Което е и причината за противоречивото приемане на иначе безкрайно качествен филм като Зодиак сред публиката. Аз лично обаче винаги съм уважавал способността на Финчър да прави различни типове филми, а и не съм от хората, които сляпо се кълнат в Se7en (колкото и да е зъл), така че успях да харесам новото творение на режисьора без никакви особени проблеми.
Историята е по истински случай. Това принципно се приема за ограничаващо, понеже не можеш да правиш със сюжета каквото си искаш. Е, мога смело да кажа, че макар този момент определено да се вижда при Зодиак, нито за миг не си помислих "ето, тук можеше и по-добре" – т.е. Финчър е успял адекватно да предаде реалния исторически ход в смислен наратив, без да залита в скърпени места, доуточнявания, документален привкус и т.н. проблеми на историите, които плътно следват реален случай. Всъщност филмът ни най-малко не е документален – о, формално може би е, но изкуствоведски той не носи нищо от стилистиката на документалните филми, които много зрители (разбираемо) смятат за по-ниско качество филми, или поне не за нещо, което да си струва гледането на кино. При Зодиак става дума за съвсем художествен филм, силно базиран на реален случай. Така че не бързайте да го отхвърляте на база документалност.С това уточнение да разкажа и малко повече за сюжета – става дума за серийния убиец станал известен в края на 60-те в Щатите и по-точно Калифорния като "Зодиак". Разследването се води в продължение на десетки години без задоволителен резултат. Филмът гледа основно през очите на младия журналист Робърт Грейсмит (реална личност, на чиито книги всъщност се базира историята), който се пристрастява към разкриването на неразкриваемия убиец и сам започва разследвания, когато полицията изоставя случая.
На пръв поглед нищо ново под слънцето, серийни убийци сме гледали от няма да казвам кога в киното – но всъщност не е така. Това, което прави случая (а съответно и филма Зодиак) различен от подобните си, е стремежът на убиеца да не влиза в никакви схематични тертипи. За разлика от хипер-умните тайно жадуващи да бъдат разкрити серийни убийци, каквито обикновено виждаме по лентите, Зодиак има за цел да оцелее и не действа супер-символично, разчитайки, че целият свят е по-тъп от него и няма да схване символиката в убийствата. По този начин и за полицията става безкрайно трудно да хване убиеца, защото той практически си играе с нея, без да й дава шансове за успех. Това поне за мен е огромна крачка напред в този тип сюжети и с оглед на факта, че е базирано на действителността, в крайна сметка се оказва, че "ограничението" на "истинския случай" всъщност допринася за положителната оценка на филма.
Сюжетът има разбира се тук-таме дупки, някои неща остават пропуснати, което е наложено от необходимостта филмът да се събере в обозримо зрителско време, но както вече казах – никакви големи оплаквания по този въпрос аз поне нямах и с интерес проследих над двата часа на филма, без историята да ме загуби по средата.
Другият огромен плюс на филма е безобразно добрата актьорска игра. Джейк Гиленхаал в ролята на Грейсмит ми стана личен фаворит след този филм (да, играл е в Планината Броукбек, но е играл и Дони Дарко в Дони Дарко, което го прави бахти и култовия пич всъщност!!!!). Невероятно добре пресъздаден образ, симпатичен герой и идеален за хроникиране на историята – ролята е изиграна наистина с класа от Гиленхаал. Следващото помитащо изпълнение е на Марк Руфало в ролята на инспектор Тоски. За да не се повтарям – блестящо влизане в образа. Робърт Дауни Джуниър също прави много добра роля, макар неговият персонаж да ми беше доста излишен и да отдавам присъствието му единствено на връзката с реалността. Да обобщя – само заради актьорите вече си струва напълно да се гледа този филм.
И не на последно място остава разбира се класата на режисьора. Въпреки че филмът е непретенциозен откъм ефекти, откъм особени операторски техники, или нетрадиционни похвати, ръката на майстора фино си личи на всеки кадър. Няма излишни сцени, камерата е точно където трябва, с фокус върху детайлите – просто всичко това, което сме свикнали да очакваме от марката "Дейвид Финчър". Без да има с какво конкретно да го направи, Зодиак успява да те убеди в безспорното си качество с неуловимия си, но навсякъде присъстващ перфекционизъм.Все пак искам да уточня, че говоря в тази изцяло позитивна гама основно защото не съм съгласен с отхвърлянето на филма на база очаквания. Въпреки това той също има своите кусури, които не са за пренебрегване. Зодиак няма никакво послание – просто е интересен и добре направен. По този параграф изобщо няма място за сравнение не само с култовия Боен Клуб, но и с не-толкова-философски-но-силно-наситените му произведения като Se7en и третия Пришълец например. Освен това винаги я има опасността историята или тематиката просто да не ви е по сърце – тогава филмът просто изобщо не е за вас и няма защо да се мъчите с него. Не на последно място остават и дребните сюжетни неразбории, които пост-фактум леко дразнят.
Въпреки гореизброеното обаче горещо препоръчвам филма. Той със сигурност не е някакво особено постижение на кино изкуството, но бидейки едновременно качествено направен и интересен, вярвам, че ще ви осигури чаканото удовлетворение.