Белият шейх ме спечели с няколко неща. Първо, въпреки архаичния си изглед и леко наивния дух, той е все пак доста смешен. Второ, героите наистина ми легнаха на сърце – то толкова несретни създания просто няма как да не го направят. Трето, макар тематиката също да е малко демоде, сатирата всъщност е доста хитра. С други думи, филмът изпълнява перфектно целите, които си поставя.Млада двойка идва на посещение в Рим при влиятелните роднини на съпруга, които са им уредили аудиенция за благословия при папата. Едва попаднала в столицата обаче, тихата, стресната и слабонравна Ванда прави отчаян опит да се срещне със своя идол – героя на списанийната сапунка "Белият шейх" Фернандо Риволи. Редица обстоятелства довеждат до това тя да се окаже на майната си самичка с него, докато мъжът й Иван си изкарва ангелите как най-бързо да я намери и върне обратно, така че чичо му и леля му да не разберат. Поредица от нелепи ситуации и бясното самосъжаление на ужасно слабохарактерните герои в крайна сметка ни довеждат до сладурски хепиенд, в който всичко всъщност е наобратно, но пък звучи тържествена музика :)
Актьорите са с една дума брилянтни. И тримата в главните роли съумяват перфектно да осмеят героите си, пренасяйки на екрана бликащия остър, но посвоему добродушен хумор на Фелини. Риволи – плейбой, ама от тия, другите плейбои – застаряващи и под чехъл. Ванда – заблудена млада душа, пишеща писма с невинния и хрисим псевдоним "Вкусната поничка" (окей, измислям си, но беше нещо от тоя род). Иван – отвън възпитан, цивилизован и с достойнство, отвътре жалък паникьор, треперещ за доброто си име и неспособен изобщо да свърши нещо. Изключително силната им игра, комбинирана с приятния хумор, гарантират доброто преживяване.
В заключение, Белият шейх е истинско бижу от старото поколение филми – в които нямаше Големи Епически Сцени С Много Чувства И Много Зрелища, а вместо това разни неща се случваха по нормалния причинно-следствен начин и ние просто им се радвахме. Та така ;)