Дълбоко философска и многопластова притча, в която един ангел броди невидим из Берлин и слуша мислите на хората. Може би най-проникновеното произведение на Вим Вендерс окончателно ме убеди, че този режисьор просто не е за мен. Не ме разбирайте погрешно, филмът е много, много силен. Но начинът, по който внушението му е поднесено, ми е неразбираем. И съответно то просто или не достигаше до мен, или го правеше трудно и с усилие. На първо място, Криле на желанието е невероятно смазващо протяжен. Многоминутни монолози, безкрайно дълги кадри, в които не се случва нищо, и безкрайната сивота и беззвучност, която цари в света на ангелите... всичко това ми въздействаше твърде подтискащо и си признавам без бой, че повече изтърпях филма, отколкото го гледах.Въпреки горните ми думи обаче, той е наистина колосален. Във всяка картина има стаено някакво чувство, във всяка реплика – скрит смисъл. Самият начин на заснемане играе огромна роля за символиката на Криле на желанието и редуването на черно-бели и цветни образи нито е случайно, нито самоцелно сложен "ефект".
Предупреждавам обаче, че филмът е много тежък и изобщо не е за всеки. Иска огромна концентрация и не по-малка обща култура (с каквато аз поне не смятам, че разполагам), така че внимателно помислете дали сте готови да вложите толкова много в гледането му. Ако все пак го сторите обаче, определено ще получите много.