Кофти

Австрия-Швейцария

Режисьор: Михаел Главогер
В ролите: Паулус Манкер, Аугуст Дил, Михаел Островски и др

Роланд

     Кофти е прекрасно заснет, режисиран, озвучен и изигран филм без никаква цел. Да, знам, нищо не казвам с това, но истината е, че абсолютно и тотално не схванах кому е било нужно създаването му. Той не казва нищо, не води героите си де факто доникъде, а и сюжет практически си няма.
     Действието се върти около богаташчето Себастиан, което се забавлява, като си прави бъзици с бедните и с нищо незаслужили подобно отношение Виенчани. Хобито му е да се мотае из долнопробните заведения и да снима под полите на момичетата. Един ден той налита на мъртвопияния бивш поет Калман и решава да се изгаври с него, като го навира в багажника на колата си и го откарва в някакво заспало чешко градче отвъд границата. Човечецът се събужда в страна, чийто език не познава, и изживява едно миникатарзисче докъм края на филма.
     Всъщност ако Кофти впечатлява с нещо, то е наистина разкошните средства, с които е направен. Началото и краят например са почти демонични в комбинацията си от гротескна музика и обсесивния злобен монолог на Калман, който беснее срещу хората, света, а вероятно и себе си.
Като цяло всъщност бих препоръчал да изгубите час и половина с филма, защото е наистина чудесно заснет и изигран, а в днешната епоха на пълно обезцветяване на средствата това никак не е малко.

Оценка: 7/10

Рандъм 

     Хобито на разглезения богаташ Себастиян е да "слиза" в бедняшките квартали на Виена (оригиналното заглавие на филма е Slumming, което значи точно това – мотаене по "slums" – долнопробни заведения) и да играе номера на "низшата" класа, опивайки се от чувството за божественост, което това му доставя. Другата му страст е да се среща с момичета от чатове и тайно да прави снимки под полите им. Една вечер той и съквартирантът му намират заспалия пияница Калман – пропаднал до дъното на живота поет, обсебен от страха и борбата с него. Двамата го мятат в багажника на колата си, откарват го нейде из чешката провинция  и го оставят да се оправя сам. На сутринта поетът се събужда и се озовава в непознат свят, чийто език не знае. В опита си да стигне обратно у дома, преминава през своебразна трагично-комично-сюреалистична Одисея през очуканата си душа, прогнила от алкохол и страхове.
     Странна екзистенциална драма, арт-кино, черна комедия, отблъскваща гротеска  или безцелна притча за абсурдността на живота? Кофти би могъл да бъде всяко едно от тези неща в зависимост от ъгъла, от който го гледате. И не, той не е от онези "дълбоки" филми, в които има за всекиго по нещо, в които различни детайли изплуват при всяко ново гледане и т.н. Просто един подреден хаос от абсурдни съвпадения, изкривени герои и мръсни шеги, които животът ни поднася. Филмът оставя натрапчиво чувство, че си се докоснал за секунда до оная неуловима частица вътре в душата, само дето този път си открил ухилен демон, вместо спяща красавица, и си избягал още преди да успееш да се уплашиш наистина. И след края му се питаш "И какво от това?" Да, всъщност, някои от нас са богати, обичани и щастливи, други са смазани от живота и намразили всичко, включително себе си. Е и?

Обратно към 11-ти София Филм Фест '07