The Illuminatus! Trilogy е опасна книга. Моля ви, не я подхващайте, ако смятате, че сексът, извън най-популярните му начини на практикуване, е порнография, че марихуаната е тревата на Дявола, че в подредената материалистична Вселена може да съществува нещо, напомнящо магия, и най-вече, ако намирате промяната за нещо крайно некомфортно и сте на мнение, че радикалите трябва да бъдат забранени със закон.Трите книги The Eye in the Pyramid, The Golden Apple и Leviathan, написани от тандема редактори в списание "Плейбой" Шей-Уилсън, отдавна (издадени са през 70-те години на 20-и век) са се утвърдили като една от най-големите и обичани ъндърграунд сай-фай класики. Макар и не такъв комерсиален успех като класики от рода на Дюн, трилогията събира огромна фенска маса, състояща се предимно от свободомислещи интелектуалци, анархисти, учени-революционери, напушени хипита и любители на теориите на конспирациите. Дан Браун? Махалото на Фуко? Тоновете блудкави романчета за могъщи тайни общества? Ряпа да ядат до един. Тhe Illuminatus! Trilogy е написана още през 60-те и е най-реалистичният поглед върху темата. Защо ли? Ами защото нито за момент не се взима на сериозно. Първоначалната цел на авторите е да напишат сатира на параноидното американско общество, дълбоко убедено, че всичко – от убийствата на братята Кенеди, Мартин Лутър Кинг и т.н. до държавния резерв – се контролира от какви ли не тайни групировки.
Е, в книгата на Шей и Уилсън си имаме достатъчно конспирации да запълнят поне 100 комерсиални романчета на Дан Браун и последователите му. Текстът през цялото време (800 страници) балансира на един крак на границата между сатирата и пълната пародия, фактите и тоталната фикция, науката и магията, философията и абсурдизма. Историята започва с взривяването на офиса на Ню-Ейдж списание, с чието разследване е натоварен шейсетинагодишният отракан детектив Саул Гудман (чиято жена е ослепителна 25-годишна бивша стриптизьорка, завършила антропология. Съвсем типична за Уилсън постановка...). Собственикът на списанието и водещият репортер изчезват след задълбоченото им изследване на историята на Илюминатите и връзката им с политическите убийства от близките години. Оттук нататък събитията се взривяват по най-неочаквания начин и се омешват в може би най-шантавата история, зачената във фантастиката.
На тази книга не трябва да се вярва. Ако сте й повярвали и за миг, ако сте решили, че моделите на света, които ви предоставя, са много привлекателни и трябва да са верни, значи сте изпуснали целта на упражнението. Авторите постоянно градят все по-оплетени теории на конспирацията, прескачат от научното през езотеричното до абсолютната фантастика. В един момент Добрите са Добри, а Лошите – Лоши. В следващия Лошите са Добри, а Добрите – Лоши. И тогава на сцената се намесва нов играч. И след около 73 пермутации имаш чувството, че някой е пренаредил чарковете в мозъка ти, който междувременно е изскочил от черепа ти, изиграл една жига пред очите ти и се е прибрал обратно. Този принцип на умишлено разнищване и осмиване на всяка една от стотиците теории и конспирации е централен в книгата. В нея директно се казва, че единствената реално описана конспирация е операцията Mindfuck (преебаване на разума) – относно нея, прочете сами :) А от конспиративни общества в книгата гъмжи – то не са Древните Просветени Пророци от Бавария, ELF (Erisian Liberation Front), LDD (Legion of Dynamic Discord), JAMs (Justified Ancients of Mummu), хашашините на Хасан ибн Сабах, потомци на древните атланти и какво ли още не. За разлика от повечето блудкави интерпретации на историята на Илюминатите обаче тази книга предлага огромно количество истинска, проучена информация, която изважда темата за конспиративните общества от свръхопростенческата представа за тях, напомняща за треторазредни екшъни. Не! Тук имаме фантастика :) Разбирайте в пряк и преносен смисъл. Защото на страниците на Тhe Illuminatus! дебнат зловещите лойгори на Х. П. Лъвкрафт, Конан от Кимерия, Левиатан, вуду-шамани, Атлантида, гигантски подводници, кръстосващи подземните морета на Европа, полк от немъртви нацистки войници, говорещи делфини и горили... е, стига толкова, че ще ви уплаша съвсем. Наред с всичите тези брилянтни шеги обаче книгата се занимава и с теми като променящите съзнанието вещества, постигането на трансцеденталност чрез секс и йога, съвсем издържани анархистични, икономически и психологически теории, когнитивния дисонанс, присъщ за света... е, да, май ви стреснах доста, а? Какво пък, чао-чао на пуританите-материалисти. За да възприемеш подобно произведение, се иска да си освободен от предразсъдъци. Това вероятно е една от книгите, в които има най-сериозна употреба на наркотици, и със сигурност е фантастиката с най-много секс сцени (да не споменавам сатанистките ритуали).
Подобна смесица някакси би трябвало да крещи "боклук", но не и този път. Уилсън си го може, в това съм се убедил. Човекът е способен съвсем спокойно да ти изнесе лекция, в която да разясни сума аспекти на квантовата механика, общата семантика на Коржибски и синергичната геометрия на Бъкминстър Фулър, а после да опише поредица от фрапиращи (и доста възбуждащи всъщност) секс сцени или пък да коментира символиката на Големите Аркани от Таро колодата. Забележително е качеството на книгата като модерна литература, което я поставя на равна нога дори с романи като Gravity's Rainbow на Томас Пинчън, Кланица 5 на Вонегът и Одисей на Джойс. Стилът е изменчив и изплъзващ се, гледните точки и перспективите, времето на наратива непрекъснато се сменят, без маркировка, така че държат съзнанието на читателя постоянно нащрек. Сред героите на книгата се срещат имена като Джеймс Джойс, Карл Юнг и Джон Дилинджър, има постоянни препратки към реални събития, многобройни "линкове" към културния и социалния бекграунд на 20 век, сатира на литературни класики като Atlas Shrugged на Айн Ранд. Характерна е постоянната самодеконструкция на романа, която буквално не ти позволява да намериш твърда почва под себе си нито за секунда. В един момент книгата дори се позовава сама на себе си, когато една репортерка предава критика към "тази чудовищно голяма книга". "... Бъди сигурен, че нямам време за губене да чета подобен боклук".
И все в този дух на пълно осмиване, черен и едновременно оптимистичен хумор. Ще се срещнете с герои, които със сигурност няма да забравите – анархистът революционер Хагбард Селин, наркотрафикант, магьосник и капитан на най-голямата подводница на света; джуджето Марков Чейни, абсолютното въплъщение на случайния фактор във Вселената (от Markov chain – реален математически процес на случайност); Робърт Дрейк, гениалният психолог, който е тайният шеф на Американския Престъпен Синдикат; 30000-годишният циник Малаклипс Старши, който обича да се дегизира като Дявола или пък Жан Пол-Сартр... Чиста лудост, но пък изключително полезна, ако не сте твърде привързани към спретнатия си уютен модел, с който мерите света около себе си.
Плюсове/Минуси:
+/- Тук е въпрос на настройка. Книгата е огромна, ужасно объркана, изисква колосална обща култура (и то не твърде обща в някои моменти), много мислене и чувстване, чувство за хумор и умение да приемаш новите идеи и чуждото виждане. За мен е идеална. За вас? Ами прочетете и решете сами, ако ви стиска.
Оценка: 10/10 Рандъм