Действието се развива в недалечното бъдеще (според законите на физиката е по-далечно, но нека не търсим под вола теле). Слънцето изстива и на Земята постепенно настъпва вечна зима и сумрак. Група американски доброволци поема на рисковано пътешествие към звездата с цел изпращане към нея на мултитонна бомба, която да запали наново Слънчевия термоядрения синтез. Дни след излизането от радио-обсега на Земята, експедицията се губи и никой не научава повече нищо за нея, освен че очевидно не е успяла. Едиколко си години по-късно нова група американски доброволци е решена този път да не допусне грешка и да върне надеждата на човечеството.Да, звучи трагично, знам. По принцип едва ли и бих отишъл да го гледам при подобен обещаващ огромно количество патос и междучовешка мелодрама сценарий, ако не бях подочул, че акцентът във филма по-скоро пада върху мистичното преживяване да се доближиш до Слънцето и че има достатъчно красиви кадри, които да компенсират един евентуално досаден сюжет. А и все пак Трейнспотинг, това онова…
Е, в крайна сметка филмът си струваше гледането, но определено не ми достави удоволствието, което очаквах от гореупоменатите подхлъзващи предположения. Ще започна от хубавите страни, които все пак са причина за като цяло позитивната ми оценка.
Първо, в Проектът Съншайн няма повече от допустимия холивудизъм. Дори напротив, по-голямо внимание наистина се
отделя на личния свят на героите, отколкото на мелодрама, екшън, ефекти и тем подобна плява. Второ, макар (с едно дразнещо изключение, за което ще стане дума) сюжетът да е предвидим от-до с минимални отклонения, имате пълната възможност да го проследите с интерес, т.е. поне за мен предвидимостта не се оказа никакъв проблем. Друг е въпросът, че обективно погледнато постановката за възникващи напрежения между хората от екипажа на космически кораб на опасна мисия е горе-долу първата най-популярна концепция в тоя жанр въобще изобщо (в смисъл, че е била изтъркана още по времето на Одисея 2001, чиято повествователна диря филмът следва доста плътно). Трето, има няколко космически сцени, които наистина са БЯСНО красиви и спират дъха, макар и да си остават ни повече ни по-малко различни композиции на горящ водород. Четвърто, Силиън Мърфи прави доста качествена роля като физика, създал бомбата, макар че като за най-главен герой можеше доста повече. Останалите актьори също се представят добре, но никой не успя да ме впечатли с някакво наистина запомнящо се изпълнение. Пето, краят е симпатичен. Шесто, малко преди въпросния край има просто прекрасни операторски решения, с една адски впечатляваща размита камера, изобщо много яко. И седмо, мистицизъм все пак има, най-вече в образите на психолога и на лошковеца. Слънцето е създателят на всичко живо по Земята, дарителят на светлината и топлината, на които цялото ни себеосъзнаване е основано, първоизточникът на всяка човешка религия, на всяка вяра.. И идеята, че близо до него никой не може да остане просто наблюдател, е адски интересна, само че…… както вече казах по-горе, ТОТАЛНО неразвита. Наместо да задълбае в едни хубави наркотични видения, в едни метафори, в една философски-квантова неяснота, както си е абсолютно редно при такава златна мина каквато сценарият му
предоставя, Бойл решава наместо това да ни удави в омръзналата до болка тема за това как хората губят човечността си при тежки премеждия. Човекът ли е по-важен, или човечеството, кое е морално, и кое не е, когато трябва да избираш между чуждия живот и успеха на мисията и т.н. и т.н. и т.н. Не знам дали го осъзнавате, но това е възмутително.Другият основен недостатък на филма е адски изсмуканият "сюжетен обрат" и прилежащият му образ на антагониста във филма. Едно, че въпросният антагонист наруши приятното чувство на реалистичност, което властваше до появата му, второ, че беше безинтересен психопат, трето, че доведе до най-безкрайно скучните хаотични екшън моменти, четвърто, че изглеждаше – ще цитирам познатите – като доста жален Фреди Крюгер. Излишно, просто излишно. Да, филмът щеше да е по-скучен, ако го нямаше този елемент в него, но пък и малко да се бяха постарали да го включат по някакъв по-консистентен начин все пак!
И така, връщаме се на присъдата. Проектът Съншайн определено е по-качествено произведение, отколкото би могло да се очаква от ужасното му описание. Но уви там, където би могъл да се превърне в бляскава алтернативна философска феерия, той си остава просто блед космически екшън с красиви огнени ефекти. Което е тъжно.