Цветният воал е по роман на Съмърсет Моъм и горе-долу стабилно се придържа към случващото се там. Младата скучаеща и разглезена девойка Кити използва увлечението на скромния доктор-изследовател Уолтър Фейн и се жени за него, за да избяга от семейството си. Двамата заминават за Шанхай, където бракът им много скоро започва да се пропуква –съпрузите изобщо не си подхождат като интереси, а и Кити
бързо намира с кого да си запълва времето. Изправен пред задачата да спаси честта си и даде урок на жена си, Уолтър я взима със себе си в малко селце в Китай, където е започнала епидемия от холера и болните имат нужда от него. Мей-Тан-Фу се оказва преломната точка в драмата на младото семейство и им позволява да преосмислят наново чувствата си един към друг.Историята не блести с някаква особена оригиналност, тя е обикновена, дори делнична, както е характерно за този тип филми, отдадени много повече на отношенията между героите. А именно на емоционално ниво Цветният воал е истински шедьовър. На първо място играта на артистите оставя без думи. Едуард Нортън прави брилянтна роля след колебливото си изпълнение в Илюзионистът и отново се нарежда сред челните ми места на любими актьори. В един и същи филм той съумя едновременно да бъде влюбен, жалък, твърд, жесток, пиян, вдъхновен и състрадателен и за мен остава необяснимо защо още не се котира като един от наистина най-добрите изпълнители в Холивуд. Вярно, няма мъжествена осанка и груби черти, но за мен именно това го прави интересен. А ролята му във Воала на моменти е много по-мъжествена, отколкото би могъл да я изиграе някой Харисън Форд примерно.
Наоми Уотс е не по-малко впечатляваща – може би най-талантливата (да не говорим и за най-красивата) от новото поколение актриси – прави поредната си 10/10 роля. Аз лично досега не съм видял лош филм с нея и този не прави изключение. Уотс се въплъщава в ролята на Кити, сякаш винаги е живяла именно такъв живот. Образът на девойката, която в по-голямата част от филма си е главният герой и наблюдаваме основно нейните преживявания, е забележително пълнокръвен и достоверен, дотам, че в някакъв момент се усещате, че наистина съпреживявате проблемите и мъките й. Макар разбира се ако сте мъж, позицията на Уолтър да ви е много по-присърце ;р
Двама от поддържащия каст – англичанинът Уодингтън (Тоби Джоунс) и китаецът Полковник Ю (Антъни Уонг) – също заслужават споменаване с убедителната си игра.
Не по-малко важен елемент от въздействието на филма обаче се
явява ярката и някак истинска емоционалност, заключена в него. Никога не съм бил особено впечатлителен към този тип "slice of life" истории – някак никога не носят достатъчно послание, за да ми харесат достатъчно, но с ръка на сърцето признавам, че Цветният воал се доближава максимално до това да премине границите на тази категория филми. Дали поради качествените актьори, или поради режисьорското умение, но героите просто успяват да те увлекат в чувствата си. Обидата на Уолтър, самотата на Кити, бавната й промяна, сподавеното еротично напрежение, борбата на младия учен да убеди хората в начина да ги спаси, състраданието, макар и донейде користно, на монахините, неохотната подкрепа на полковника – всичко това леко и изящно и съвсем простичко се заплита в една обикновена история, която обаче запленява сърцето ви.Филмът има и други достойнства – не на последно място хубавите гледки от Китай (макар да можеше и повече), а също драмата на болните суеверни селяни и атмосферата на скромното китайско селце, която за мен поне бе великолепно пресъздадена и буквално ме потопи в ставащото на екрана. Но истинската му сила си остават великолепните актьорски изпълнения и способността на режисьора да ги вплете в наистина разчувстващата си история.
По възможност гледайте на всяка цена.
Оценка: 8/10