Човек рядко очаква шедьовър от филм, правен по комикс. Още повече когато споменатият комикс е за моторист, продал душата си на дявола. Е, поне се надява на някакви що годе прилични ефекти, а при наличния каст си позволява да таи дребни надежди и за нещо не чак толкова лошо. После вижда името на режисьора и с ужас си спомня Дявол на доброто и Електра (където е "само" изпълнителен продуцент и съсценарист), заемащи съответно второ и първо място в класацията за най-тъпи екранизации по Марвъл. Възниква логичният въпрос колко точно се е омазал с настоящия?Отговорът е: МНОГО. Предишното му творение отстъпва една позиция назад и Електра вече си има нов подгласник. Защото Ездачът е не просто тъп, той е направо жалък по всеки един параграф.
Сюжетът се върти около Джони Блейз – моторист-каскадьор, продал душата си на дявола, за да спаси болния си от рак баща. Дяволът естествено го преебава и нашето момче се оказва притежател на свръхестествени сили – през деня обикновен оплешивяващ кретен, а вечерта напълно плешив такъв, но пък с могъщ пламтящ череп и нелепо изглеждащ мотор. Мефистофел му обещава, че ще го освободи от договора, ако бастиса блудния му син Блекхарт, който е решил да си набави хиляда грешни души и да превърне земята в ад. Тук вероятно е моментът да спомена искреното си възхищение от супероригиналния сценарий и името на злодея.
Разбира се и за най-престъпно дебилните сценарии има някаква надежда, ако актьорите и режисьорът положат някакво усилие. При наличния каст обаче е направо престъпление да няма нито една добре изиграна сцена. Никълъс Кейдж изглежда сякаш е напушен с особено силна мароканска трева. Ева Мендес успява да не изглежда добре през целия филм. Питър Фонда е меко казано нелеп като Мефистофел. Лошите са демонично подобие на гей бой банда. Единственият донякъде светъл лъч е Сам Елиът, и то не толкова с някакви актьорски прояви, колкото с умението си да изглежда куул. За съжаление това само допълнително подчертава останалите негативи.Стигаме и до черешката върху леко вмирисаната торта, наречена Призрачен ездач, а именно специалните ефекти. Гледали ли сте трейлъра на филма? Да? Значи сте видели 99% от тях. Това поне е разбираемо, защото актьор от класата на Кейдж вероятно е искал да пуши само най-доброто, та парите не са стигнали и за разни шарени CGI-ки. Друг е въпросът, че от това на прецакалия се кинозрител не му става по-добре.
Ако трябва да обобщя с едно изречение:
Призрачен ездач е като чекия с дърводелска шкурка – очакваш да ти стане хубаво, а то само кръв и сълзи.