и на Геймън и неговите Американски богове, на така наречената pulp fiction, на евтините хорър/мистъри западни филми и в същото време на изтънчена драма. От страниците звучи последователно музиката на Принс и Бетовен, а меланхолията и магията се преплитат неусетно с детайлния реализъм. Книгата хем звучи изключително близко до западното съзнание, хем носи онзи специфичен японски дух, бидейки изпълнена със странни прозрения и типични за източната религия и бит истории.
     Сюжетът на пръв поглед е съвсем стандартен. Петнадесетгодишният Кафка Тамура бяга от дома си в Токио, за да се измъкне от ужасяващото пророчество-проклятие на баща си. Бягството му го среща с изключителни характери и го учи на много неща за самия него. Типичен роман-пътешествие за надрастването на себе си и т.н. Само че Мураками бързо разбива тези заблуди на пух и прах и не спира да сипе изненади до самия край. Другата сюжетна линия, която е паралелна на първата и косвено свързана с нея, разказва за глупавия старец Наката, който не може да чете и пише, но разговаря с котки и кара разни неща да падат от небето... Образите и на двамата главни герои са развити впечетляващо, а освен тях има поне още четири-пет, които спират дъха със сложността и правдоподобността си. Книгата напомня малко на лабиринт (дори засяга доста сериозно този символ) с многобройните теми, които развива, и с елегантните загадки, които поставя. Любовта и въображението като изконни характеристики на човека, силата на наследството и пророчеството, взаимосвързаността на практически всичко на този свят, обединителната сила на музиката, красотата на природата, травмата от насилието, идентичността и важността на спомените – всичко това е само частичка от плънката, която Мураками е вмъкнал под красивия текст. А за да направи тези подводни течения максимално привлекателни за въображението, е наситил книгата с какви ли не чудати образи и символи – ослепително красива проститутка, която цитира Хегел, ловецът на котешки души Джони Уокър (няма майтап), сводникът Полковник Сандърс (очилатият тип от логото на KFC), говорещи котки, неостаряващи войници и слузести чудовища ала Стивън Кинг. Странно е. Иска много внимание, а може би и втори прочит след време, но определено си заслужава.

Плюсове:
+ Впечатляващ размах на въображението.
+ Красив текст.
+ Много добре развити герои.
+ Едва загатнатата и адски мощна метафизика, която движи романа.
+ Непредвидимостта.
+ Наситеността на културни препратки.
+ Бисерите, които мисълта на Мураками ражда. Може да са капсулирани в един параграф, в една реплика на някой второстепенен герой или пък разтеглени и прикрити в цялата книга. Дори не мисля, че съм уловил повечето.

Минуси:
– Може би на някои ще се стори бавна или твърде детайлна на места. При мен не се получи, но го оценявам като потенциална възможност.
– На други пък може би ще им направи кофти впечатление, че метафизиката не е обяснена добре или пък че някои от събитията са твърде фантастични. Но аз си мисля, че книгата дава достатъчно подсказки за смисъла на собствените си загадки. Въпрос на повече мислене, чувстване и опит е те да бъдат разгадани.

     Много добра книга. А според повечето мнения из нета далеч не е най-доброто на Мураками. Въпросният междувпрочем е последният лауреат на наградата Франц Кафка, чиито носители за 2004 и 2005 година бяха удостоени и с Нобелови награди за литература. Говори се, че Мураками може да ги последва. Така че аз съвсем скоро се нахвърлям върху останалите му книги.

Пропастта на опрощението Автор: Алистър Рейнолдс Издател: ИК ИнфоДар Цена: 23 лв. (два тома) Ревю: The Dragon

     За четвърти път се завръщаме във вселената на Пространството на откровенията. Самият факт, че книгата е около кило и двеста нето тегло и я купих заедно с Последния Патрул (доста по-зле от предишните бтв. Време му е на Лукяненко да спре), но я прочетох първа, на един дъх, без почивка за около 7 часа, би трябвало да покаже колко е увлекателна и качествена. Пък и свястна фантастика май не се беше появявала на пазара от доста време насам.
     Човечеството здраво го е загазило след събитята в Кораба на изкуплението. Инхибиторите определено са си взели бележка и се опитват да изличат човечеството с всички възможни средства. Един от малкото козове е Ора – малката дъщеричка на Ана Хури, създадена от живата неутронна звезда и натъпкана с информация и технология, която да помогне на хората в битката им срещу машините. А в една далечна система един газов гигант изчезва за части от секундата през все по къси интервали...

Плюсове:
+ Смазващо атмосферична. Плътна, тягостна и носеща едно чувство на обреченост и на някаква заинатена надежда.
+ Книгата носи отговори на доста от оставените висящи въпроси в предишните части. Има и доста познати от предишната книга лица, а новите герои са до един интересни и дълбоки.
+ Страхотно внимание е обърнато на детайлите
Минуси:
– Не всички сюжетни линии получават завършек – оставени сме да гадаем за съдбата на някои важни герои

Шлемът на ужаса Автор: Виктор Пелевин Издател: ИК Инк Цена: 10 лв. Ревю: Рандъм

     Пелевин е безспорно събитие в литературата. Комбинация от чудовищна ерудиция, остро око и безсрамно перо, примесени с някакъв таен наркотик, чиито тайни съставки знае само той – това е Пелевин. Шлемът на ужаса определено носи тази марка, макар и да е далеч от Generation P например.
     Осем души се събуждат в изолирани стаи. Единственият начин да контакуват едни с други е чрез монтирани в помещенията клавиатури и компютърни дисплеи. Ариадна, една от осемте, започва чат-нишка. На всеки е презададен странен никнейм, а съобщенията им се модерират от непознати. Започва дълъг разговор (книгата е изцяло под формата на чат-разговор), героите се опитват да разнищят капана, в който са попаднали, а междувременно изследват странните лабиринти, свързани със стаите им – някои наяве, други насън. Малко по малко осъзнават, че се намират в изроден лабиринт, контролиран от тайнствения Минотавър, а никой не знае къде да търси спасителя Тезей. Остава и проблемът с Шлема на ужаса – мистичното устройство, което създава лабиринта и което се намира вътре в себе си. А докато някои от юзърите в чата нищят интелектуални въпроси, други се отдават на любовни авантюри и религиозни откровения...
     Странна. Постмодернизъм до крайна степен, като дори за книга на Пелевин е твърде объркана и засукана. При все това е много оригинално пренаписване на мита за Тезей и Минотавъра, в което къде на шега, къде сериозно се нищят епистемологични проблеми, обсъждат се виртуалната реалност, Дарт Вейдър и лудата крава. Малкият размер на книгата и форматът й пък я правят бърза за четене, тъй че дори и да не разберете всичко, няма да се затормозите и със сигурност ще попаднете на някой и друг бисер.

Плюсове:
+ Искам да знам какво пуши Пелевин. Просто няма да е честно, ако има такова въображение по рождение...
+ Сюрреализъм на стероиди плюс турбореализъм на екстази, гарнирано с филе от философски идеи и подправено с много лют стил писане. Пелевин, с една дума.

Минуси:
– Не е за всеки. И аз не разбрах много от нещата, честно. Заигравките с Шекспир и Сартр май ги схванах, философските параболи май и тях, обаче колко съм изпуснал от цялата шега мога само да гадая...
– Малка е, чете се за два-три часа, а е 10 лв. Не че нещо, ама...

     Определено не е най-доброто на Пелевин. Ако сте фен, така или иначе вероятно ще си я купите. Ако не – пробвайте първо с Generation P или Чапаев и Пустота.

Лираел Автор: Гарт Никс Издател: ИК ИнфоДар Цена: 15 лв. Ревю: Ян

     Големият проблем на вторите части от трилогиите е, че обикновено са свързващите книги. Първата част ни запознава с героите, а втората подготвя нещата за финалния сблъсък. Много рядко се появяват изключения от правилото, но Лираел просто не е от тях. Подходих към книгата със страшно завишени очаквания предвид качествата на първата част, но за съжаление те се оказаха само частично оправдани.
     Една купчина нови герои, начело с девойчето, дало името на книгата, доразвиване на идеите за некромантия, започнати в Сабриел, много намеци за предстоящия съдбоносен сблъсък и толкоз. Забавното е, че голямото зло от първата част Керигор изглежда като ученичка на фона на новата заплаха, но пък така и не научаваме каква точно е, само ни се намеква че Старото кралство го чакат тежки дни.
     За щастие Никс е сред по-добрите писатели, а наличието на Падналото куче, пардон кучка спасява положението. Въпреки това човек очаква нещо повече, а то просто не идва. Книгата се чете страшно бързо, увлекателна е, но реално погледнато в нея не се случи нищо. Всичко е подготовка за развръзката в следващата част. Ако тя се окаже издънка, ще издиря автора и ще изпробвам някои от описаните ритуали върху него.

Плюсове:
+ Интересна история.
+ Качествени герои, които търпят развитие.
+ Падналото куче и комбинацията с Могет разбиват :)

Минуси:
– Христоматиен пример за свързваща книга.
– На близо 200 страници повече се случиха поне пет пъти по-малко неща, в сравнение с първата част.

     Ако сте харесали Сабриел, няма шанс да пропуснете и продължението. Въпреки недостатъците на средна книга, Лираел всъщност е с една идея по-напред от предшественичката си като литературни качества, оттам и половинката повече в оценката.

Star Wars: Изходящ Полет Автор: Тимъти Зан Издател: ИК Труд Цена: 11.99 лв. Ревю: Роланд

     Тимъти Зан е най-успешният автор, писал в Разширената Вселена на Star Wars. Нещо повече, той е единственият, успял да създаде герои, които да се запомнят и да си извоюват място в SW-пантеона редом до любимци като Дарт Вейдър, Палпатин, Оби Уан, Хан Соло или Люк. В началото на 90-те години Зан създава нова трилогия, описваща събитията непосредствено след края на Завръщането на Джедаите, и в нея представя двамата си най-популярни персонажи – Мара Джейд и Върховния Адмирал Траун. И докато историята на първата е повече или по-малко ясна (а и тя самата, макар и много свеж герой, не блести с кой знае каква уникалност), синьокожият извънземен тъне в мистерия.
     Изходящ Полет е последната за момента книга на Зан в Разширената Вселена. Тя ни връща петдесетина години назад, в периода между Епизод I и Епизод II. Републиката е разкъсвана от политически интриги, корупция и заплахата от сепаратистки бунтове, но Войните на Клонингите все още са на поне пет години разстояние. Могъщият учител-джедай Хоръс К'баот фанатично преследва целта си да изпрати огромна експедиция в Непознатите райони извън Републиката, за да колонизират нова галактика. "Изходящ Полет" обаче крие и друга цел, защото К'баот е прозрял в бъдещето и макар да не разкрива видяното, твърди, че експедицията е единствената надежда за оцеляване на джедаите.
     Както знаем обаче от по-ранните книги на Тимъти Зан, Изходящ Полет се проваля. Пресрещнат от флота, водена от Траун, той бива напълно унищожен, а всички джедаи на борда губят живота си. Но какво всъщност се е случило? Какви събития стоят зад действията на Траун, който по това време дори не е познавал Дарт Сидиъс? Изходящ Полет дава отговор на тези въпроси.
     Командир Миттраунуруодо от завоевателско-отбранителната флота на Чиското господство се натъква на корелиански контрабандисти, бягащи от хътянски пират. Той ги прибира под свое попечителство и малко по малко се сближава с тях, научавайки езика им, докато те от своя страна научават неговия. Единият от тях – Джори Кардас – бързо се сближава с командира и не след дълго започва да питае огромно уважение към гения и стратегическото му мислене. Ала Траун е може би твърде далновиден за собствения си народ и още в този отдалечен във времето момент вече се вижда какви причини биха го тласнали да се съюзи с Дарт Сидиъс.

Плюсове:
+ Разкрива ни се още от миналото на Траун, а колкото повече Траун, толкова повече Траун. Това е може би най-добре изграденият герой в Star Wars изобщо. В новата трилогия го виждаме в ролята на брилянтния злодей, който не страда от нито един недостатък на "лошите" – не е самовлюбен, вслушва се в подчинените си, не е самоцелно жесток, не се поддава на емоциите си. С две думи – напълно реален. В Изходящ Полет пък виждаме друга негова страна – на защитника на своя народ, който постоянно излиза извън границите на правомощията си, за да предпази Чисите от опасности, които те самите още не познават.
+ Стават ясни и част от по-далечните планове на Сидиъс, намекващи, че в конспирацията му за Нов Ред и превръщане на Републиката в Галактическата Империя има и нещо повече – план за възпиране на предстоящата инвазия на нашествениците от друга галактика Юджан Вонг (или както там решат да ги преведат, понеже мисля, че досега не са се появявали в излизалите на български книги). Същият очевидно се проваля, както знаем от филмите.
+ Второстепенните герои са приятни. Джори Кардас, бидейки корелианец, е пич (както знаем, всички корелианци трябва да са вариант на Хан Соло а.к.а. пичове). Джедай Лорана Джинзлър е ученичката на Хоръс К'баот, която вижда падението на учителя си към Тъмната Страна, но е неспособна да направи нищо по въпроса. Въпреки несигурността си обаче, по някакъв начин съумява да не дразни излишно.
+ Историята е интересна, пълна с интриги и най-вече пълна с машинациите на Траун, което, както знаем, е много хубаво нещо.

Минуси:
– ПРЕВОДЪТ! Кошмарен е, тотално некадърен и неграмотен, демонстрира жестока липса на елементарно владеене на езика и още по-жестока липса на редакция. Преводачът (чието име не ми говори нищо) не познава изключително популярни идиоми, които е превеждал буквално (и – логично – без особен смисъл), половината "но"-та в романа са "ама"-та, при това далеч не само в пряка реч (а дори и тогава са не на място) и като цяло ако преводът беше направен с програма на компа, убедено заявявам, че нямаше да е по-зле. ПОЗОР, Труд, ТОТАЛЕН ПОЗОР!
– Траун е прекалено положителен. Нищо против, аз така или иначе никога не съм го възприемал като "лош" герой, а и разполагайки с новото знание за мотивацията му, действията му от оригиналната трилогия на Зан получават още по-позитивна светлина. Но просто тук той е представен като личност, която не би последвала изчадие като Дарт Сидиъс. А както знаем, в един не твърде отдалечен във времето момент от събитията с Изходящ Полет, ще трябва да го направи.
– Историята в крайна сметка си е стандартно SW клише без особена дълбочина. Или по-точно цялата дълбочина е изляна в Траун, а всички други герои са кухи лейки, които се държат по зададен стереотип от началото до края на книгата. Изключение прави двойният агент Кинман Дориана, който пък става все по-положителен образ с развитието на Изходящ Полет.
– В романа има някакво безумно участие на Оби-Уан и Анакин, които са лепнати абсолютно без никакъв смисъл, колкото да ги има. Не знам, Зан се е страхувал, че само с Траун няма да успее да привлече феновете ли? Или от ЛукасAртс са му се намесили? Но каквато и да е причината, омръзналите ни до опротивяване учител и ученик участват в Изходящ Полет без обаче да правят кой знае какво (и няма как, както и да го въртим, романът се занимава с вече известни събития, Зан няма много накъде да мърда от тях) и основно се мотаят.

     В крайна сметка препоръчвам, но само ако сте фенове на SW/Траун и сте в състояние да преглътнете безумния превод. Като фантастика, Изходящ Полет няма особено голяма стойност, а и е твърде плътно обвързан с останалите книги на Тимъти Зан, така че голяма част от него ще ви остане неясна, ако не сте ги чели. За нърдове като мен обаче е доста приятна и ако не беше тоталната немарливост на Труд по отношение на превода, оценката й щеше да е с поне една единица отгоре.

Пътят на воина Автор: Кен Като Издател: ИК Атика Цена: 8 лв. Ревю: Ян

     В брой 42 ви представихме ревюто на първата книга от поредицата Ямато на Кен Като. Пет броя по-късно на сцената е и първата част на втора книга, озаглавена Пътят на воина. Ако четейки я ви направи впечатление, че се говори за събития, които не са се случили в предишната книга, не унивайте. НАИСТИНА Е ТАКА. Атика поставят нов рекорд в родното книгоиздаването и тактично решават да ни спестят ВТОРА КНИГА на Галактическите пирати (оригиналните издания са разцепени на по две книги за варианта с меки корици) и директно издават първата част на Пътят на воина. Читателите да се оправят самички с дупките в сюжета. Перфектният начин да загробиш една иначе нелоша поредица.
     В този й вариант НЕ КУПУВАЙТЕ. Двустраничното резюме в началото по НИКАКЪВ НАЧИН НЕ ОПРАВДАВА липсата на половината от предишната книга.

Оценка: N/A Ян

Вълкодав Автор: Мария Семьонова Издател: ИК ИнфоДАР Цена: 15 лв. Ревю: Ян

     След доста противоречивия филм, носещ същото заглавие, на пазара най-сетне се появи и едноименния роман. Авторката Мария Семьонова е изключително популярна в Русия, а серията за Вълкодава съперничи по продажби на Патрулите на Лукяненко. Двамата обаче трудно могат да се нарекат конкуренти, имайки предвид за колко различна публика са книгите им.
     Вълкодав е доста по-типично фентъзи със сетинг езическия период на древните славянски племена. След като избиват целия му род, съдбата на младия Вълкодав се преобръща наопаки. Решен да оцелее само за да отмъсти, младокът от рода на Сивите песове се оказва обвързан с живота на новите приятели, които намира. Оцелял след ужасните мъченията на каторгата в Скъпоценните планини, той се сблъсква отново със своя смъртен враг, за да въздаде справедливост и след това да посрещне смъртта. Но се оказва, че това е само началото на нови приключения и изпитания. Пътят го отвежда в Галирад, където след множество изпитания той ще спечели доверието и любовта на кнесинята.
     Оказа се че филмът следва доста точно сюжета на книгата с тази разлика, че в писания вариант липсват част от най-дразнещите неща. Отново има много препратки към миналото на героя, но не са хаотично нахвърляни, колкото да ги има, и не накъсват действието, а напротив спомагат за изграждането на пълнокръвния образ на Вълкодава. Липсва и прословутата откриваща сцена, която си беше директно открадната от началото на "Конан Варварина".
     Основната слабост на романа е, че авторката на моменти се отвлича и започва прекалено подробно да описва всякакви дребни детайли от славянската древност. От една страна това придава пълнокръвност на света, но от друга поразводнява повествованието и води до разфокусиране на сюжета. Не че е голяма болка де, човек винаги може да кара по диагоналната система, а и самата история е достатъчно интересна, че да задържи вниманието на читателя.

Плюсове:
+ Интересна история.
+ Нестандартен свят.

Минуси:
– Твърде бавна.
– Прекалено навлизане в детайлите.

     Ако трябва да обобщя с няколко думи: приятна изненада. Е няма да измести Лукяненко в сърцето ми, но пък определено ми осигури няколко приятни часа.

Diablo: Луната на паяка Автор: Ричард А. Кнаак Издател: ИК Хермес Цена: 7.95 лв. Ревю: Ян

     От доста време не се бяха появявали нови книги по игрите на Близард, а и след последния ми сблъсък с WarCraft: Кръгът на омразата, не бих казал, че ми липсваха особено. Все пак Кнаак е поне една идея по-добър от Декандидо, а и предишните му произведения по Диабло не бяха лоши. Е оказа се, че и на него явно му е доскучало, защото Луната на паяка е доста... безлична книга. Да, знам че иде реч за роман по компютърна игра, но въпреки всичко...
Историята отново ни среща с некромансъра Заил. Този път той се озовава в Уестмарч където младата благородничка Селин Несардо го наема, за да й помогне да се свърже с покойния си съпруг. Нещата естествено се оказват по-дълбоки и нашият герой трябва да се изправи срещу лорд Джитан Алдрик, който с помощта на древен артефакт е на път да съживи древно зло.

Плюсове:
+ Ми има некромансъри.

Минуси:
– Скучновато и доста по-слабо от предишните книги на Кнаак.
– Плоски, че и клиширани герои.
– Заил е льохман от класа.

     Обобщение: Става колкото да убиете някой и друг час. Но при наличието на нов Патрул не виждам смисъл да го правите точно с тази книга.

Ангъс: Първият войн Автор: Орландо Паес Фило Издател: ИК ИнфоДар Цена: 14 лв. Ревю: Ян

     ИнфоДАР продължават да изненадват с разнообразна продукция и този път поднасят на вниманието ни бразилско историческо фентъзи. За щастие не става дума за новелизация на Робинята Изаура, а за история с викинги. При това част от адски амбициозен проект, включващ 7 романа, 42 (!!!) съпътстващи книги, 3 саундтрака, ролева игра и какво ли още не…
     Първият войн, както подсказва и заглавието, е откриващата история от сагата за клана Маклоклан, избрани да се борят със злото и да защитят човечеството от силите на мрака. Младият Ангъс Маклоклан е син на норвежкия пълководец Морския вълк (да, така се казва пичът) и девойка от племето на скотите. Юношеството си прекарва като образцов млад викинг – битки, грабежи и... тия три неща. Когато баща му става жертва на предателство, Ангъс е спасен от християнски монах, който му разкрива истината за живота, вселената и християнските ценности и му подсказва, че може би е предопределен за велики дела. Оттам започва истинската история.
     Всъщност Първият войн е доста приятен исторически роман за викингските нашествия на Британските острови. Историята обхваща периода между 849 и 880 г. сл. Хр. Голяма част от героите са действителни исторически фигури, а екипът от историци, работил по проекта, се е погрижил да е достатъчно достоверен. Допълнителен бонус е страхотното оформление и множеството красиви илюстрации, които придават очарование и правят четенето удоволствие. Накрая е поместено цветно приложение с гланцирани карти, илюстриращи викингските нашествия из Европа.
     Разбира се не всичко е розово. Авторът очевидно е силно вярващ християнини и на официалният сайт на проекта www.angussword.com си е заявено в прав текст, че една от основните идеи на книгите е да проповядват християнските добродетели. Самите добродетели са доста сериозно зесегнати в самата книга под формата на беседите на Ангъс с монаха, спасил живота му. Поне за мен това беше и основният проблем на книгата. Ако авторът се бе постарал малко повече в чисто писателски аспект за сметка на християнските проповеди, резултатът вероятно щеше да е много по-впечатляващ. Най-малкото трансформацията на Ангъс от образцов викинг в ревностен християнини щеше да е малко по-достоверна.

Плюсове:
+ Разкошно оформление с множество илюстрации, което добавя една единица към оценката.
+ Разказва за интересен период от британскита история.

Минуси:
– Лош стил на автора.
– Ненужни факти, които утежняват повествованието.
– Трансформацията на Ангъс и държанието му не са особено реалистични.
– Твърде много откровена християнска пропаганда.

     Нелошо историческо фентъзи (всъщност фентъзи частта е по-скоро християнски мистицизъм, отколкото обичайните за жанра неща), което можеше да е много по-добро, ако авторът бе поработил над стила си.