След това лирично отклонение, с което исках да си изясним с какви чувства подходих към концерта (да не говорим, че бях изпуснал Gammaray в Каварна и силно се надявах този да навакса повече от достатъчно), май е време да ви просветля и за самия него.
Краткият вариант е този – Blind Guardian са богове на живо; организацията смучеше мощно, както и зала Фестивална по принцип; от бг-публиката има доста какво още да се желае; и не на последно място – не си купувайте повече бира, отколкото можете да изпиете!
Дългият започва с потресающия софийски дъжд, който се появи за сефте някъде по това време. Смело порейки брулещия вятър с препатилата си Астра, се добрах до Редута, откъдето взех един съученик и поехме към залата да пийнем предварително с Ян и Гибли. Дъждът слава богу спря, но това не успя особено да компенсира факта, че околовръст цялата зала, стадион и парк нийде не се продаваше дори глътка бира. Това трябваше изначално да ни усъмни в организаторските способности на българския народ, но все пак предпочетохме да запазим доброто настроение и отскочихме до недалечния квартал за бира (Да, повече, отколкото можехме да изпием. Шитнах я на брат ми за пари. Меркантилна гад съм си :D). Междувременно различни другари от The Shadowdance Horde също се понасъбраха, както и всякакви общи и частни познати, ОБЕДИНЕНИ ОТ ОБЩАТА ИДЕЯ ДА ПОКАЖЕМ НА СВЕТА, ЧЕ СМЕ МНОГО И СИЛНИ – та обстановката придоби известен градус, а хората почнаха да се тълпят около входа.Да, ама не. При обявен в 19.00 концерт, охраната не счете за нужно да отвори въпросния вход преди да кажем 18.58, в следствие на което половината от изпълнението на подгряващите Velvet Project мина на четвърт публика, а останалите 3/4 бяха по коридорите да си взимат бира (поне там имаше). Имаше и малко мърчандайзинг, но за съжаление допускането на продаващите го, че всеки метъл носи поне XXL размер, ме лиши от нелоша фланелка.
Как да е, добрахме се до залата. Тук организаторската мощ блесна с пълна сила. Значи ако имате почти правоъгълна зала и трябва да сложите сцена на нея, вие ще я сложите:
(а) В единия тесен край на платформа, така че публиката да може да се разположи спокойно по дължината на залата и да вижда изпълнителите в лице от всяка точка.
(б) В средата на дългия край като срещу сцената има трибуни ПЛЮС доста голямо заграждение за хората, управляващи озвучаването, така че публиката да трябва да бъде наблъскана в пространство 1/16 от дължината на залата между трибуната и заграждението, ако иска да вижда групата в анфас, или да седи на неудобните трибуни.
При условие, че това е метъл концерт и всъщност се очаква хората да викат, беснеят и да се кефят активно, т.е. трибуните не са от особено значение, всеки здравомислещ човек изобщо няма да се колебае в избора на опция (а). Незнайно защо обаче организаторите бяха избрали на зарче опция (б). Ефектът от тази явна случайност или иначе казано тотална недомислица и абсурдна некадърност, беше този, че на иначе прекрасния концерт човек имаше грубо три възможности – да е успял да се добере до под сцената, където май е било ок; да стои като сардинка в мелето неподвижни наблъскани хора в пространството между сцената и трибуните; да седи на въпросните трибуни, където най-малкото беше доста неудобно, пък за другите проблеми ще говоря след малко. Абе с две думи – началният ентусиазъм леко се постресна.
Самите Velvet Project се оказаха прилична прогресив група (прогресив за подгрявка на Гардиън, моля?!), която дори извади няколко адски правилни рифа, но когато след около 40 минути свирене казаха, че това била първата им песен и сега почвала втората, се почувствах малко странно. Как да е, изпратихме ги с умерени аплодисменти, чакайки все по-нетърпеливо the real thing и допивайки бирата.
Наивно от наша страна. Както и сами се досещате, Most of Evil не пропуснаха да демонстрират и финалната си порция организаторска неспособност. Групата влезе на сцената близо час след приключването на подгряването, в течение на който някои хора се напиха, други изтрезняха, послушахме равни дози техно и поп семпълчета и се СХВАНАХМЕ ДА ЧАКАМЕ, МАМА ИМ МОСТЪФИВЪЛСКА!!!
Но всичко лошо си има край и паралелно със затъмняването на светлините и "The field is lost. Everything is lost" е време да започне и по-хубавата част от моята история :) Хора, видях Hansi Kursch на живо бе!!! Така де, момчетата най-сетне се появиха, поздравиха май дори на български изпод басовете на Саурон и Моргот и забиха мощно с Into The Storm. Някъде по това време, аз вече не издеяних на трибуните и направих своя поход напред. Просто човек няма как да си седи заклещен между две пейки на Into The Storm, вярвам разбирате :D Подрах се за Силмарилите, както си е редно, и продължих да се промъквам напред, докато Ханси вече крещеше Welcome to Dying. Покрещях и аз.
Дракон ли съм, или лукова глава, все пак?? Творческият ми ентусиазъм в дивата метълщина обаче бе спрян от няколко неприятни фактора, които бавно, но окончателно осъзнах, а именно: (1) нисък съм и от толкова бущури пред мен просто нямаше как да виждам сцената, което, бидейки основната цел на занятието, беше леко тъпо; (2) никой около мен не мърдаше! Хем виждах, че напред се дивее, но не можех да стигна дотам. Не обвинявам хората, както вече казах то нямаше и много място за куфеене, но все пак подозирам, че всеки би се почувствал най-малкото тъпо да си подскача между някакви неподвижни люде (окей, към края мернах един, който явно не се чувстваше никак тъпо да прави точно това, но подозирам, че бирата му беше в повече. И не само тя), без дори да може да ги надскочи, за да види все пак нещичко от изпълнението. И си признавам, това малко развали концерта за мен и не можах да го изживея така страхотно, както по-миналата година го изживях в Каварна с предишния Gammaray и Accept или както при случилия се две седмици по-късно Maiden (статия в броя). С две думи, върнах се на трибуните (макар да беше адски неудобно за скачане) и с Ицето (съученика) дружно попяхме Nightfall (разбира се, той доста по-фалшиво).Някъде към тоя момент е може би уместно да спомена и трагичния звук, предложен от залата и организаторите. На моменти не просто инструментите не се различаваха (което Ян явно бе по в състояние от мен да хване), но и музиката изобщо пропадаше, а това просто не е нещо, което трябва да се случва точно на Blind Guardian. Искрените ми адмирации към Ханси, че извади глас, който спокойно се оправи с тия проблеми и се чуваше из цялата зала. Уникален вокал! Човек, който само с гласа си може да те потопи в приказката, не знам как го прави. Просто немските бардове са си.. не знам, няма такава група, това е :)
Последва Script for my Requiem и Ханси вече започна да прави типичните си заигравки с публиката :) За съжаление, и тук е мястото да се възмутя донейде и от публиката ни – не се представихме достатъчно на висота. Първо, че бяхме малко, което се надявам да е било заради цените на билета, а не от липса на фенове, защото Guardian заслужават МНОГО повече хора в залата! Второ, публиката беше инертна до немай къде!! Голямо БРАВО на момчетата на предните редове под трибуната, които буквално не млъкнаха и не свалиха ръце цял концерт, но ние отзад определено сдадохме фронта. На трибуните имаше цели крила, които изобщо не станаха дори веднъж! Не знам, за мен такова поведение на метъл концерт граничи с престъпно! Как ще ги накараме да дойдат пак немците, ако се държим така? На една от следващите песни буквално умрях от срам, когато Ханси подканяше да се пее "oooo-oooо-oooо" и само предните редове (и ние около мен де ;р) пееха, просто това на нищо не прилича! Сравнете с някое от Live DVD-тата на групата и да се научим на малко дух, егати! Върхът беше, когато някой на седалките зад мене ни изшътка, че много сме викали @_@ @_@ @_@ Сериозно, не знаех, че сме на театър...............
Та! Стига съм мрънкал. Просто ми се иска да представя малко гледната точка и на по-задните редове, защото от писанията на колегите по другите списания разбрах вече, че напред преживяването е било страхотно – само дето така няма да има кой да се скара на публиката! :P Все пак, с ръка на сърцето признавам, като дойде време за бис, публиката изми лошото ми впечатление, но за това след малко. Script беше естествено страхотна песен, да не говорим, че е от най-добрия им (лично мнение) албум и още викахме смело. Последва сингълът Fly от новия албум – песен, която аз лично много харесвам и гледах тематичното видео, което прожектираха, с кеф. За съжаление явно новите песни не се знаят толкова от хората, и тук вече започнахме сериозно да се поумълчаваме, макар че поне припева си крещяхме като истински фенове. Групата вдигна малко градуса с Valhalla – неувяхваща класика е тая песен, ей! Малко са "crowd favorites" от по-старите албуми, но Valhalla определено е от тях и това ясно се видя. Старите пушки, които бяха малко позаспали с твърде дългата и непозната им Fly, се посъбудиха, макар и не задълго. Последва Time Stands Still – "TIIIME STANDS STILL ON THE IRON HIIIILLL"!!! Израдвах се неистово, когато чух на живо вика, с който Ханси винаги започва тази песен – просто култово, за пореден път осъзнах, че тоя концерт все пак си е сбъдната мечта :) И че няма какво да се ядосвам на публиката и на неудобните трибуни, ами е моментът да се кефя.Е, needless to say, Blind Guardian ме улесниха максимално. В момента, в който Маркус и Андре извадиха столовете и акустичните китари, вече знаех, че ни очаква нещо прекрасно, и то не закъсня. Любимата ми за всички времена песен на групата – на живо... Не можете да се представите какво е да чуеш A past and future secret, с цяла (най-после!) пееща зала!!! Чувството е неописуемо... "Take him back to Avalon"… такова нещо не съм преживял дори онази година в Каварна, просто целият концерт се осмисли в тези няколко минути. Страхотно беше, нямам повече суперлативи... :) "My song of the end" …
Само като си помисля, че някои хора определят тази песен за заспала, и ме избива на кръв, ей!!!
A Past and Future Secret обаче за съжаление беляза връхната точка на концерта, защото след това хората нещо се поумориха, а роля изигра и това, че последва още една песен от новия албум (не чак толкова добрата според мен This Will Never End) и знаете как е – като не си научил още текста, просто не е същото. Lost in the Twilight Hall и Punishment Divine също преминаха с променлив успех сред публиката, като чест прави на групата, че все пак се представиха като професионалисти и не престанаха да подгряват градуса и да изискват повечко дух от нас, а не просто да приключат набързо. Когато Ханси каза, че идва най-омразният му момент – да се сбогува с хората, се почувствах направо предаден – толкова скоро ли свърши всичко? В този момент, и с поумрялата накрая публика дори не се надявах на бис и направо ми стана много тегаво. Последната песен от сетлиста обаче беше истински подарък за българската бард-гилдия – And Then There Was Silence на живо в София! Смятайте, че тази песен се свири адски рядко на концерти, понеже си е бая дълга, и наистина трябва да сме поласкани от доброто намерение. Уви – провалено почти напълно от крещящо нефелния звук в залата, който придаде нов смисъл на заглавието на песента. Тъжно е, когато такива страхотни музикални епоси като And Then There Was Silence биват редуцирани до едва долавящ се бас и все пак наистина страхотния вокал на Ханси. Надявам се поне момчетата отпред при сцената да са чували добре, защото наистина си струва да чуеш тази поема за Троянската война на живо.И после групата слезе… направи едно финално довиждане и си тръгна... Мъка, мъка, мъка, НО "a new day shall come again", както е казал поетът, и слава богу публиката най-накрая изригна и не спря да иска бис дори за миг поне пет минути, докато бандата най-накрая излезе пак.
И концертът, братя, ей ТОГАВА наистина започна :D Imaginations From The Other Side ни разби тотално – аз лично вече тотално зарязах да ми пука от идиотския намръщен поглед на охраната, и откровено почнах да дивея на трибуните, всички пяхме, всички крещяхме, беше уникално. Освен дето песента е просто убиец сама по себе си, залата най-сетне придоби свой собствен пулс, който се вля в изпълнението на групата и сякаш вдигна настроението им забележимо. Ханси започна да ни хвали – горди сме, много сме!!! И точно когато си мислиш, че по-добре не може да стане, момчетата седнаха на The Bard's Song. Хора, смятам, че тук няма какво повече да кажа. Всеки, който някога е чувал за Blind Guardian, знае The Bard's Song и на сън. Това е просто може би най-легендарната песен на групата и когато залата притихна и всички я запяхме просто със сърце – доколкото е възможно, преживяването дори мина A Past and Future Secret от преди малко – или може би просто го допълни. Двете най-страхотни акустични балади на групата на живо. Изпълнена докрай мечта :)"No, it's really goodbye. What could you possibly want after The Bard's Song?!"
Хубави думи, но тъжен край! Групата, която чаках над 5 години, си тръгва и кой знае дали ще дойде пак. И ТО БЕЗ ДА МИ ИЗСВИРЯТ MIRROR, MIRROR!!! Това естествено не можеше да се случи, та покрещяхме още малко и си го получихме :) Немските бардове завършват всеки концерт с Mirror, Mirror, която пък случайно е песента, на която АЗ дивея най-бясно в целия свят, та можех ли да бъда по-щастлив в тоя момент ;р